Събота,

Големи инвеститори гледат вече и към малките градчета

От: Екатерина Николова -
A
A
A
  • 70 нови проекта за над 1,5 млрд. лв. ще осигурят над 7 000 нови работни места
  • Икономическата трансформация започна по места, трябва да ускорим процеса, казва заместник – министърът на икономиката Лъчезар Борисов


•    Променя се структурата на инвестициите – от имоти и финансов сектор към производство с висока добавена стойност
•    Дефлацията е инцидентна
•    Все още няма окончателно решение за завода на „Фолксваген“, важното е, че се състезавахме с 20 държави и останахме на финала

- Г-н Борисов, излезе лятната прогноза на Европейската комисия. Според нея България е на седмо място в Европа по икономически растеж като за догодина се очаква да сме четвърти. Какво дава този ръст и достатъчен ли е?
- Показва подобрение в средата за бизнес в България. Нашата прогноза за икономическия растеж сочеше развитие по линия на инвестициите и малко забавяне в потреблението и износа. Виждаме, че икономиката върви добре – отново имаме много добро представяне на потреблението и износа и очакваме ускоряване по линия на инвестициите.
- В анализа на Брюксел се подчертава точно това - че икономическият растеж е резултат от повишено потребление вследствие на по-високи доходи, а не на инвестиции. Разбира се, повишаването на доходите е добър знак. Но явно не само прогнозите на икономическото министерство, но и на Европейската комисия са били в посока по-високи инвестиции.
- Точно затова казах, че очаквахме леко забавяне в растежите на потреблението и износа, но се оказа, че това не е така. Напротив, поддържаме ново ускоряване в тези две сфери. Но процесът по ускоряване на инвестициите също продължава и върви добре. Той е много интересен, защото много дълбоко се променя самата структура на инвестициите. Те вече не са само имоти, финансов сектор. Например, през 2017 г. 50% от чуждите инвестиции в България са в преработващата промишленост, през 2018 година този процент става 70 %. Т.е. се променя значимо структурата на инвестицията, която вече отива в преработваща промишленост, в производство, във фабрики, които създават висока добавена стойност. Не мога да пропусна и сектора на услугите. IT-секторът, например, расте много ускорено и всяка година имаме един много значим ръст на добавената стойност.
- По какви проекти за ускоряване на инвестициите работите?
- Проекти, по които имаме вече заявен напреднал инвестиционен интерес. Проекти, които са в процес на сертифициране по Закона за насърчаване на инвестициите. В момента имаме 70 проекта като общият размер на планираните инвестиции е за над милиард и половина лева, а новите работни места, които ще бъдат открити са 7015. Това показва, че България е на инвестиционната карта благодарение на добрата бизнес среда, на добрата финансова и политическа стабилност. Знаете, че по финансова стабилност България е номер 3 в Европейския съюз по показателя държавен дълг, съотнесен към брутния вътрешен продукт. Тенденцията е страната ни да стане № 1. Разбира се, по отношение на кредитния рейтинг, България е абсолютен лидер в региона.
- Колко са проектите за тази година?
- Само от началото на годината сме сертифицирали 21 инвестиционни проекта като всички са предимно във високотехнологични производства и услуги. 8 от тях са извън столицата и само от началото на годината говорим за потенциалното разкриване на 2280 нови работни места.
- Участвахте в кампанията на „Стандарт” „Моят град – 10 причини да остана в Чепеларе”. На церемонията в града в началото на седмицата казахте, че има много сериозен американски интерес към фабриката за ски в Чепеларе, който, ако се реализира, може да доведе до мащабно производство на ски обувки. Какво да очакваме в тази посока?
- Това са първи контакти. Оттук нататък като министерство поемаме ангажимента да осъществим връзката между представителите на тези компании и на компанията, която оперира в Чепеларе. Разбира се, те ще трябва да проведат преговори за евентуално увеличаване на производството. Добре дошло е за този регион в него да влезе голям инвеститор със своите пазари. Ние със сигурност ще застанем зад това и с мерките, с които разполагаме по закон, и с цялата административна подкрепа на държавата. Важно е, че отново говорим за инвестиции в производство.
- Прецедент ли е голям инвеститор чужд да проявява интерес към малко населено място в България? Има ли други подобни градчета, към които гледат големи компании?
- За мен е голямо щастие, че в момента инвеститорите се насочиха и към такива места, дори в Северозападна България. Примерът, който мога да дам, при това доста пресен, е Враца, където имаме инвестиционния проект на MD Electronik, които идват от Германия с 300 работни места. „Теклас” съвсем скоро ще започнат работата по изграждане на завод, отново в сектора на автомобилната индустрия. Виждаме, че и по-малки населени места, дори от Северозападна България, вече представляват интерес за инвеститорите. Искрено се надявам, че този процес ще продължи, специално за Северна България, защото знаете, че в момента имаме едно голямо натрупване на инвестициите в сферата на услугите предимно в София, а в сферата на производството предимно в Пловдив. Така че за нас е щастие, че инвеститорите вече откриват потенциала и в по-малките градове, както в Северна България, така  и в Родопите.
- Какъв тип инвеститори търсим за тези по-малки населени места като Хасково, Смолян и др.?
- Нашата стратегия е изцяло да наблегнем върху инвеститори, които създават високи нива на добавена стойност за икономиката, защото това ще повиши икономическия растеж, от там ще се вдигнат доходите и по-бързо ще се конвергираме с Европейския съюз. Този процес е започнал и сме, се радваме, че го виждаме.
