Домино от кризи у нас след "Томас Кук"

Тежки удари за летища, хотелиери, строители и хранителния бранш прогнозира Бранимир Ботев

Домино от кризи у нас след "Томас Кук" | StandartNews.com
  • Тежки удари за летища, хотелиери, строители и хранителния бранш прогнозира Бранимир Ботев
  • Фалитът на Thomas Cook беше предизвестен от 3 години. City Group и Bloomberg обявиха краха още на 17 май. Ангелкова мълчеше и не предупреди бранша
  • Банките могат да се окажат най-големите хотелиери у нас
  • Държавата спешно трябва да подпомогне летищата в Бургас и Варна
  • Спасението е в планински, СПА, културно-исторически и здравен туризъм
  • По-лесно е да си вземеш лиценз за банка, отколкото да получиш статут на СПА хотел
  • Без летище в Пловдив "Пампорово" е обречено

Бранимир Ботев е един от най-големите експерти в областта на туризма у нас. Бил е заместник-министър, отговарящ за бранша в три правителства. От началото на тази година е президент на Европейската лига за икономическо сътрудничество за Балканите. Бранимир Ботев ръководи и Европейския институт за стратегии и анализи (EISA). Към момента едно от основните изследвания на EISA е насочено към развитието на туристическата индустрия и проблемите й у нас. Очаква се  резултатите от това изследване да бъдат представени в началото на следващата година пред бранша.

- Г-н Ботев, 3 години България бе много сериозно обвързана с „Томас Кук“. Какви ще са последствията за родния туризъм след фалита на британския туроператор?
- Тази обвързаност, от която сега берем горчивите плодове, не беше продиктувана от нищо. Нямаше логика. И тук министърът на туризма Николина Ангелкова трябва да бъде попитана по силата на какво реши да работи толкова тясно с "Томас Кук", защо промоционалната кампания за всички генериращи за България пазари се реализираше чрез "Томас Кук", колко милиони платиха България и министерството на туризма на фалиралата компания през този период. И защо всички сигнали, които са получавани отвън за тежкото финансово състояние на "Томас Кук" и предстоящия фалит на компанията не са повлияли на поведението и действията на Ангелкова. Както и защо тя, като министър на туризма е скрила тази информация от бранша.
- Имало е сигнали?
- Да. Има  информация, че това се е случвало в присъствието на министър Ангелкова по време на международни срещи.
- Тоест - днешната ситуация е била очаквана? От кога?
- Точно така. В последните три години всички световни финансови анализатори даваха сигнали за предстоящия фалит на "Томас Кук". Това се виждаше от абсолютния срив на акциите им, от дълговата спирала, в която влизат, от много други индикатори. На 17 май тази година - забележете, още преди началото на летния сезон, „Блумбърг“ разпространи анализ на световния финансов лидер  Сити груп, че акциите на "Томас Кук" не струват и едно пени, тоест са нула и вече нямат борсови котировки, тоест те не се котират, защото нямат никаква платежоспособност. Тези факти обиколиха световната туристическа индустрия и се знаеха от всички международни туристически борси. Министър Ангелкова не може да се прави, че не е знаела. Защо обаче тази информация не стигна до българските хотелиери? Защо Министерство на туризма не ги уведоми? Най-малкото при наличие на договорите, които те вече бяха направили с "Томас Кук", можеха да си поискат предварително парите. А сега фалитът се обявява точно във времето, в което предстоеше разплащане. Това е подло и от страна на "Томас Кук", и от страна на туристическото министерство.  
Ще цитирам части от доклада на Сити груп и Блумбърг: „Акциите на „Томас Кук“ не струват нищо“, „размерът на дълга, напълно заличава стойността на компанията и дъщерните авиокомпании…. Това означава нулева стойност на собствения капитал“, „Това може да накара хотелите да затегнат условията за плащане …“, което казано по-простичко означава, че ако българските хотели са били уведомени от Ангелкова , са могли да изискат авансово или поседмично плащане от „Томас Кук“, а не да приемат 60 дневно забавено плащане, което може би никога няма да получат, и което ги изправя пред фалит.
Сега не само, че "Томас Кук" ще остане да дължи стотици милиони на българските хотелиери и на българския туристически бранш, но и всички онези хора, които са се подготвяли за сезона и са инвестирали своя труд и пари, за да получат възвръщаемост, ще останат на границата на фалита, а мнозина от тях също ще фалират.
- Българското министерство на туризма има генерален договор с компанията, логото на страната ни е на всички нейни рекламни материали. Как ще се отрази това на притока на чужди туристи у нас?
- Имиджовият удар по страната ни е много сериозен. В момента където и да влезете в интернет пространството редом с логото на фалиралия "Томас Кук" стои логото на България, на българския туризъм. Медиите разпространиха снимка на Ангелкова прегърната с Петер Фанкхаузер, изпълнителен директор на „Томас Кук“ на фона на логото на фалиралата компания, прегърнати и щастливи. Мислите ли, че това няма да има последици за имиджа на България? Впрочем един месец преди публикуването на данните на Сити Груп и „Блумбърг“ за финансовата несъстоятелност на „Томас Кук“, Ангелкова е имала работна среща със същия Петер Фанкхаузер, главен изпълнителен директор на „Томас Кук“. Интересно е от какво естество са били проведените разговори и дали премиера Борисов и туристическата индустрия са били уведомени за тях и за финансовата буря, която се задава по Черноморието. Има информация, че Ангелкова е обсъждала с „Томас Кук“ възможностите и механизъм, чрез който българските общини и българския туристически бранш да „преодолеят“ спадовете в ранните записвания на „Томас Кук“. С други думи, нашите общини и хотелиери да бъдат донори на империята „Томас Кук“, която е натрупала огромни финансови дългове. Това обаче не е попречило директорите на „Томас Кук“, начело с партньора на Ангелкова,  Петер Фанкхаузер да приберат над 30 милиона паунда бонуси.
- Има ли друга държава, която е толкова обвързана с "Томас Кук"?
- Предизвестеният фалит на „Томас Кук“ нанесе щети в цяла Европа, засегнати са и Испания, и Гърция, но техните пазари са несравнимо по-големи от българския, имат много по-голяма диверсификация от гледна точка на входящия туризъм, имат много по-дълъг летен сезон, и са успели да си приберат част от плащанията. Най-тежко е положението на остров Крит, където хотелиерите са били доста обвързани с програмите за организиран пакетен туризъм на „Томас Кук“. Иначе в публичното пространство не може да се намери информация защо е тази любов между министерство на туризма на България и "Томас Кук", дали става въпрос за платена любов или за искрени взаимни чувства и кой ще ни излезе накрая сметката за любовната афера. Има обаче интересен факт без отговор министерството на туризма на България е провеждало съвместни кампании с „Томас Кук“ на 12 целеви европейски пазара. България е била представяна и оферирана през вътрешната мрежа и офисите на „Томас Кук“, и ако имиджовите щети за нас са неизмерими, то тази „обвързаност“ си има своята цена, която българските данъкоплатци са платили. Ангелкова дължи публични отговори кой е взел това решение, как е избран „Томас Кук“, колко пари е платила българската държава и кой ще обезщети българските хотелиери.  
- Има ли статистика какъв процент от външните туристи са доведени у нас от "Томас Кук"?
- По данни на министерство на туризма и други източници става въпрос за между 350 000 и 450 000 души за българския пазар. Но да не забравяме, че това са основно данни за "Томас Кук" - Великобритания. Никой не казва колко са от свързаните "Томас Кук" дружества - Германия (Некерман), от подоператорите от Полша, Австрия, Скандинавските страни и т.н. Кумулативно цифрата може да се окаже много по-голяма. Фалиралата компанията осигуряваше "пакетни туристи", вързани от чъртъра до хотела. Така при 3,9 милиона чуждестранни туристи, които реално нощуват в България, това означа, че на практика всеки 6-7-ми турист е бил директно докаран от "Томас Кук". И ако ние тази година има очаквания за 7-8% спад, който може да се окаже и по-голям, за догодина трябва да се подготвим за отлив към 15-20%. Затова съм песимист, че в рамките на 3-4 години ние ще успеем да възстановим понесените удари по българския туризъм вследствие на всички грешки, които бяха допуснати.
- Защо?
- Практиката в световният туризъм показва, че една лоша година се компенсира от минимум две добри. Това означава, че ако тази година сме зле, а догодина много по-зле, ще ни трябват поне 4 години, за да си стъпим отново на краката.
- Говорите за 3,9 милиона туристи в България. Защо, ресорното министерство отчита доста повече?
- По неизвестни причини министерство на туризма - противно на установената статистическа, икономическа и юридическа практика на Световната организация по туризъм води като туристи всички които преминават през България. В този смисъл гастарбайтерите от Турция сигурно ги брои два пъти - веднъж когато се връщат към страната си, и втори път, когато заминават за Германия. Според официалните данни на НСИ пренощувалите лица-чужденци у нас през 2018 г. са 3 910 159 души. В същото време на официалната страница на министерството на туризма в рубриката „Международен туризъм - България, януари – декември 2018 г.“ е посочено цифрата 9 273 345, като е използвана обтекаемата и неясна формулировка „общ брой туристически посещения на чужденци в България“. Каквото и да означава това.
Пак според НСИ реализираните нощувки от чужденци в България през 2018 г. са 17,7 млн. Ако вярваме на данните на Ангелкова, излиза че всеки чужденец в България е имал само 2 нощувки, дори по малко. Аз предпочитам да вярвам на данните от НСИ, които обаче опровергават фанфарните отчети на министерство на туризма.
- Какви ще са финансовите последици за бранша у нас?
- 36 млн. евро ще се дължат до края на сезона - от 25 септември до 8 декември. За целия сезон загубите кумулативно ще надхвърлят 100 милиона евро. С допълнителните щети и пропуснати ползи, които ще претърпят и другите индустрии, тези загуби могат да се утроят. Със сигурност над 50 български хотела по морето са пряко и много тежко засегнати.
- С туризма са свързани пряко или косвено още поне 12 индустрии. Кои други сектори ще бъдат засегнати?
- Ще се получи ефектът на доминото. Много сериозен удар ще понесат летищата във Варна и в Бургас, които много добре се развиваха. "Томас Кук" осигуряваше по 15 чартъра седмично за летище Бургас през сезона. 50% от чартърите бяха на "Томас Кук". Какво ще стане сега, когато ги няма? Държавата, министърът на транспорта Росен Желязков трябва спешно да проведат срещи с концесионерите на летищата и да обсъдят компенсаторни мерки за смекчаване на последиците.
Тежки ще бъдат финансовите удари за българските хотелиери. Огромна част от тях ще завършат на границата на фалита този сезон. Ако до днес един хотел е струвал Х милиона, веднага след като изпадне в несъстоятелност заради "Томас Кук" и нелепото поведение на министерство на туризма, цената му като финансов актив ще намалее на половина, а може и повече. Това веднага ще рефлектира върху банките кредиторки, защото те са осигурявали финансирането на българските хотелиери. И обезпечението срещу кредитите, които са предоставяли, вече ще струва много по-малко. Банките ще тръгнат да си събират активите. Напълно е възможно в един момент най-големите хотелиери у нас да се окажат банките.
Много ще пострада строително-ремонтният бизнес, особено около големите курорти. Той ще замре. На годишна база досега имахме ръст между 6 и 8 % на леглата, тоест - това е новото строителство, което разчиташе на развиващия се сезонен туристически пазар. За съжаление най-вероятно огромната част от активите по българското Черноморие хотели, ресторанти, административни и други сгради ще минат през тежък финансов стрес и тяхната цена ще тръгне надолу, без да има сигурен пазар и купувачи.
- Какво ще стане със започнатите обекти?
- Няма да бъдат завършени, ще бъдат замразени незнайно колко време предвид падането на цената на активите. Това ще рефлектира върху строителния бизнес по морето като цяло.
- Пряко свързан с туризма и абсолютно зависим от него е хранителният бранш. Какви ще са последствията за него?
- Много тежки. Огромната част от продуктите за ол инклузива се осигуряват от български производители. С отлива на туристи след фалита на "Томас Кук" такава консумация няма да има. Ще пострада и секторът на услугите. Искрено съчувствам на горките работници в хотелиерския и ресторантьорския бранш. Защото, ако досега те бяха в една несигурност при два месеца висок сезон и неангажираност през останалото време, то сега е много вероятно да потърсят своето препитание в съседните страни, където има по-дълъг сезон и по-сигурно плащане. А това ще оголи съвсем туристическият бранш, особено в летните курорти.
- Проблемът с кадрите в туризма е огромен. Както казахте, фалитът на "Томас Кук" допълнително ще оголи секторът. Какво е решението?
- Ние предупреждаваме, че липсата на кадри ще се превърне в ключов проблем за българската туристическа индустрия още 2013-2014 г., когато приемахме Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма. Но никой не обърна внимание на това. Прогнозите днес са, че оттук насетне ние не просто ще имаме недостиг на кадри в количествено отношение, но и в качествено. Защото се променя цялостния облик на световния туризъм. Туристическата индустрия вече е в дигиталната ера, докато ние се занимаваме още с групов, пакетен, all inclusive туризъм.
- Краят на най-старата туристическа компанията в света се определя като "първа жертва" на новия модел туризъм - не чрез туроператори, които продават стационарни почивки, а чрез интернет и възможността днес всеки сам да чертае мобилната си ваканция. Започва ли трансформация на целия бранш в световен план и къде сме ние в този процес?
- Всъщност един от основните фактори този гигант "Томас Кук" да фалира е именно невъзможността му да отговори на динамиката на променящата се среда в туризма "Томас Кук" рухна под напора на глобалните дигитални платформи като Airbnb и Booking.com. "Томас Кук" се държеше като динозавър, който искаше да оцелее във времето на бозайниците. Това е огромен проблем и пред българския туризъм. Всяка година говорим с Вас, журналистите, за липсата на каквато и да било дигитализацията при представянето на българския туризъм. Продължаваме да чуваме за някакъв уеб сайт на Министерство на туризма. У нас трябва едва ли не да отидеш до някой информационен център в страната, за да получиш дипляни. За тази година над 1 милиард 350 милиона души в света пътуват като чуждестранни туристи. Всеки един от тях чрез телефона си може в рамките на минути да запази хотел в съседна държава или на друг континент, да си вземе самолетни билети, да си изкара електронно чекиране, да си запази кола или такси и след половин час с куфара си да тръгне към летището.
Туризмът предполага все повече дигитализация и електронни услуги. Нещо, за което не сме подготвени. Липсва каквото и да било разбиране и компетентност от страна на министерството на туризма. Там дигитализацията се свежда до селфита.
- Каква е причината?
- Нелепо и лошо управление на сектор туризъм. 5 години какви ли не причини не се измисляха, за да не се въведе системата ЕСТИ за електронно отчитане в реално време на туристите, които се настаняват в съответните хотели. България досега е единствената страна в ЕС, която не я е въвела. Само от неотчетени нощувки и неотчетени туристи бюджетът губи стотици милиони всяка година. Оттам те не се преразпределят за реклама на туризма. Не отиват при хотелиерите и ресторантьорите, за да могат те да подобряват своя продукт и респективно за създават по-добра електронна платформа, за да бъдат по-познати в глобалния туристически свят. В трескав кризисен пиар, който да отложи дебата около „Томас Кук“, министерството обяви, че от 1 октомври въвежда спешно системата ЕСТИ. Специалистите са убедени, че това е по-скоро мимикрия и не отговаря на истинските изисквания за тази система, предстои да видим.
През 2015 г. министър Ангелкова подписа програмата за райониране на България. Страната ни е разделена на 9 района. И досега, забележете, голяма част от тях още нямат организация за управление на туристическите райони. Нямат собствените си центрове на управление, които да създават тези дигитални платформи. Но пък сега спешно ще развиваме културно-исторически туризъм.
Отново спешен и кризисен пиар за замазване на истинските проблеми. Ще ви дам един драстичен пример - Велико Търново, духовната и историческата столица на България, един от най-атрактивните градове в европа. В. Търново притежава уникално културно-историческо наследство, както вътре в града, така и в околностите, той е туристическата столица на обособения туристически район  Стара планина, но още няма създадена организация за управление на туризма в района!!! Не знам кметът Данаил Панов и министър Ангелкова, които се виждат много често, какво точно правят. Миналата година имаше форум в Търново, на който казаха, че най-сетне ще започнат да мислят за тази организация. Представяте ли се от 2015 г. до сега. Няма такова дълго мислене. Резултатът е плачевен. Направих си труда да погледна в интернет. Градове като Охрид, като Сибиу, като Дубровник или Краков, които също развиват културно-исторически туризъм, имат в интернет пространството няколко десетки пъти повече електронни точки в платформите за избор на нощувка и на вътрешен транспорт. Не мога да си представя един кмет и едно министерство да разполагат с такъв ресурс, като велико Търново и на практика да не го използват. А туризмът е глобална и много бързо развиваща се индустрия.
- Гърция вече обяви, че за нея фалитът на "Томас Кук" е "земетресение с магнитут 7 и предстоящо цунами". Такива страхове има още в Италия и Испания, където туристическият пазар също зависеше основно от "Томас Кук". Какви ще последствията в глобален план и може ли да се окаже, че новата икономическа криза, за която все по-често се чуват прогнози, ще тръгне именно от туризма и фалита на "Томас Кук"?

