Владимир Карамазов не крие, че докато се превъплъщава във Филип Чанов за „Дяволското гърло“, преживява лична житейска криза. В крайна сметка тя му действа като катарзис и той изиграва героя си на пълни обороти. „Ако не бях преминал през този срив, надали бих успял“, категоричен е днес Владо. Докато екипът е в Родопите, където са произведени 12-е серии в поредната сага на Евтим Милошев за Нова телевизия, той сваля доста килограми, въпреки че Васил Банов – неговият баща по сценарий – постоянно върти баници.
- Господин Карамазов, имахте ли наистина необикновен момент по време на снимките?
- Най-запомнящ се беше онзи цял ден, който прекарахме в моргата. Знаех какво ще се случи. Подготвях се психологически. Имах нагласа. Бяха ме наплашили с миризмата, с обстановката, с всичко. И наистина, когато влязох вътре, се оказа точно така – беше гадно. Разбира се, на екрана това изглежда кинематографично. На няколко пъти ни изкарваха от моргата, за да внесат трупове. Как да си спокоен, когато знаеш, че на сантиметри от теб има умрели? Не смеех нищо да пипна, накрая поисках да изчистят обувките ми. Беше нещо, което едва ли ще забравя скоро.
- Често се казва, че в Родопите има мистика – вие усетихте ли я?
- Тези три месеца бяха друг живот. През първия месец влязохме в овър тайм, от който повече не можахме да излезем. Вместо по 12 часа на денонощие, снимахме по 17 – така остана до края. Съкратихме времето за спане – до 4-5 часа. На 14 дни – един почивен. Бяхме в страховито състояние –
на моменти не знаехме къде сме
Но планината е страхотна, кара хората да се чувстват по-добре. Когато си затръгвахме, настана една раздяла – чудо на чудесата. Никой не искаше да се прибира в София.
- Вероятно не са липсвали и приключения...
- Предварително не познавахме повечето от локациите, въпреки че бяха характерни и емблематични. Все питах-разпитвах и все ми казваха: Като отидем, ще видиш. И като видях, се оказа смайващо: бункери, скали, пещери... Беше много сложно цялата продукция да стигнем до Пелерик, но два дни снимахме там, бам, на някакви ветрове, страшна работа. Постоянно се случваха супер яки неща. Примерно, когато овладях завоите от Пловдив до Смолян, които са пълен кошмар. В началото карах натам като жена зад волана. А към финала вече ги знаех супер добре и въртях волана като истински смолянчанин. Усетих се като един от тях, не се страхувах, имах самочувствието на човек от планината.
- Пуснахте ли се поне веднъж с някой от вашите зверове по склоновете на планината?
- Направих каскади с един от мойте мотори в гората. Много съм щастлив, че не стана беля, защото беше адски мокро. Лудница. А и не съм толкова добър с кросовия мотор. Но рискувахме и успяхме.
- Вярно ли е, че ще си купувате къща в Родопите?
- Много искам да имам къща в Стойките - страхотното село, в което доста поснимахме, защото там се намира семейният дом на моя герой. Кметът Жоро, супер готин човек, обеща, че няма да има проблем. Въобще в Смолян и из околията се запознахме със страшно много хора. Местните ни посрещаха с любов. Веднъж няколко жени казаха, че облечената като помакиня Теди не им изглежда съвсем автентично и се втурнаха да търсят необходимите дрехи, за да бъде на сто процента. Всеки ден снимахме по къщите – беше невероятно. Пускаха ни вътре без никакви скрупули, директно се набърквахме в живота им. Смолян вече ми е много свиден.
- За пореден път си партнирате с Теодора Духовникова: карате ли се често?
- О, много – нямаме задръжки и скрупули.
Пълна лудница
Всичко си казваме. Тя е луда фенка на световните примери в този жанр, в който е „Дяволското гърло“, и леко зацикли – беше изгледала всичко по 70 пъти и главата й бъкаше от какво ли не: Тук дали да е така, там не е ли иначе?! А мен не ме интересува какво е при другите, исках да си направя моя си герой, нашите са работи. Не исках да гледам никакви филми. Биха ми повлияли негативно. А Филип Чанов е най-емоционалната, най-сложната роля в кариерата ми. Стремях се да се концентрирам максимално. Молех се никой да не ме разсейва.
-Какво работите в момента?
- Движа мои проекти за онлайн пространството. Много ми е интересно, искам да се развивам там. Завладееш ли аудиторията, тя е твоя за цял живот. А и ми трябва за бъдещето. Някой ден може би и аз ще направя сериал. Но дотогава има много време. Засега измислям съдържание, пиша го, снимам го – сам себе си продуцирам.
- Умеете ли да правите торти с брат ви, корифеят в този жанр Иван Александров, който е хит в Лондон?
- Не, но
умея да ги ям
- В „Откраднат живот“ сте мил дует с Петър, по-малкия син на сценаристката на сериала Христина Апостолова и Евтим Милошев. Виждате ли се в скоро време като баща?
- Виждам се, разбира се, ама това не е концерт по желание. Когато се появи точния човек, ще се появи и дете. А с Пепи сме много близки. Когато Христина каза, че мисли да го вкара в действието като син на моя Христо Карагьозов, й обясних, че ще се справя само и единствено, ако съм с него. И решихме да е той, дори без да го питаме. Забавляваме се страхотно с Пепи, много е отворен – давам му актьорски задачи, той ги изпълнява перфектно, направо ми пълни душата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
