Детето не може да е престъпник, то е жертва

Дамгосаха семейството на малкия "джихадист", а трябва да му окажем подкрепа, казва психологът Христо Монов
Нека родителите се замислят каква е степента на доверие между тях и подрастващите
Реакциите на органите спрямо уж терориста не бяха професионални, не биваше да огласяват случая
В други страни има практика за преместване в друг град или дори държава и нова самоличност
Нека момчето остане в училището, то дори може да се превърне от аутсайдер в лидер
Знаем ли дали децата ни нямат в дигиталното пространство кумири, които са вредни за тях?
Трябва да приведем отношението към децата в 21 век, а не към Макаренковските принципи от 1958 г.

- Господин Монов, правилни ли бяха реакциите на правоохранителните органи спрямо момчето, което бе подготвило бомба? И как трябва да се работи с този младеж оттук нататък?
- Познавам случая както от медиите, така и от хора, които са близки до него. Затова мога да кажа категорично, че реакциите на органите, и най-вече на специализираната прокуратура, не бяха професионални. Изхождам от това, че тази година се навършват 30 години от приемането на Конвенцията за правата на детето. Там се провъзгласява принципът, че всичко се прави в най-добрия интерес на детето. Това ще рече, че всички ние трябва да мотивираме действията си с този принцип. Той трябва да бъде наша нравствена позиция. Но само вижте конкретиката - преди месец семейството се е обърнало за помощ към органите на реда. Започнало е да се работи с детето, то да се върне към нормалната ситуация за едно дете - да не участва в политически противоборства, каквото е това между ИДИЛ и останалия свят. И изведнъж, месец след това се изтъпанва прокуратурата и казва, че нещо страшно е станало. Да, страшно е, че сме позволили едно българско дете да бъде вербувано от Ислямска държава. Но това ли беше начинът, по който това трябваше да бъде съобщено на обществото? За да се юрнат след това някои ваши колеги и да нарушат тотално Конвенцията за правата на детето, за да извадят самоличността му. Единственият ефект от това е, че може да го направим или джихадист, или аутсайдер. В този случай действията на органите са били много точни, докато не бе направено това публично оповестяване. Слава богу, това е първият български случай на дете, което е жертва на вербовка от радикални религиозни течения. Иначе аз съм работил десетки пъти с деца, които са жертви на педофили в мрежата и на наркотрафик.
- Как би трябвало да се работи с това дете?
- Тук бих се позовал предимно на чужда практика, каквато има в Западна Европа, в Израел, в Русия. В повечето страни се действа за това детето да остане в семейна среда, но тъй като вече цялото семейство е дамгосано, би трябвало цялото семейство да се премести в друг град. В други страни дори има практика да ги преместят в съседни държави, като им дадат нова самоличност.
- У нас преместването е невъзможно.
- Да. И тези, които направиха това да е невъзможно, трябва да понесат отговорност. Включително медиите, които обсадиха дома и магазина на семейството. За нас като общество е важно да покажем подкрепа за това семейство. Нека детето си остане в училището, то дори в един момент може да се превърне от аутсайдер в лидер. Ние не сме застраховани в никакъв случай, че това няма да се случи на нашите деца и близки. На съседските деца.
- Всъщност това може би и в този момент се случва на съседските деца.
- Ами нека трагедията на това семейство да ни даде своеобразен пример по колко часа на ден отделяме за семейството си, за нашите деца, особено в тази критична възраст /юношеската възраст винаги е била критична/. А сега още повече, защото каналите за комуникация крият безкрайно много възможности. Ние, възрастните, по-рядко ползваме тези канали и затова ги подценяваме. И ето, точно в случая с това момче на майката й е направило впечатление, доколкото разбрах от колеги психолози, че детето се е променило. И веднага е потърсила информация за причината за тази промяна в телефона му, разбрала е, че става нещо опасно. Нека всички ние като родители първо да се замислим каква е степента на доверие между нас и децата ни. Дали децата ни нямат в дигиталното пространство кумири, които са вредни за тях. За всяко дете, колкото и да е трудна връзката с него, все пак родителите му си остават най-авторитетният носител на образа на света. Аз съм работил с деца, които са употребявали психоактивни вещества. И когато семейството отстоява позицията, че това, което то прави, не е добро за самото него, в крайна сметка сме постигали успех. Такива деца, на които е поставян етикет, че са "отписани", днес са доценти, прекрасни лекари, бизнесмени в ИТ-сектора или просто обикновени хора, които са взели живота си в свои ръце - имат семейства и са страхотни родители.
- По повод на момчето с бомбата, искам да Ви попитам за идеята за специализиран детски съд. Тя се лансира от много време, какво трябва да се направи?
- Това е идея от много години и още докато бях в 42-то Народно събрание, а и преди това като заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, аз направих всичко възможно тя да се раздвижи. Въпреки това у нас все още действа един закон, който е с пет месеца по-стар от мен, а пък аз скоро ще стана, ако е рекъл Господ, на 61 години. Срещу този проект има страхотна институционална съпротива. А това е нещо, което сме длъжни да направим. Неслучайно в тази Стратегия за детето бе прибавена нова оперативна цел, касаеща именно това - че ние трябва да приведем отношението към децата, които имат проблеми със закона, към 21 век, а не към Макаренковските принципи от 1958 година. Такъв закон има написан и е много добър. Но е много странно, че никой не го вкарва дори и в 44-то Народно събрание. А той се отличава дори само по заглавието си - сега действащият се бори с противообществените прояви на непълнолетните, а следващият е просто за деца в конфликт със закона. Тоест той разглежда децата не като престъпници, а като жертви на обстоятелства, на житейски трагедии, на грешки на семейството или грешки на институциите. На недобро взаимодействие на средата. Едно дете не може да бъде престъпник, то е жертва. Дори когато е извършило най-страшното.
- Работили сте с деца, които имат проблеми с психоактивните вещества. Пада ли тяхната възраст и как съумява един психолог да откаже дете на една крехка възраст от зависимостта?
- Работил съм с деца от 13-14 годишни до младежи, които са се срещнали с този проблем. И първо се започва от семейството. Трябва да Ви кажа, че колкото по-евтини са наркотиците, толкова по-вредни са за един организъм, особено неукрепнал. На жаргон ние казваме, че това им "пържи" мозъка. Но семейството е това, което най-често търси нашата помощ. По-рядко са случаите, когато семейството е пропуснало тази ситуация и поради това се е стигнало до явно нарушаване на закона и сигналът идва от правоохранителните органи. За съжаление в 10-15 на сто от случаите борбата е загубена. Но ако човек не работи със семейството и близкото обкръжение, усилията са обречени. У нас има дори 15-16 случая, при които семейството се е изселило дори в друг град, за да може детето да се откъсне от средата на наркоразпространителите, която е изключително агресивна. Между другото, ако бе приета Стратегията за закрила на детето, тези мерки щяха да бъдат взети своевременно, включително за момчето, набедено за терорист.