Юристът Мартин Киров даде просторно интервю пред "Монитор", в което изради тезата си за протестите срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор.
- Г-н Киров, преди седмица ВСС повторно гласува кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор. Какво следва от тук насетне?
- Да, имаше повторно преизбиране, след като президентът върна номинацията на Иван Гешев и не подписа указ за неговото назначаване първия път, но в това няма нищо извънредно от юридическа гледна точка – конституцията и правилата за избор го допускат като част от процедурата и всички го очакваха заради предишни действия в тази посока – примера с Георги Чолаков от Върховния административен съд. На Румен Радев се натрапи изборът, който месеци наред се натрапваше на ВСС и на гражданите – да избере между гласа на улицата (а на улицата протестира една партийна общност) и гласа на институциите, гилдията, експертите. Радев избра частично „улицата“, но трябва да е наясно, че допусна да създаде две гледни точки, два прочита на ситуацията и да задълбочи пропастта на разделението между магистратите.
Въпреки всичко към момента процедурата протича според конституцията и Закона за съдебната власт, няма извънредна ситуация. При първото гласуване номинацията на Иван Гешев за главен прокурор бе подкрепена с неочаквано мнозинство от пленума на ВСС – за него гласуваха не само номиниралите го 11 членове на прокурорската колегия, но и 9 от съдийската – подкрепиха го прокурори, избирани пряко от прокурори и следователи, подкрепиха го съдии, подкрепиха го и представители на квотата на Народното събрание, която на свой ред е избрана с високо мнозинство (не само от една парламентарна група). Неочаквано, защото се твърдеше, че той не е приемлив за Съдийската колегия във ВСС, респективно за общността, така да се каже, но резултатът показва друго. А при повторното гласуване същата подкрепа бе потвърдена. Странно е да се твърди, че подкрепата от държавни органи и съсловни организации е неприемлива, а отрицанието от идейно свързани НПО-та, партии и бизнес кръгове трябва да е решаващо.
- Очаквате ли някой да сезира КС за избора?
Президентът има правомощие да иска от Конституционния съд тълкуване на конституцията и по това няма спор. Друг е въпросът какво се твърди в момента, за да се легитимира тази теза – че има неяснота в основния закон, че трябва да се започне нова процедура, с нови кандидати. Без всякаква опора в конституцията и правото въобще се обяснява, че има неяснота в основния закон по отношение на това как се процедира, ако президентът не подпише указа за избрания главен прокурор. Това е или плод на заблуда на авторите на тази идея, или те се опитват да заблудят широката публика – няма никаква неяснота в конституцията, нито в ЗСВ, още повече че тази процедура вече е провеждана веднъж при избора на председател на Върховния административен съд – Георги Чолаков бе избран по същата конституция и по същия променен закон и зае мястото си след повторно гласуване от ВСС. И само да отворим скоба – правилата за избор са одобрени от ЕК и са част от отбелязания напредък и са основа за отпадане на мониторинга. За да не се спекулира, че законът бил едва ли не виновен. Ако президентът не подпише указа, то процедурата се връща във ВСС на етап предложение на същия кандидат и гласуване, както се и случи. Ако бъде предложен и прегласуван същият кандидат, то тогава президентът не може да откаже подписване на указ. Ако не бъде предложен повторно, едва тогава се пристъпва към изцяло нова процедура. Така че президентът на първо място вече е длъжен да подпише указа след повторното избиране и едва след това, ако на някого от неговия екип не му е ясна конституцията, може да иска тълкуване. А дали Конституционният съд би допуснал подобно искане, е съвсем друг въпрос.
- Как ще коментирате атаките, които продължават и досега от страна на конкретни съдии?
- Продължават да се наблюдават същите сценарии като преди това – да се внушава, че има нещо нередно в процедурата и да се зове президента за намеса и нещо повече – намеса отвъд процедурата, намеса, свързана с това да поведе протестиращите кръгове в битка срещу правилата. Но въпреки натрапваното очакване, че ВСС формално ще премине през процедурата и ще гласува, без някакви дебати, въпроси и разисквания, всъщност бяхме свидетели на едно целодневно заседание и доста подробен коментар на всички въпроси. Иван Гешев не се възползва от възможността и неколкократното напомняне от страна на министъра на правосъдието, че може и да не отговаря и отговори на всички поставени въпроси – професионални, експертни, лични. Имаше десетки повтарящи се въпроси, имаше и внушения, които целяха да изградят образ на неподготвения злодей, от когото да се пазим. Странно е, но за човек, за когото се твърди, че непрекъснато атакува опоненти, всъщност той по време на цялата процедура беше в отбранителна позиция и защита. През цялото време акцент се поставя върху протестите срещу номинацията и избора на Иван Гешев, но те не са спонтанни граждански протести, те са очаквани, политически и организирани. Протестира партийната общност на Христо Иванов, неговият електорат, поддръжници, симпатизанти в НПО сектора, хора от неговия приятелски кръг. Протестите са оглавени от хора, част от които сами признаха, че преди да заемат ръководни позиции в съдебната система, са се срещали с „лошите“, вероятно с цел подкрепа. И на фона на всичко това исканията на протеста от самото начало са странни – оттегляне на кандидата, за бламиране от президента и сериозни реформи! Всъщност протестите имаха и друга цел и именно тя бе постигната – да бъде въвлечен и президентът в политическа игра. Проблем няма в единната номинация, има проблем в една партия и няколко НПО-та, които скандират с искания те да номинират кандидати. Няма как зависими от частно или чуждо финансиране хора да заместват институциите. Имаме един кандидат, но подкрепен от цялата прокурорска колегия, избрана от редиците на прокурори и следователи пряко и избрана от НС с високо мнозинство, избран от целия състав на ВСС с 20 гласа. Процедурата за избор на главен прокурор е експертна процедура, а не политическо и НПО състезание.
