- Господин Симеонов, масовите протести срещу ромите симптом ли са на обществено заболяване с политически привкус?
- Всичко, което засяга интересите на много хора и бъдещето на страната, е политика. Това, което прави впечатление е, че Обединените патриоти реагираха доста сдържано на антиромските протести и в рамките на разумното. Защото те знаят, че тук по-скоро не би трябвало да се налива много масло в огъня. Отделно от това, те са част от управлението и вече не действат толкова протестно, колкото системно. Трето, в такива ситуации не е изключено някой да се опита да използва с конкретни партийни мотиви драмите. Но сега аз не виждам някаква тежка политизация. Напротив, виждам малко хипертрофиране от страна на медиите, защото е летен сезон. Зад такива скандали, които са иначе симптом на наистина много тежко обществено заболяване, удобно понякога се скриват недъзите на властта. И не на последно място - такива скандали настройват хора срещу хора, а големият проблем не е хора срещу хора, а хора срещу неефективното управление. Защото то е това, което е довело до възможността това да се случи.
- Факт е обаче, че в предизборните платформи никога не се е забелязвало приоритетно да има предложено решение на проблема с ромите?
- Ромският проблем е общобългарски проблем. Ако тези хора не са пълноценна част от обществото, значи проблемът пак ще е на всички. Ако утре някой трябва да работи за страната, да произвежда, да добавя стойност, това пак е проблем на всички. Самата идея, че някакви общности съществуват в паралелен свят, тежко маргинализирани, трайно отчуждени, криминализирани, без житейски шансове, категорично е проблем на цялото общество. Това трудно се решава с апартейд, с последваща гетоизация и с извръщане на погледа. Напротив. Ще трябва ефективни действия на държавата и най-вече дългосрочни, не кампанийни, не медийни.
- Трябва ли да съществуват гетата ?
- Не, разбира се. Смисълът на интеграцията е общностите да живеят заедно. И тук големият въпрос е има ли такава воля в страната, която да поощри такива политики, в които тези хора да не се концентрират в гета. Тук има и още един голям въпрос - ние, останалите, можем ли да го понесем. Защото много хора ще ви кажат - ами те ромите не могат да се интегрират, дори да искаме, дори да натискаме. Обаче тук питането е - а българите ще ги приемат ли ? Има още едно питане - когато казваме държавата да се погрижи, това винаги значи държавата да положи приоритетна грижа. Приоритетно да обръща внимание на циганина да ходи на училище, приоритетно да му търси възможности за работа.
- Ами тогава нали българите ще кажат: защо ромите са привилегировани?
- С право ще го кажат. Има и трети парадокс- събаряме незаконното строителство. дали обаче по този начин потушаваме проблема, като ги пуснем тези хора без покрив някъде другаде да щъкат ? Идва наистина момент, в който държавата трябва да мисли малко повече от дължината на носа си, защото както виждате, това е капан. Голяма част от мерките за интеграция на циганите ще събудят всъщност контрареакция у останалата част от обществото. И това е проблем. И тук всяка власт трябва да стисне здраво зъби и да брои не до 10, а до 10 по 10 по 10, преди да прави нещо и тръгне ли да го прави, да го прави съзнателно и дългосрочно, а не да проявява кампаниен патос.
- Стана ли българинът по-толерантен?
- Българинът не е нетолерантен. Една от най-големите гордости на нашето общество и съвсем съзнателна, е толерантността. Ако погледнете данните на "Галъп Интернешънъл" от няколко глобални сравнителни изследвания, ясно се вижда, че по въпросите за колективните идентичности, за националното самосъзнание, за религиозната принадлежност, българите се държат по-скоро като западноевропейците, отколкото като своите съседи. Нашите съседи са по-напрегнати на тези теми, свързани с Отечество, с Бог, с традиционен морал. Българите, за добро или лошо, приличат повече на консумативните западноевропейци, които живеят малко по - безценностно. Това е двояко. От една страна е проблем, защото показва липса на национален имунитет. Когато българите отидат на Беломорието, те дори не си дават сметка, че и там е имало българска история. Когато българите мислят за Македония, мислят едва ли не с омраза, все едно Македония не е братски наш народ, за когото ние се бихме и преживяхме две катастрофи. Когато българите мислят за историята си, явно не мислят достатъчно. Това е негативно, защото е пропиляване на памет. От друга страна обаче има и позитив, защото ние сме толерантни. Отдавна сме се научили да живеем заедно и това е едно от най-големите достойнства на българите.