- Въпросът Ви е много логичен. Гръцките анализатори изчисляваха, че преките загуби на страната от фалита на "Томас Кук" ще са 500 милиона евро. А опосредствените - над 800 милиона евро. Но това бе в началото на седмицата. В сряда вечерта стана ясно, че и основните подразделения на британския туроператор в Германия, Полша, Австрия, Белгия обявиха фалит. И доминото продължава да пада. И всички държави, включително и Гърция и България, трябва да актуализират анализите си за щетите.
- Каква според Вас е формулата за справяне с тази криза, как и още къде може да се компенсира този отлив на туристи?
- Лично аз не съм оптимист.
- Чуха се предложения за данъчни облекчения. Това решение ли е?
- Това е несериозно. Туристическата индустрия и досега ползва най-ниското ДДС за основния си продукт в страната. Бих казал друго. Сега е моментът за много сериозен анализ, и то от страна на реалната туристическа индустрия, без участието на администрацията.
- Кой трябва да го изготви?
- Хотелиерите, инвеститорите в туризма, големите туроператори и турагенции, летищата, банките, които дават основния кредитен ресурс. Те трябва да излязат с мерки, които да бъдат предложени на правителството. И първата от тях трябва да е свързана с компенсиране на летищата. Защото, ако затворим или докараме до тежко финансово състояние вратите на България, през които идва входящият туризъм, ние сме за никъде.
Слава Богу, България има прекрасни специалисти в туристическата индустрия, хора с опит, които работят със сърце. Техният потенциал трябва да се използва, за да се компенсират щетите от тази криза. България има прекрасни планини и възможности за планински туризъм. Говоря за планински, а не зимен, който също е лимитиран. От години Световната организация за туризъм и ООН говорят за зелено слънце. С промените в климата все повече туристи от средната класа търсят през лятото не море, а планина – със зеленина, с по-свеж въздух, с реки, езера, с термални води. В това отношение ние имаме прекрасни възможности с отлична инфраструктура. Това ще оживи планинските и полупланинските общини в България, които са над 90.
България не използва своя златен ресурс - термалните минерални води. Втората държава в Европа по концентрация на минерални води използва по-малко от процент и половина от своето богатство. Това е престъпление. На всичко отгоре подзаконовата база, създадена от министерство на туризма, е толкова усложнена, че в момента в България е по-лесно да си вземеш лиценз за банка, отколкото да получиш статут на СПА хотел.
На трето място ние не използваме и досега прекрасните възможности, които съществуват от 5 години, на Директива 2011/24 за трансгранично здравеопазване, където на този пазар от износ на туристи и услуги се преразпределят около 140 милиарда евро. Старите страни членки на ЕС с охота аутсорсват своите пенсионери и пациенти, които се нуждаят от профилактика или рехабилитация, в новите страните членски. И плащат за тях от здравните си каси и пенсионни фондове. Защото това им излиза по-евтино.
- Какви са цените в Европа?
- В Германия един леглоден за рехабилитация с процедури на минерална вода струва 364 евро.
На четвърто място България, без тези свръхрегулации, които министерство на туризма стоварва на главата на българския хотелиер, може да се развие селски и екотуризъм в Родопите, в Балкана, в Странджа. Защо в някое село баба Мария да не ви нахрани с мляко и мекици, а трябва да бие километри да купи чужда храна от голяма верига, за да получи сертификат, че това е годно. Ние сами убиваме поминъка на българското село.
Петата възможност е културно-исторически туризъм. Хвърляме се кампанийно от обект на обект. А трябва да развиваме всичко, което историята е оставила на страната ни.
- Застрашен ли е зимният сезон?
- Слава Богу, нашите зимни курорти не разчитат основно на "Томас Кук", но въпреки това трябва да се отнесем с повишено внимание към зимния сезон. Имаме ключов туроператор за Великобритания в лицето на "Болкан холидейз", които работят прекрасно с българския пазар и са много силни в зимния сезон. Разбира се, отсега трябва да се направи всичко възможно там, където има договори с "Томас Кук" максимално бързо да бъдат компенсирани. За огромния турски пазар най-близкият планински курорт е "Пампорово". Но тук обаче стои със страшна сила въпросът с летище Пловдив. Без работещо летище в Пловдив при динамичното развитие на туризма, "Пампорово" е обречено.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай