Кирил Разлогов - селекционер и програмен директор на Московския кинофестивал, периодично прескача до София, за да гледа най-новите тукашни продукции, от които избира за поредното издание на световнопризнатия форум в руската столица. Професорът е известен най-вече в гилдията в Русия, България и Франция – трите държави, с които е свързан по различни причини. Той е роден в Москва, баща му е българин, чиито корени са от Разлог, а на 14 Кирил заминава за Париж, където родителят му, Емил Разлогов, е дипломат на СССР.
„Точно тогава Франция преживяваше социална нестабилност. Бях в пуберитет, който подхранваше основните ми страхове – от венерически болести и политически провокации. На нас, децата, не ни беше позволено да се разхождаме сами из Париж – майка идваше с мен дори на кино. Ходех почти всеки ден да гледам филмите от Новата вълна, бях омаян от Фелини, Антониони, Висконти, Трюфо“, разказва Кирил десетилетия по-късно. Той завършва „История на изкуството“ в московския университет „Ломоносов“. Всички френски филми, които през онези времена влизат в СССР, са преведени от него. Дълги години е шеф на Руския институт за културология, преподава в САЩ, Канада, Франция, Финландия, Холандия, Коста Рика, Австралия... Води няколко телевизионни предавания, между които най-прочутото е „Культ кино“, автор е на книги и на стотици текстове за историята на изкуството. „В телевизията имаше достатъчно категорична морална цензура. Това беше лошо, защото почти всички мащабни произведения на съвременното киноизкуство съдържат нещо „осъдително“, нещо, което не се вписва в „протокола“. Така че налагаше дълго и упорито да се боря за показването на доста филми, използвайки какви ли не аргументи, споделял е Разлогов. В кариерата му не липсват и скандали. За определен период той дори напуска Московския кинофестивал по обясними причини. Застаналите от неговата страна на барикадата го определят като „може би единственият, който със силата на интелекта и безупречната си репутация е достоен да представя това събитие“. Разлогов е убеден, че интересният филм не зависи от жанра. „За мен е удоволствие да гледам различни филми – тези на Жан-Мари Щрауб, които никой нормален човек не може да изтърпи за повече от 10 минути, майсторски направените блокбастъри, екшъни, кримки. Разбира се, най ми харесва да ги гледам в киносалон, но понякога ми се доспива – стар навик от младини. Само че тогава ми беше достатъчно да хвана за коляното момичето, което седеше до мен, за да се разбудя“, твърди доайенът на кинокритиците в Русия. Според него добрите филми през социализма в България са резултат от количеството, което преминава в качество. Ето какво още сподели Кирил Разлогов пред „Стандарт“.
- Господин Разлогов, следите ли тук и сега какво се случва в БГ киното?
- Да, разбира се. До преди няколко години то беше в криза - дори постиженията никой никъде не ги показваше. А сега на международния екран има мода за България – не толкова, колкото за Румъния, но все пак интересът е факт. Някои български филми се опитват дори да се превърнат в сензация.
- Избрахте ли вече заглавие за фестивала в Москва?
- Все още гледам. След като „Каръци“ спечели „Златен Георги“ и Ивайло Христов на следващата година стана шеф на журито, българското игрално кино звучи на фестивала в Москва с нов глас. Документалното открай време има висок рейтинг.
- Как оценявате актуалните руски продукции?
- Тв сериалите доминират. Младите режисьори започват кариерата си с тях. Голям „бум“ направи „Обикновена жена“ с Анна Михалкова. Филмът „Войната на Анна“ пък получи „Златен орел“ още преди да го пуснат по киносалоните, преди публиката да го е забелязала. Но професионалистите твърдят, че е номер едно.
- Има ли талантливи автори на сюжети?
- Животът винаги е най-добрият сценарист. Глупаво е той да бъде отражение на филмите и сериалите.
- Споменахте дъщерята на Никита Михалков, която безспорно е много талантлива актриса... Династиите ли все още управляват киното в Русия?
- По-скоро го управляват корпорациите, които движат телевизиите. Никой обаче не може да пренебрегне участието на династиите в индустрията. Но те вече не решават всичко. Основното е в ръцете на бизнеса.
- Как коментирате в Русия интригите в Холивуд, свързани с реални или измислени сексуални скандали?
- За нас всичко това е много смешно. Тези истории са много изкуствени. В техния епицентър винаги попадат хора, които могат да платят на този, който ги е обвинил в секс тормоз. В Русия и в България подобни милиони в киното няма. И затова липсват и обвинения. И в Русия, и в България проблемите за решаване в живота, които киното отразява, са други - самотата, битието в целия спектър от сложни обстоятелства, необходимостта да си намериш работа... Когато хората са свръхзадоволени в материалните си изисквания, започват да си измислят какво ли не. И съсипват филмите – както стана с тези на Кевин Спейси. Миналата година, например, в Москва не успя да дойде Ким Ки-дук - южнокорейското посолство не можело да плаща билета му заради скандалите около него. Сега идва и фестивалът ще плати билета му.