- Като юрист смятате ли, че „заплахата“ срещу Атанаска Дишева, че я очаква „блестяща политическа кариера“, е реална?
- Не, не е реална, защото не е заплаха. Няма заплаха в това, което наблюдаваме – редица магистрати се изявяват и чрез политическо говорене, а някои от тях дори станаха общински съветници. По време на избори хиляди граждани се кандидатират на изборни длъжности, едва ли е толкова тежко и застрашаващо да си общински съветник. Но добре й се получи ролята на жертва по познатия за Лозан Панов начин. Тя е жертва на „заплаха да стане политик“ и всички забравяме, че от години ползва евтино държавно жилище в София, а същевременно семейството й купува имоти в други градове. Всички забравяме за ролята й в делото за втората кабинка на лифта в Банско – добре че през седмицата Владимир Каролев ни припомни – мъжът й е в партията „Да, България“, те протестират срещу втората кабинка, тя е докладчик по делото и освен че не си дава отвод, ами и възприема дословно тезите и становищата на протестиращите организации. Но тя вече е жертва и герой, грешките й са без значение.
- Възможно ли е един прокурор, пък бил и той главният, да влияе върху кариерното развитие на един съдия?
- Ако ме питате дали Иван Гешев може да принуди Атанаска Дишева да стане политик, не - не може. Но пък тя самата може да бъде политик, ако пожелае, може и да говори политически, докато е във ВСС – Лозан Панов го прави успешно и никой не е успял да го спре. Той всеки път излиза с подготвена реч на лист, прочита си я, после дава интервю за отбрани медии и готово. Кой му пречи и за какво? Попречиха ли му ВКС да издаде срамното тълкувателно решение против гражданската конфискация, която сега е подкрепена изцяло от генералния адвокат на съда в Люксембург? Попречиха ли му да живее в апартамента на фирмата на жена му, купен евтино, и да си плащат наем на нейната фирма? На кое? Коя е тази смела законодателна инициатива за промяна в гражданското или наказателното правосъдие, която да даде справедливост, на която някой му е попречил? Няма такава инициатива, а е сезиран за противоречива съдебна практика и за нуждата от тълкувателно решение за конкретни проблеми. На какво тогава му пречат? Забравихме ли, че заместникът му във ВКС напусна поста с думите: „Срамувам се да съм част от екипа на Лозан Панов“?
- 170 съдии подкрепиха подписка, с която искат дисциплинарно преследване срещу Иван Гешев. Доколко представителна е тази подписка и има ли основание за нея?
- Не може да се говори за представителност на 170 човека от система с хиляди магистрати. Дали има основание – живеем в свободна държава, всеки изразява мнение, подписва подписки, не е нужно да има основание или ако той има, ние да го разбираме. Странно е обаче, че се обръща такова внимание и се придава тежест на подписка от съдии, а когато прокурори и следователи издигнат или подкрепят някого за главен прокурор, те непременно нямат право или са от лошите, това е порочно и процедурата е проблемна. Това не е сериозно. Кое е по-важно? Естествено, че процедурата по конституция, а не някакви писма от неправителствени организации или от съдии. Тези кръгове гравитират около множество преплетени организации, за да симулират численост и да диктуват дневния ред на държавата, без да са легитимно избрани на избори, за да упражняват власт.
- Как ще коментирате предложението на ГЕРБ и ОП Сотир Цацаров да оглави КПКОНПИ? Изненадваща ли е тази номинация или по-скоро очаквана?
- Не мисля, че е била очаквана – сякаш ние като общество нямаме навика да си представяме какво ще правят държавните мъже и тримата големи след мандатите им, защото сме много поляризирани и крайни. Непременно политиците и магистратите са лоши и не заслужават нищо след мандата. В тази връзка наблюдаваме и парадоксални реакции след номинацията му. Ако Сотир Цацаров бе продължил кариерата си на магистрат, непрекъснато щеше да се обяснява как той има контакти, защото е бил част от ВСС и главен прокурор и едва ли не, ако беше решил да стане съдия във ВКС, той щеше да е неподходящ. А всички знаем, че той има голям стаж и опит именно като съдия. Ако Сотир Цацаров бе предложен след изтичането на мандата му за консул или посланик, противниците му щеше да кажат – ето, политиците му се отблагодаряват и го пращат на сладка служба. Сякаш да си дипломат е нещо лесно или лошо. Ако той беше избрал да стане адвокат – винаги щеше да се твърди, че си урежда делата. Ако беше станал политик, също щеше да бъде упрекван. Стигаме до настоящето – той е предложен за председател на КПКОНПИ и същият протестен кръг сега твърди, че той няма качества и че това е част от задкулисен план. Сотир Цацаров отговаря на изискванията на закона, номиниран е от широк кръг народни представители и ако процедурата протече нормално, вероятно ще бъде избран. Дори противниците му знаят, че той е подготвен юрист и магистрат. И ако някой се притеснява от него, това е в основата – Цацаров е подготвен и не е посочен от Христо Иванов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