- Съгласен ли сте с мнението на мнозина експерти и политици, че интеграцията на ромите минава основно и дори единствено през образованието?
- Да, разбира се, през образованието и през работата. И няма как иначе. Никак не минава през насърчаване на отчуждаването. А минава наистина с легитимните възможности на държавата за принуда към образование и работа. Това е начинът и не виждам друг. Още повече, че става дума за етнически общности със специфична субкултурна среда, която е закостеняла и жилава. Така че ще трябва системно усилие, при това с цялата строгост на държавата и на закона.
- Тъкмо бяхме забравили за искрите между президент и правителство, и вчера отново те прехвърчаха. Румен Радев остро критикува правителството относно проектите за превъоръжаване на армията и в частност закупуването на нови самолети. Защо президентът хвърля ръкавицата този път към самия Борисов, който играеше роля на помирител в конфликтите му с Цветанов?
- Президентът Радев имаше два варианта - единият е да застане в позиция над нещата. В смисъл да не коментира, да не навлича върху собствения си образ потенциалните щети от това да бъде свързан с този обществен скандал. Втори вариант за Радев е да атакува. Стара истина е, че атаката е най-добрата защита. Може би като военен човек той преценява да атакува. Любопитното е, че Радев атакува най-вече почти директно Борисов. А президентът добре знае, че с Борисов имат антагонистични политически амбиции. Може след години да се окажат конкуренти дори в едни избори. Около Радев се развихря политическа енергия, но той знае също така, че Борисов оставя фронта срещу президента на Цветанов. ГЕРБ атакува Радев и това е абсолютно легитимно, партиите това правят, те се позиционират около обществени конфликти, стилизират ги и после търсят решение.
Сега е доста предизвикателно от страна на президента да хвърля ръкавицата към самия Борисов. Обикновено премиерът реагира емоционално в такива ситуации. В момента всички погледи са обърнати към Борисов, да видим дали ще отвърне.
- Защо разрушаването на паметника пред НДК да се окаже толкова вълнуваща за обществото тема ?
- Аз съм изумен въобще защо толкова странични, дори маргинални, сюжети стават център на внимание. Има известно измамно усещане за политическо безветрие, защото трябва да се измислят теми. Второ, лято е и такива теми служат като параван за насочването към други неща. В никакъв начин не мога да оправдая запалването на кран, но много ме притеснява това, което се случва след това запалване. Става зверска поляризация, в която отново връщаме призрака на глупавия дебат и то не защото няма смисъл, а защото е ненавременен дебат комунизъм-антикомунизъм. Паметникът пред НДК беше едно от първите доказателства, че комунизъм-антикомунизъм вече не е основният дебат в страната. Аз видях стилизацията на паметника, трансформирането и преосмислянето му, но не и махането му. Видях да го защитават хора от либерално-дясното през либералното с уклон към ляво, до наистина носталгично настроени хора. Чух да казват: Дайте да измислим някакъв трети вариант за този паметник. Обаче с това запалване двата лагера ще се втвърдят ще се изправят на нокти. Едните влиятелни говорители в социалните мрежи, които клонят на дясно, ще се подразнят от това, което примерно правят други говорители, които пък клонят на ляво. И ще стане добрата стара тъжна нелепа и тъпа история, в която седим и се джафкаме какво е комунизъм и антикомунизъм. Това подпалване ще бъде използвано от хората, които искат да има ясна разделителна линия. Защото нямаше. Имаше десни и либерални хора, които бяха против махането на паметника. Той е урбанистичен въпрос. Включително видях да го защитават архитекти, граждански сдружения, които се занимават с урбанистични теми, хора, защитаващи градското наследство. Това е много далеч от комунизъм-антикомунизъм. това е постпреходно. И сега като се запали това, буквално и преносно, с тази игра с огъня, ще стане черно- бяло. Вече няма да има сиво. На мен ми се ще да съм откъм сивото, т.е. аз искам някак си да се намери решение и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Много съм далеч от тези теми, но убеждението ми е, че не бива да се допуска такава поляризация.
Антония Кюмюрджиева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
