Н.Пр. ген (о.р.) акад. Румен Ралчев е Велик приор на Ордена на тамплиерите у нас - Велик приорат България. Наскоро той издаде том втори от големия си труд "Летопис на българското масонство". Тя е в съавторство с проф. Недю Недев.
- Ген. Ралчев, излезе от печат вторият том на книгата Ви с проф. Недев „Летопис на българското масонство”. Кои са основните акценти?
- Първоначалният замисъл бе да се разгледа историята на българското масонство в два тома. Но в хода на работата творческите ни планове се промениха и двутомникът вече е планиран като четиритомник. Том втори съдържа най-подробния именник на българските масони до 1941 г., правен досега. Представени са 1800 имена. Издирени са много документи, включително и първият Основен закон на масонството. Той съдържа повече от 390 члена и показва зрелостта и задълбочеността в познанията на българските масони.
- Какво представлява този основен закон?
- Започва с декларация. Писана е 1916-1917 г. по времето на Първата световна война. С нея са поставени жалоните на масонството в България. Радостното е, че това, което е заложено, се е спазвало до закриването на Великата ложа на България по сила на Закона за защита на държавата. Втори том на Летописа съдържа още много документи. Той има изключителната тежест да показва редки масонски материали.
- Дайте пример?
- Основният закон е много рядък документ. Освен това показваме и книгата на д-р Р.Стояшки – т.нар. „Масонска енциклопедия”.
- Разкажете за нея?
- Била е предназначена за информация и обучение на масони и показва моментното състояние на масонството в целия свят. Написана е в 1936 г. В нея са представени Великите ложи в цяла Европа и на Американския континент, особеностите им, описани са редица Велики майстори, има техни снимки, както и много бележити дейци в масонското движение, включително българи. На практика това толкова богато произведение и до ден днешен не е издадено.
- Какво представлява Основният закон на масоните?
- Това са е правилата за работа на масонската Велика ложа, за прием на масони, включително във военновременна обстановка. В детайли са представени видовете разписки и протоколи, както и начинът, по който трябва да се списват. Всичко е начертано до последния детайл, даже сегашните основни закони на Великите ложи не са толкова подробни. В първия основен закон в подробности се описва как се приспива за известно време масон в смисъл на отстраняване, как се изключва.
- Смъртни присъди издавани ли са?
- Не. Това е легенда, породена от факта, че една от клетвите на масона е съпроводена с жест на ръката пред гърлото. Символиката е, че масонът предпочита да му бъде прерязано гърлото, отколкото да издаде това, което знае.
- От тези 1800 имена кои бихте откроил като най-ярките?
- Трудно може да се даде такава оценка. Защото като се започне от Георги С. Раковски и се мине през Иван Ведър става въпрос за плеяда личности - български старши офицери, генерали, министър-председатели.
- Казахте, че това е най-пълният списък. Кои са непубликуваните досега имена и от къде черпехте данни?
- Около 200 души са. Силата на този списък е, че са ползвани архивите на Държавна сигурност.
- Какво е било отношението на Държавна сигурност към масоните“?
- Това ще бъде темата на трети том. Той ще бъде озаглавен „Държавна сигурност и масонството”. Но мога да кажа, че част от братята, въдровери в лагери, не са били пратени там защото са били масони, а затова че са били в управленчески структури или на постове, които са били в услуга на предишния режим. На 22 юли 1946 г. Георги Димитров написва една статия в „Работническо дело” против масонството. Това е знак за Държавна сигурност да започне да работи по така наречената масонска линия. Започва описването и квалифицирането на масоните, търсенето на връзки с тях. Проведени са множество беседи, срещи, включително оперативни комбинации, но никой не е бил преследван заради това, че назад във времето е бил масон. Още повече, че масонството действително не е функционирало след 9 септември. По един или по друг повод определени малки групички са се събирали, но не като масони, а като приятели.
- Предвиждате ли в следващите томове на „Летопис на българското масонство“ да публикувате и именник на братята след възстановяването на Великата ложа, тоест – на масоните през последните 27 години?
- Това са плановете за четвърти том. Но именникът няма да е пълен. Защото нямам право да посочвам имена, с изключение на тези братя, които са дали съгласието си, да ги описвам поименно, освен с инициалите им в някои от писанията. Това са законите в масонството. Можем да споменаваме само хора, които са починали.
- В книгата си описвате ли национални или световни събития, които са се разрешили благоприятно благодарение на българските масони?