- Обикаляйки страната с кампанията „Моят град – 10 причини да остана в него”, „Стандарт“ и кметовете дават награди за „Икономика“, „Инвестиции“, „Технологии“. Прави впечатление, че в 23 общини номинираните местни инвеститори са именно в сектори, свързани с производства с висока добавена стойност. Дейността на тези фирми знак ли е, че икономическата трансформация, за която говори вицепремиерът Томислав Дончев, на практика е започнала по места?
- Да, започнала е и ние трябва да положим допълнителни усилия, както казва той, за да насърчим този процес да не остане еднократен, а да се задълбочава и ускорява.
- Какво трябва да правят българските компании, за да станат успешно част от икономическата трансформация?
- Със сигурност да мислят за дигитализацията, за Индустрия 4.0. Имаме много успешни предприятия в България в сферата на машиностроенето, които вече са наблегнали на това и работят с висок клас машини, с роботи. Т.е. с по-малко икономически ресурси, с по-малко труд постигат по-големи резултати. Разбира се, това, че безработицата е ниска е едно от предизвикателствата не само в България, а и в глобален мащаб - трябва с по-малко труд да създаваме повече блага, което рефлектира върху растежа и доходите.
- Наскоро икономическият министър Емил Караниколов се похвали с бум на индустриалните зони. Кои са най-предстоящите и каква е тяхната роля в новата икономика на добавената стойност?
- В момента инвеститорите, динамиката на икономиката и финансите изисква изключително бърза реакция. Именно затова трябва да бъдем готови с този тип индустриални зони. Когато дойде инвеститор, ние веднага трябва да можем да предложим условия и обслужване. Затова индустриалните зони са важни. Голям потенциал за развитие на индустриални зони виждаме тепърва в Бургас -  Айтоското летище Равнец, а също ката и във Варна. С областния управител водим разговори как там да търсим възможности за изграждане на голяма индустриална зона. Задължително трябва да обърнем внимание, както вече казах, на Видин. Разбира се, и на тези региони, в които няма концентрация на големи производства, за да може да постигнем балансирано регионално развитие.
- За първи месец имаме дефлация. Какъв сигнал е това?
- За мен е инцидентно. Със самото повишаване на заплатите и ръста на икономиката този процес ще бъде прескочен. Виждаме относително добър ръст и в кредитирането. Затова смятам, че отчитането на такъв процес е инцидентно.
- В последните дни САЩ обяви, че се готви да наложи мита за 4 милиарда долара върху европейски стоки. Усложнените отношения на САЩ с Европейския съюз от една страна и на САЩ с Китай от друга могат ли да предизвикат нова икономическа криза, каквито тревоги изказа вече бъдещата шефка на ЕЦБ Кристин Лагард?
- В глобален аспект виждаме отношение на протекционизъм в някои глобални икономики и една търговска война. Това със сигурност води до очаквания за глобално забавяне на икономическия растеж. Но пък ние трябва да знаем, че българската икономика по линия на износ, на стокообмена изобщо, е ако не изцяло, то в голяма степен концентрирана към държави от Европейския съюз и към Еврозоната. Ние нямаме мита, нямаме никакви пречки с търговията, това е изцяло свободен пазар, така че от тази гледна точка считаме и се надяваме българската икономика да бъде една идея по-запазена от подобни евентуални процеси. И ако към този буфер, който имаме - че работим предимно с Европейския съюз, добавим и един ръст на инвестициите, искрено се надявам българската икономика да не бъде засегната от такива глобални процеси. Като министерство на икономиката ние винаги поддържаме тезата за свободата на търговията, за свободата на икономическите отношения. Това беше представено и по време на българското европредседателство, така че това са нашите очаквания – да има свобода в търговията и да се отчита, че България наистива вече е фактор в региона.
- Администрацията хвърли огромни усилия за привличането на „Фолксваген”, но последните новини са, че заводът по-скоро ще бъде в Турция, отколкото у нас. Има ли все още надежда концернът да дойде в България?
- Нямаме официално решение, така че считаме, че България все още, дори и по тази инвестиция, е на картата на инвестиционните процеси. Нека да видим окончателното решение и окончателната информация. Аз твърдя, че по тези показатели, които още един път ще повторя - финансова, макроикономическа стабилност, бизнес среда, кредитен рейтинг България е лидер. Важното е, че страната ни влезе в надпреварва с над 20 държави и остана на финала. За нас това е много добър знак. Но България не би могла да се съревновава с държава не членка на Европейския съюз по размер на държавни помощи. Защото ние можем да дадем максималния размер в рамките на европейските правила, в рамките на това, което е задала Европейската комисия към всяка една държава членка. Дори считам, че България може да предостави повече от други държави членки, но не и от държавите, които не са в Европейския съюз. Разбира се, България прилага и Закона за обществените поръчки, не може директно да гарантира, че всички държавни институции веднага ще започнат да купуват такъв тип автомобили. Най-важното е финансовата стабилност, кредитният рейтинг. По проектите, които работим и които не мога да споделя все още, очакваме добри новини.
- Да разбирам ли, че има и други инвеститори от ранга на „Фолксваген”, които проявяват интерес към България?
- Има интерес към България. Това мога да кажа.
 

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички