София. КНСБ призова за извънредно заседание на тристранката, на която да се сложат на масата за преговори всички идеи за корекция на Кодекса на труда. Бизнесът вече представи пред вицепремиера Даниела Бобева близо 30 поправки, които предизвикаха силното недоволство на синдикатите. Кои са най-неприемливите предложения за промени в трудовия кодекс? Къде може да има сближаване на позициите? И какви мерки очакват синдикатите от властта? Попитахме президента на КНСБ Пламен Димитров.
- Г-н Димитров, отдавна се говори, че Кодексът на труда е остарял, не отговаря на днешните реалности в икономиката и трябва да се пише наново. Вие смятате ли така?
- Кодексът на труда (КТ) урежда като цяло трудовите отношения и интересите на двете страни на пазара на труда - работодател и работник, и не предполага чести и радикални намеси в регулацията им. На два пъти - през 1997 и 2000 г., се направиха сериозни корекции, точно за да се отговори на дълбоките промени, които настъпиха в икономиката и обществото. През 2006 г. също имаше вълна от промени, която изцяло уеднакви нашия КТ с европейските изисквания. Сега обаче няма причини, които да налагат дълбока ревизия, нищо радикално не се е променило в отношенията между труда и капитала. Ако трябва нещо да се променя, то е да гарантираме по-добре правата и интересите на по-слабата страна, която винаги е работникът. Нашите срещи с много работодатели също показват, че не регулациите в КТ са големият проблем на бизнеса в момента. А и според последното изследване на Българската стопанска камара (БСК) за бизнес климата от декември на първите три места предприятията посочват като пречка престъпността, корупцията и сивата икономика. Едва след това е регулаторната тежест, като никъде не става ясно, че под регулаторна тежест се разбира трудовото законодателство, а не взаимоотношенията на бизнеса с държавата.
- За вас предложените от БСК промени в КТ са радикална намеса в трудовите правоотношения?
- Да. Първо се прави абсурден опит да се приравнят трудовите правоотношения с административната тежест, заради която се водят разговорите между бизнеса и вицепремиера Даниела Бобева. Ние много пъти сме казвали, че подкрепяме настояването на бизнеса за облекчаване на административната тежест. Но не може да се гледа на трудовото законодателство като на част от бизнес средата. И чрез отношенията бизнес - работници да се черпят конкурентни предимства, като се ощетява по-слабата страна. Да смятаме, че тези взаимоотношения влияят върху бизнес средата, означава да приемем, че ако един работодател се отнася по-зле с работниците си, плаща им по-малко и въобще прави по-малко разходи за тях, ще стане по-конкуретоспособен. Подобна логика е недопустима в XXI век.
- А и практиката показва, че по-производителни са работниците, които са доволни от условията, в които работят.
- Точно така. С намаляване на заплатите и с орязване на ползите към работника временно може да придобиеш някакво предимство на пазара, но то не води до икономически устойчиви резултати.
- Кое от предложенията на БСК за промени в КТ е най-неприемливо за синдикатите?
- Бих казал 99% от предложенията. Като ги четох дори ми стана тъжно, ако действително това са проблемите на българския бизнес. Споменах вече, че не така мислят работодателите в предприятията. В петък бях в едно хасковско предприятие, което шие за износ и е с много добри позиции, и питах собственика и мениджъра това ли са му проблемите. Няма такова нещо. Той говори за пазари, за работна ръка. Голямата му болка е, че не може да намери още 50 работници и ни моли да съдействаме. Вместо да се хванем заедно с работодателите и да видим как да запазим и квалифицираме работната сила, БСК настоява за неща, които само ще накара хората да емигрират.
- Дайте още примери.
- Много от предложените мерки отнемат права на работника. Не виждам причина да твърдим, че премахването на 6-те заплати при пенсиониране е някакъв механизъм, който ще стимулира бизнеса. Това е придобивка за лоялността на работника към даден работодател. Защото тези 6 заплати се дават само, ако имаш повече от 10 г. стаж там. Със сигурност за тези години си дал нещо на работодателя си и той в крайна сметка би трябвало да ти се отплати. По подобен начин стои въпросът и с класа. Първо, не е вярно, че това е остатък от миналото. И в САЩ, и в Германия, и във Франция има т.нар. синьорити бонуси, които се плащат точно за лоялността на работниците към фирмата заради меките умения на служителите с повече опит. Не виждам защо работодателите да не оценяват лоялността на квалифицираните си работници, да се стремят да ги запазят и мотивират, а не да ги трансферират като футболни играчи, както предлага БСК. Това е лишено от всякаква икономическа логика и е граничещо с цинизъм.
- Подобни трансфери уредени ли са в други страни?
- Няма такова нещо. Има си агенции за временна работа, които предоставят работна ръка за определен период, има и фирми за подбор на персонала, които са точно такива хедхънтъри - търсят добрите специалисти и ги крадат за други работодатели. Но това е съвсем друго нещо.
- Класът за държавните служители обаче бе премахнат преди 2 г. И сега частният сектор се чувства дискриминиран.
- Първо, ние сме против това, което стана в държавната администрация и искаме ревизия на "реформата" на Симеон Дянков. Тя доведе до пълен хаос в заплащането в администрацията и до месец ще представим анализ за ефекта от нея. Премахването на класа в администрацията доведе до по-голям процент увеличение на заплатите на младите служители и до демотивация на по-опитните, които останаха на същия доход. В администрацията се направиха страшно много грешки и не трябва да ги повтаряме и в реалния сектор.
- Стара тема е либерализирането на случаите, когато може да се полага извънреден труд. Склонни ли сте да водите разговори той да се допуска не само в сезонните производства?
- Не искам да казвам сега къде може да се правят компромиси. Освен БСК, предложения за промени в КТ има и Българската търговско-промишлена палата (БТПП), ние също имаме предложения, свързани с колективното трудово договаряне. Ако искаме всеки да каже къде го стяга чепика, трябва да седнем на разговори в тристранката. Затова искаме извънредно заседание. Единствено приемливо за нас от предложенията на БСК са две неща. Едното е създаване на специализирани трудови съдилища и се надявам министърът на правосъдието Зинаида Златанова, която е и председател на тристранката, да бъде по-отворена към тази промяна. А другото - електронизацията, стига да се прави разумно. Въвеждането на е-трудова книжка за нас не е проблем, ако се прави така, че да не се губи стаж по някакъв начин. Но да се уволняваме по мейла, вече идва в повече.
За нас ОК е и още едно предложение на БСК - чрез колективен трудов договор да се регламентира отпускът за квалификация и преквалификация. Това е темата, по която трябва да седнем на масата за разговори. В тази връзка нашето предложение е през новия програмен период бизнесът и синдикатите да имаме ключова роля в определянето не само на компетентностите на пазара на труда, а и във финансирането на програмите за квалификация. А не Агенцията по заетостта да решава кои мерки ще се финансират с парите от програма "Развитие на човешките ресурси". Ще предложим да се създаде съвместен съвет по подобие на бившия фонд "Професионална квалификация и безработица", който имаше надзорен орган, съставен от работодателите и синдикатите и, който определяше в какви курсове и професии да бъдат финансирани Защото всички признават, че ако има крещяща нужда от решения, то е по отношение на квалификацията, а не в трудовото законодателство.
Още по-важният въпрос обаче е да седнем с работодателите и да видим в кои предприятия и къде може да се увеличават доходите. Защото ако те не мръднат малко нагоре тази година с координирани преговори между бизнеса и синдикатите, ако не намерим устойчива система за квалификация, няма как да спрем работната сила да напуска държавата. За какъв конкурентен бизнес ще говорим тогава?
- В предложенията на БСК се засягат и осигурителни права - пак се заговори да се намали периодът на майчинството за сметка на по-голямо обезщетение.
- Не виждам причина да го правим. Защото другата безспорна тема в обществото е демографският проблем. Ако някаква мярка или придобивка помагат за справянето му, макар и с малко, то по никакъв начин тя не трябва да бъде преразглеждана. А доколко майката ще се възползва, нека да оставим на нейното решение. Така че, ако искаме да се върне майката по-рано на работа, за да не се деквалифицира, трябва да използваме стимули, а не да й се отнемат правата. В тази връзка предложихме въвеждането на ваучери за социални услуги, нещо което правят хората в Западна Европа. От друга страна не виждам как с премахването на тези 20 дни отпуск на майката, ще повишим конкурентоспособността на фирмите.
Въпросите на КНСБ към правителството
1. Кои са секторните измерения на новата политика на правителството за реиндустриализация?
2. Кога работодателските и синдикалните организации ще имат по-съществена роля в определянето на компетентностите на работната сила и финансирането на придобиването им?
3. Смята ли правителството, че е необходима радикална промяна в трудовото законодателство, за да има по-голям икономически растеж?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