- Кои са проблемите в Русия, които не смеете да вкарате във филмите си – въобще има ли цензура?
- Не.
Цензура формално липсва
Но има хора, които дават пари –ако сюжетът не им хареса, не го финансират. Всичко, за което кинаджиите в Русия не смеят да говорят сега, ще се появи на екран след 20 години. А филмите са два вида – едните са много продаваеми, защото публиката в Русия е милионна и печалбите са сериозни. Другите са арт, за фестивали – но за тях задължително също се намират пари. Тях ги снимат други хора с други цели. Тези, които разпределят финансите, са наясно, че арт киното е необходимо за развитието на творческите процеси. И инвестират - независимо, че арт продукциите не стигнат до милионите зрители. В момента с интерес следим филмите, които идват от Якутск – като „Цар птица“. Но в Москва доста се говореше и за филм на китайка, която живее в руската столица – почти през цялото време тя се разхожда гола по екрана. Вложени малко пари, спечели много пари. Но
всеки търси екзотика
Всичко друго се повтаря до безкрайност. Има надежда, че детското кино може да се възроди, но е много сложна работа.
- Съществуват ли теми табу в руския киноафиш?
- Не се говори открито и съответно не се снима всичко онова, което е свързано с политическите проблеми. Или поне това не се случва във времето на тяхното ставане. Не се пишат сценарий, които не биха могли да получат пари от министерството на културата. То разпределя към 2 милиарда рубли за дебюти и арт проекти. В Националния фонд на руското кино пък има 4 милиарда рубли.
- Путин идва ли на официални премиери?
- Мисля, че гледа вкъщи.
- Никога ли не се изкушихте да режисирате?
- Само веднъж си помислих, че го искам - когато бях на 15. На 16 вече разбрах, че няма да мога да направя по-добър филм от любимите ми шедьоври. А лошо кино има достатъчно. Нямаше нужда да се изявявам като режисьор в него - това би ме направило нещастен.
- Какво е мнението ви за разпределянето на тазгодишните Оскари?
- Харесвам „Роди се звезда“. Бях убеден, че „Зелената книга“ ще спечели за най-добър филм – защото е
далеч от шока - за да бъде аплодиран
от всички. Статуетките за „Рома“ също бяха очакваните. Но да не забравяме, че Холивуд не е американското кино. Холивуд иска успех на всяка цена. Затова никога няма да направи шокиращ филм - някои зрители не ще пожелаят да го гледат, а това означава изгубени пари.
- Какво, според вас, е типично за седмото изкуство в Европа?
- В момента то е киното на копродукциите – тоест киното на компромисите. Само много силен талант може да осигури различност на творбата, да се наложи. Има и случайни успехи, но никой не очаква кой знае какви постижения. Процесите в Азия са доста по-атрактивни.
- Интересно ли е сега да се живее в Русия?
- Животът е много динамичен и непрекъснато нещо става – въпреки че това невинаги е най-добре за страната. Преди години тръгвах за Париж, защото в Москва нищо не се случваше. А сега ми се струва, че във Франция е по-спокойно, по-пенсионерско в сравнение с Русия. Но скоро у нас нещо трябва да се промени – без да е сигурно, че ще е в тази посока, в която ни се иска.
- Каква промяна е необходима, според вас?
- Вече ни е в повече Русия да е в опозиция на целия свят. Трябва да се впишем адекватно в събитията. И това е напълно възможно.
По-малко конфронтация, повече разбирателство.
- Във вените ви тече и българска кръв...
- Единият ми дядо е от Банско. Другият, бащата на майка ми, е арменец.
- Конфликтен ли сте като личност с това ДНК на македонска избухливост и арменска непокорност?
- Точно тази комбинация прави живота ми интересен. Няколко националности бяха закодирани и у прабаба ми, което придава допълнителна екзотика към родословното ми дърво. За съжаление не знам всички езици на етносите, чиято наследственост нося.
- А всичко това не усложняваше ли кариерата ви?
- Не. Помогна ми да се ориентирам в заплетени исторически ситуации - на Балканите, в Европа, в бившия СССР, в Русия... Семейството на баща ми никога не е имало проблеми в България, въпреки че покрай първото антифашистко въстание дядо ми е бил в противоречиви отношения с Тодор Луканов, дядото на Андрей Луканов. С фамилията на майка ми беше по-сложно – през първата половина от живота си тя беше дъщеря на другар на Ленин, а през втората половина се оказа дъщеря на враг на народа.
- Бил ли сте на кръстопът: София или Москва?
- Да, разбира се. Ако бях останал тук, щяха да ме приемат от раз режисура във ВИТИЗ.
Вариант беше да се отдам на политиката
Но когато убиха Андрей Луканов, разбрах, че съм постъпил правилно, като съм се отказал от подобна кариера. В Москва се опитах да вляза във ВГИК, но не стана. Завърших „История на изкуството“.
- Ще пишете ли мемоари?
- Може би е време да се заема с тази работа. Пиша на руски и на френски, на български и на английски ми е по-трудно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
