Експертите в администрацията трябва да се чувстват защитени при смяна на управлението, казва проф. Борислав Борисов
За първи път у нас ще бъде представен Индекс на административния капацитет на държавната администрация. Той е определен на базата на двегодишни проучвания по оригинална методика с участието на около 200 служители в над 80 различни структури на държавната администрация на централно и регионално ниво. Проучванията са направени от проф. Борислав Борисов, доктор по икономика и доктор на науките по администрация и управление. Той е описал всичко в книга, която ще представи на 22 март. "Стандарт" потърси проф. Борисов за коментар по темата.
-----------
- Проф. Борисов, адекватна ли е държавната администрация към нуждите на хората, бизнеса, общините?
- Държавната администрация е съвкупно понятие, което включва различни структури, с различни функции, на различни нива. Има такива, които са по-близко до нашата представа за модерна администрация, други – не дотам, има отделни страни, които са по-добре развити и други, които са подценени. Разработването на национални стратегии и програми за развитието и модернизирането на държавната администрация говори за наличие на необходимия „тон на върха“ и политическа воля за отговор на потребностите на гражданското общество. Но доколко напредъкът е задоволителен, може да се отговори само ако се съпоставят набелязаните цели с постигнатите резултати.
- Как се измерва административният капацитет?
- Това може да става само индиректно, чрез анализ на състоянието на факторите, които го определят. За да формираме интегрален показател за административния капацитет, трябва да отчетем няколко фактора. Първо, да обхванем всички администрации на всички нива. Второ, има големи и малки администрации и те трябва да участват при формирането на общата оценка с различни тегла. Трето, ако искаме да измерваме динамиката на този показател през годините, трябва да приемем някаква база. И четвърто, да елиминираме влиянието на структурните промени, настъпили поради организационни преструктурирания на администрацията. Всичко това е съобразено при изчисляването на Индекса на административния капацитет на държавната администрация у нас, което го прави достатъчно представителен индикатор за нейното състояние.
- Какво установи Вашето изследване?
- Индексът на административния капацитет на държавна администрация има стойност малко над средната, т.е. той е добър, но твърде близо до задоволителния. Установи се също така, че структурите, принадлежащи към т. нар. Централна администрация, имат малко по-добър капацитет от тези на Териториалната администрация. Откроиха се и администрациите с по-висок капацитет и тези с по-нисък.
- В кои сектори положението е най-лошо и къде сме добре?
- По-високи са оценките, свързани с планирането на дейността, регламентирания бюджетен процес, вътрешната комуникация между служителите и отделите, наличието на вътрешни правилници и разписани процедури за основните работни процеси, както и осигуряването на достъп до обществена информация. Ниски са оценките, показващи висока степен на финансова и организационна зависимост от централната власт, на финансовото здраве, на практиката по определяне цените на публичните услуги и на регистрирането на нарушения при спазване на етичните норми в администрацията.
- Всеизвестно е, че много от чиновниците се назначават с политически протекции, често се случва експерти да бъдат уволнявани след смяна на политическата власт. Има ли този факт отношение към административната реформа?
- Тези въпроси бяха включени в нашето изследване и те показаха, че все още е доста голяма организационната и финансова зависимост на администрациите на по-ниските нива от централната власт. А това е предпоставка и за политическа зависимост. Нормално е при политически промени да се сменят и политическите ръководства на администрациите, но оперативните ръководства и експертният състав трябва да се чувстват защитени от такива промени, за да могат ефективно да си вършат работата.
- Как се формират цените на публичните услуги и адекватни ли са те?
- Имаме закони, които регламентират определянето на размера на местните такси и цени на публичните услуги на базата на реалните разходи по предоставянето им. Но много малко са администрациите, които могат да покажат калкулации на тези разходи и по този начин да защитят техния размер. Така всички изпадат в нарушение на закона и не случайно се водят дела по повод начисляването на такси или заплащането на услуги.
- Може ли да се направи съпоставка на администрацията у нас с тази в другите държави от ЕС?
- По нашата методика може и това е една много добра идея. Само че за целта трябва подобно на нашето проучване да се направи и в останалите страни. Аз усилено търся възможност за финансово подпомагане по някоя програма за осъществяване на подобно изследване поне в Балканските държави.
То би ни показало с числа къде сме ние и къде са останалите, ще откроим областите, в които сме по-напред и онези, в които изоставаме.
- Много или малко са чиновниците у нас спрямо другите страни от ЕС?
- Наскоро ми попадна статистика, която показваше, че държавните чиновници в ЕС са средно 16% от заетите, но има страни, като Швеция, Финландия и някои Прибалтийски републики, в които те са 20 - 25% и нагоре. За да сравним с броя им у нас, трябва да знаем какво се включва в понятието „държавни чиновници“ или „държавни служители“. Това не е толкова лесен въпрос, защото и законодателството не ни помага особено много. Заетите в държавната администрация, т.е. в изпълнителната власт у нас, са около 98 000, заедно със служещите в системата на МВР и МНО те са около 132 000. Отделно, около 222 000 са заети в сектор „Държавно управление“, но това не са държавни чиновници, а служители в държавни и общински дружества, като БДЖ, АЕЦ „Козлодуй“, специализирани и многопрофилни болници и др. Те не са държавна администрация, макар че статистиката ги поставя в сектор „Държавно управление“. Над 183 000 са заети в системата на образованието. Има заети в съдебната и в законодателната власт. Така че много важно е кои числа ще вземем, за да ги отнесем към общия брой на заетите у нас, който е около 3 152 000 души. В някои публикации се вземат всички изброени групи и излиза, че нашата администрация е 24% от всички заети, но това не е така. Ако вземем само заетите в изпълнителната власт, излиза, че са само 4%.
- Адекватни ли са заплатите в администрацията?
- Средната заплата през 2018 г. у нас е достигнала 1205 лв., като в обществения сектор е била малко над тази в частния – 1269 лв. срещу 1184 лв. Но и тук има нюанси – в т. нар. обществен сектор се включват всички – и народните представители, и служителите на БНБ, и на държавните електроцентрали, където заплатите са в пъти по-големи от тези в една общинска администрация, например. Ако в сектор „Държавно управление“ средната заплата е 1357 лв., то в една областна администрация не е по-висока от 1000 лв. Някои фирми от частния сектор не декларират реалните заплати, за да не начисляват допълнителни осигуровки.
Така че не мисля, че заплатите в държавната администрация са високи, напротив, те са достатъчно ниски, за да не могат много административни структури да намерят желаещи за работа квалифицирани кадри и да попълнят щатовете си. Това провокира и текучество, което също влошава административния капацитет.
- Компетентни ли за нашите чиновници за дейностите, които имат да изпълняват?
- Много средства се дадоха за повишаване на техния капацитет – и по линия на проекти, финансирани от двете оперативни програми – „Административен капацитет“ и новата „Добро управление“, и по линия на Института за публична администрация. Необяснимо е обаче
защо държавата подценява квалификацията на кадрите, постъпващи в държавната администрация, като постоянно намалява държавната поръчка за прием на студенти в специалност „Публична администрация“. Само в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ Свищов, където преподавам, за последните 5 г. този прием е намален 6 пъти. Един вид – вие ни ги дайте неквалифицирани, пък после ние ще ги доквалифицираме.
- Защо е-правителството не се случва въпреки изхарчените държавни милиарди левове за това?
- Електронното правителство, или по-правилното електронно управление, се въвежда у нас, но с незадоволителни темпове. Ако питаме управляващите, те ще кажат, че се прави много. Но ако питаме гражданите, ще усетим неудовлетвореност. Те не са доволни, че при подмяна на шофьорска книжка им искат вносна бележка отпреди 5 г., за да докажат, че са платили някаква глоба. Или като ги накарат да отидат до НАП, за да получат разрешение да ползват електронните си подписи при подаване на данъчни декларации по електронен път.
Както и това цял живот да си пазят здравния картон, който е заприличал на старозаветен апокриф.
Но възможностите на ИКТ се развиват и няма връщане назад. Задържащ фактор е не толкова липсата на достатъчно компютри, сървъри или подходящ софтуер, колкото неумението, а от там и нежеланието на голяма част от чиновниците да работят с него.
- Какви са заключенията и препоръките Ви?
- Всяка администрация трябва да си направи своите изводи от нашето изследване, да види каква е оценката на нейния капацитет, къде изостава и да набележи мерки за подобряването му. За тази цел административният капацитет трябва да се изследва ежегодно и да се изчислява неговия Индекс, който дава представа за напредъка в постигането на стратегическите цели за модернизация на държавната администрация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
