Няма да разигравам сценки с финансовия министър за бюджета, казва вицепремиерът Ивайло Калфин
С кои реформи ще започне вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин? Как държавата ще подкрепи най-уязвимите българи? И защо икономиите не са здравословни по време на криза? Ивайло Калфин отговаря пред "Стандарт".
- Г-н Калфин, кога ще станат ясни вашите зам.-министри? На квотен принцип ли ще са избрани?
- До няколко дни. Няма да са на квотен принцип. Уточнихме се, че всеки министър си предлага екипа. Разбира се, след съгласуване с премиера, който ги назначава.
- Като вицепремиер по демографската и социалната политика кои министерства ще са във вашия ресор?
- Предстои да го обсъдим и да си разпределим функциите между другите вицепремиери. Но само аз от тях имам министерство и това ще бъде отразено в разпределението на тежестите, защото ще имам доста като министър на труда и социалната политика.
- Не е ли логично министерства като образованието и здравеопазването да са под ваш надзор?
- Аз имам опит във вицепремиерстването и знам, че вицепремиерът не е началник на министрите. Всеки носи отговорност за това, което се случва в министерството му. За мен е важно да създадем добра координация и отделните ведомства да работят в една посока, да си поставят ясно целите, да си съдействат. На мен ми се ще да имам повече време за политиките, свързани с МТСП. Аз търся за екипа си хора, които са познати в тази сфера, работят я и могат да се занимават с ежедневния мениджмънт. Искам да направим някои по-амбициозни политики, но да не казвам хоп, преди да съм скочил, защото имам нужда от физическо време.
- Вече заявихте, че искате да преразгледате системата за социално подпомагане. Такова намерение имаха и други министри, но не успяха...
- Въобще не е лесно. Знам, че в администрацията промените стават трудно, тя е консервативна система, за добро или лошо. Затова е важно в самото начало да се поставят задачите. По отношение на социалното подпомагане амбицията ми е да се обърне внимание не само на средствата, които се разходват, но и на ефективността им. Например, доколко трябва да се дават средства за подпомагане на хора, които биха могли да излязат на пазара на труда.
- Имате предвид контингента, който разчита само на социални помощи?
- Примерно, да. Тези средства би трябвало да стимулират и да подготвят тези хора с умения за пазара на труда. Социалната система не може да замени икономиката, защото работните места се създават в икономиката. Да се работи 14 дни обществено полезен труд в общините не зная доколко създава трайна заетост. За мен основният критерий е създаване на трайна заетост, а не работа по 4 часа - макар че за много общини тези хора сигурно са полезни, защото помагат по почистването, поддръжката на градинки, речни корита. Но тук става въпрос работоспособни хора, които да се подготвят за трудовия пазар и сами да си изкарват доходите, а не да живеят от социални помощи.
- В програмната декларация на правителството се посочва, че ще стимулира отговорното родителство. Защо тогава не виждаме нищо за семейно подоходно облагане?
- Има едно изречение в програмната декларация, в което пише, че ще има данъчни отстъпки за семейства с деца. Но, първо, семейното данъчно облагане само по себе си не решава въпроса със стимулирането на отговорното родителство. Второ, за да се въведе истинско семейно данъчно облагане, не трябва да има плосък данък. Защото отстъпката от плоския данък после се възпроизвежда в получаването на помощи и на практика засилва основния му дефект, свързан със справедливостта. Ако има прогресивна скала, тогава семейното облагане би било много по-добро и то във вида, както е в Германия, където се взима предвид не само наличието на деца в семейството, а доста компоненти, свързани с материалните условия на живот, жилището. Другият вариант, доста по-прост, е примерно да се каже: на семейства с две деца им се отстъпва част от данъка, който се дължи. Като това, за което вече постигнахме съгласие в програмната декларация - облагането на личните доходи в семейства с деца да не е 10%, а по-малко.
- Но това няма да стане с бюджет 2015?
- С бюджет 2015 надали ще стане поради простата причина, че сега сме в края на ноември. Но се надявам веднага да започнем работа по този закон и да влезе от 2016 г.
- А какво ще стане с отстъпката, въведена от предишното правителство за най-ниските доходи -връщането на данъка? Ще бъде ли отменена, както се закани ГЕРБ?