- Чрез именника може да се види колко много от българските общественици са били масони. В процеса на съществуването на Великата ложа до 1941 г. много хора са влизали и излизали от масонството. При закриването й масоните са били 500, но дотогава през масонството са минали 1800 души. Интересното е, че политически непримирими врагове са били в една ложа. Но именно в това е силата на масонството – дори враждуващи хора да могат да седнат заедно на една маса и да водят принципни разговори. Повече от 97-98% от тогавашните масони са висшисти - лекари, архитекти, инженери, фабриканти.... Братството е било наистина елитарно. В него са били изтъкнати журналисти, художници и политици. Масонството е имало своята широка мрежа от печатни издания - вестници, списания, дипляни и т.н. Зараждането на Великата ложа е станало по време на Първата световна война. Интересното е, че внасянето на светлината - признанието на Българската Велика ложа, идва от Франция, която е противник на България в Първата световна война. Това е доказателство за гражданската доблест на българските масони – да дадат възможност за още един мост за разговори и влияние във Франция на българските политици.
- Пазят ли се архивите на тогавашното масонство?
- В този том е указано как е изнесен голяма част от българския архив. Считайки, че Франция е принципал на масонството тогава в Европа, след закриването на Великата ложа една голяма част от документите са изнесени в посока Франция. От там една част отиват в Германия, друга - в Америка и т.н. По време на Втората световна война пък голяма част от архивите са взети от руските войски и са занесени в Москва. Затова на практика следите трябва да се търсят в целия свят. Тук, в България, са останали много малко архиви - в Централния архив, Националната библиотека. Чувствително по-богати са определени частни колекции.
- Ползвахте ли частни колекции?
- Да. До тях най-трудно се стига, но там има най-неизвестни факти.
- Какво Ви впечатли най-много?
- Зрелостта и предаността към философията на масонската идея. Показал съм я като заключение в том втори. Независимо от тежките периоди, в които е била България - две световни войни, вътрешна конфронтация, военни групи, партизанско движение, комунисти, фашисти, различни партии, кризи, Великата ложа на България не се е разцепила. Нещо, което днес не е така. Имаме пет Велики ложи само за мъже, 7 смесени Велики ложи за мъже и жени.
- Приключи 28-ия конвент на Ордена на тамплиерите у нас. Какви са резултатите от него?
- На всеки пролетен Конвент правим отчет за предишната година. А за нас 2018 г. бе свързана с 900-годишнината от създаването на Ордена. По този повод ние положихме много труд и в България, и в световния Орден. Затова и за първи път наградихме толкова много рицари и дами - над 120.
- Една от инициативите бе юбилейна камбана.
- Това бе заключителния щрих в отбелязването на 900-годишнината. В местността „Камбаните” монтирахме и осветихме 120-килограмова камбана. Тя е изключително благозвучна. Изработена е в пловдивската леярна за камбани.
- Основна цел на Ордена на рицарите тамплиери Велик приорат България за миналата година беше превръщането на традиционния конкурс за детска рисунка „Рицарят в мен“ в международен. Какви са резултатите?
- Когато започнахме инициативата, имахме по-скромни очаквания. Оказа се, че децата с огромно удоволствие се опитват действително да открият рицаря в себе си, да открият вечните рицарски добродетели. Конкурсът бе припознат от Министерство на образованието и беше включен в националния му календар. В последната година в него се включиха България, Австрия, Сърбия, Македония, Украйна, Русия. Това бе първият опит в рамките на световната тамплиерска организация да се включат толкова много Велики приорати в едно мероприятие. Тази есен в град Томар, Португалия, ще направя разширен отчет и се надявам през следващите години още много Велики приорати да се включат в конкурса.
- Малко хора знаят, че Велик приорат България осигурява лятна почивка на украински деца. Кога идват те и защо го правите?
- Вече пета година работим с наши сили и с двама наши Тамплиери - бивши посланици в Украйна, за да помогнем на деца на загинали родители във военния конфликт Русия-Украйна да лятна ваканция у нас. Те са на възраст между 4 и 14 години. Летуват в Свети Влас. Идват на летен лагер, 20-дневен, като на всеки 10 дни пристига нова група – общо 40 деца. С тях идват преподаватели и родители. Купуваме им допълнително много лакомства и спортни пособия - топки, федербал и т.н. Те пък ни изнасят концерти, рисуват и се привързват към България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