- Моето мнение и на АБВ са абсолютно ясни - плоският данък е несправедлив и той трябва да бъде променен. Не по начин, по който да вкарва доходите в сивата икономика. Това може да стане постепенно, с по-малко степени, по-ниски ставки. За съжаление, няма съгласие нито сред управляващите, нито в Народното събрание, да се отмени плоският данък. Това беше една от темите, по която водихме най-много спорове, когато обсъждахме програмната декларация. Все пак остана формулировката за цялостен преглед на данъчната система. Аз не мисля, че трябва да се отмени въведената вече отстъпка за най-ниските доходи. Но връщането на данъка не решава особено много неща. Защото всеки, който получава минимална заплата на трудов договор, ще трябва да подаде данъчна декларация, което не се изискваше досега. И, ако има някакви допълнителни плащания, каквито и да са, дори и с 1 лв. отгоре, те трябва да бъдат декларирани. Което ще извади много хора от възможността да ползват отстъпката. Това, което трябваше да се направи, е просто да не се облагат доходите на нивото на минималната работна заплата.
- При изработването на бюджет 2015 кое ще е най-важното за вас като министър на труда и социалната политика, за което ще настоявате?
- Първо, трябва да гарантираме сегашната система на социално подпомагане и осигуряване като основа. На второ място ще търсим възможности за разширяване на енергийните помощи и за компенсация на увеличените цени на електроенергията. На следващо място е много бързото започване на европейските програми. В този програмен период само 1% е предварителното плащане от ЕС, което означава, че трябва да започнем европейските програми с пари от националния бюджет. Ако го отложим, ще отложим голяма част от проектите.
- Каква е позицията ви за минималната работна заплата, която е важен параметър за бюджета? Ще се вдигне ли догодина до 380 лв.?
- Надявам се да се вдигне, но предстоят първо разговори в кабинета и изчисления, свързани с отражението върху бюджета, тъй като някои разходи са свързани с минималната работна заплата, включително и бюджета на НОИ. И, разбира се, това трябва да мине и през тристранния диалог. За мен увеличаването на доходите е основен икономически фактор. Със стагнирането на доходите икономиката линее.
- Позицията на работодателите обаче е, че вдигането на минималната заплата ще е нездравословно в период с нисък растеж и дефлация...
- Тя, дефлацията се появява заради това - защото хората не могат да купуват. Дефлацията е най-тежката опасност за всяка една икономика, защото означава, че пазарът е умрял. Кой има интерес от това? Работодателите - надали. Аз съм убеден, че ускоряването на икономическия растеж минава през увеличаване на доходите. И това го отразихме в програмната декларация.
- Това важи ли и за минималните осигурителни прагове? Ще увеличите ли праговете там, където не са договаряни?
- Минималният осигурителен праг от гледна точка на обществения интерес е свързан с приходите в бюджета, а те са много важни. Ние се гордеем, че сме държавата с най-ниски данъци, но сме и държавата с най-ниски доходи. Тази комбинация създава и държавата с най-немощен бюджет и публични разходи. Не бих могъл отсега да кажа какво ще се случи с недоговорените осигурителни прагове, които както разбирам, са в половината сектори. Предстоят доста разговори. Но при всички случаи тенденцията особено във време на криза трябва да бъде към търсене на възможности за стимулиране на доходите. В противен случай оцеляват само фирми, които изнасят. Аз имам остро несъгласие с тезите, защитавани от МВФ и Световната банка, че доходите трябва да растат бавно, за да расте конкурентоспособността. С ниски доходи се блокира държавата.
- Дали и финансовият министър мисли така?
- Не изключвам да имаме противоположни мнения, както имаме по плоския данък. По отношение на бюджета обаче не мисля да разиграваме сценката - социалният министър се тръшка и иска много, а пък строгият финансов министър не дава. В крайна сметка, ресурсът е обществен, обществото е решило чрез законодателството какъв ресурс се генерира и какъв минава през разпределение. Администрацията трябва да си свърши работата този ресурс да се събере и да се разходва ефективно.
- Замразява се уредбата за пенсиониране на работниците I и II категория труд, докато не се намери трайно решение. Какво обаче ще се случи с пенсионирането при масовата, III категория? Трябва ли и там да има замразяване на възрастта и стажа до приемане на цялостна реформа, съобразена с продължителността на живота?
- Големият проблем на пенсионната ни система е свързан точно с несигурността. Решения в последния момент дават отражение върху това кой кога ще се пенсионира и с какви средства ще разполага НОИ. Основната ми цел е да намерим широко съгласие за една дългосрочна перспектива на пенсионната реформа. Най-добре е дотогава да не се правят промени. Но това до голяма степен зависи от възможностите на НОИ. Предстоят ми подробни разговори и анализи как ще се отрази на системите. Но ще се постарая в рамките на следващата година тази дългосрочност да се появи, за да могат и хората да са спокойни.
- Все пак да очакваме ли от 1 януари увеличение на пенсионната възраст с 4 месеца?
- Засега няма друго решение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
