Богати са там, където е голямата индустрия

• Хората живеят със спомени от соца, че където има завод, има и голямо замърсяване, но това не е вярно, казва Боян Рашев

• Можем да осигурим висококвалифициран труд - българинът учи, млади хора се връщат от чужбина

• Ниска цена на работната ръка в България вече няма

• Работата на държавата е да насърчава всеки бизнес, а не да си избира любими сектори

• За да имаш чиста околна среда, трябва да имаш пари да си купиш чиста енергия и по-нова кола

Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.
Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси.
Има бакалавърска и магистърска степен по "Управление на околната среда и ресурсите" от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.
--------------

- Вицепремиерът Томислав Дончев представи своята визия за трансформация на икономиката, която би трябвало да доведе до насърчаване на производства с по-висока добавена стойност и в крайна сметка да ни направи по-богати. Готов ли е българският бизнес за тази трансформация?

- Икономиката на България се променя от много време. Може би на някои хора им се струва, че това става твърде бавно, но не е вярно. На ниво бизнес в България нещата се случват много бързо. Друг е въпросът, че държавата за съжаление по-скоро пречи на процесите на промяната на икономиката. Защото колкото повече регулации и ограничения има, толкова по-бавно бизнесът може да се променя.
По въпроса за трансформацията и желанието българската икономика да генерира продукт с повече добавена стойност: Осъзнава ли държавата кои са продуктите с повече добавена стойност? Защото винаги имат предвид хай тек и т.н. Какво имат предвид, според вас?

- Например, не да изнасяме суровини, а да преработваме и изнасяме продукти.

- Добре. Давам за пример "Амилум". Заводът в Разград преработва 50 % от царевицата у нас и изнася продукти от нея. В България има голяма преработвателна индустрия. Например много хора си мислят, че България е нетен износител на руда и концентрати. Това не е вярно. България е нетен вносител на руда и концентрат, защото има огромна металургична промишленост. Нашите мини "Асарел" и "Елаците" захранват само 30 % от нуждите на "Аурубис". Останалите 70 % идват с кораби от цял свят, основно от Чили. "ЛУКОЙЛ Нефтохим" и "Аурубис" - двете най-големи предприятия в България, имат огромен производствен капацитет, който ние не можем да захраним със собствени суровини. Същото е и с КЦМ - там преработват повече чужд концентрат, отколкото собствен от родопските мини. Друг е въпросът, че България изнася огромно количество нерафинирана мед, например. В "София-мед" обаче през последната година скочи много стойността на продукцията, защото започнаха да правят части за автомобилната индустрия. Предприятията ни се развиват много, но имат няколко базови проблема. Проблемът на добивната индустрия е достъпът до нов ресурс. Защото където в България има нови находища, навсякъде има драма - някой спира достъпа до тях. Това е пълна глупост. А добивната индустрия е с огромна добавена стойност, защото от нищо произвежда нещо.
- Другото, което няма добавена стойност, е производството на ишлеме. Аутсорсинг, кол центрове - каква е тяхната добавена стойност?

- Ишлемето е умиращ бизнес у нас. Ако говорим само за кол центрове, добавената стойност е много ниска. Ако говорим само за сглобявания на някакви кабели, за "Язаки" например, или за АЛС България, които правеха седалки за БМВ и си заминаха - те не дават добавена стойност, затова и високи заплати не могат да плащат. Те бяха тук заради ниската цена на работната ръка. Обаче ниска цена на работна ръка в България вече няма. Никой в Елин Пелин не иска да работи за 600 лева, затова и АЛС напуснаха. И въпросът е на тяхно място да дойдат такива, които искат по-висококвалифициран труд. А ние да можем да го осигурим. Българинът учи, има умения и знания. Връщат се все повече млади българи от чужбина. Друго, което създава висока добавена стойност, са центровете за проучване и развитие. Например "Лидл" успяха да привлекат глобален IT център в София, "Кока-Кола" имат, както и още много компании. Това се случва благодарение на българския мениджмънт, който е успял да покаже в глобалната структура, че в България нещата могат да се вършат добре. Важно е тук да се аутсорсват процеси, които са ключови, или пък много големи производства. Като например сглобяването на "Фолксваген".

- Нужни ли са насърчителни мерки от страна на държавата, за да се случи това?

- Работата на държавата е да насърчава всеки бизнес, а не да си избира любими сектори. Китайската държава си избира любими сектори и ги насърчава и там ще пукат балони много здраво. Ако държавата насърчава правенето на бизнес по принцип, в България ще дойдат тези бизнеси, които ще намерят естествено предимство да са у нас. Ако се създаде изкуствено предимство да дойдеш в България, то винаги ще е за сметка на данъкоплатеца.

- Но какво трябва да се направи, за да не са само отделни компании тези, които създават висока добавена стойност?

- Не са малко тези компании. В България се произвеждат от роботи до игли - хората дори не си дават сметка какви бизнеси има у нас. Например ние сме най-големият производител на бронежилетки, на стени за катерене и т. н. Ние имаме много диверсифицирана икономика и това е много хубаво. Ще дам пример с Норвегия - много богата страна. 66 % от експорта й е от нефт и газ. Но ако цените на нефта и газа рухнат, норвежката икономика би се сринала и ще забравят колко са богати.

- От анализите, които представи Институтът за пазарна икономика /ИПИ/ видяхме, че където има голяма компания с устойчив бизнес, има и по-високи заплати. Но това е на определени места. А в някои региони имаме средни заплати едва от 500-600 лева.

- Защото там няма голяма компания. И хората не искат да има. "Шеврон" преди 8 г. искаше да инвестира в Североизточна България, но какво стана? Искаха ли в Нови Пазар да дойде "Шеврон"? В Трън поискаха ли "Асарел-Медет"? Велинград - проектът на КЦМ за добив на волфрам успя ли? Хората като са глупави, остават бедни.
- Велинград има туризъм.

- Добавената стойност в туризма е изключително ниска на един зает. Освен това Велинград не е Слънчев бряг. В България от туризъм се печели в Банско, Боровец, Пампорово и по морето. Туризмът може да има допълнителна роля в икономиката, но не и водеща. Данните на ИПИ ясно показаха - богати хора в България извън големите градове има само там, където има голяма индустрия. Точно затова навсякъде, където има възможност за развитие на голяма индустрия, това трябва да се случи. Държавата да не пречи.

- Възможни ли са ръст на икономиката, индустриализация, добивни компании и в същото време чиста околната среда?

- В момента най-чистите и най-добре развитите общини са тези, където има голяма компания - сериозен инвеститор. Където има бедност, то е заради липсата на инвеститори.
Хората в бедните общини се топлят само с дърва и въглища, защото е най-евтино. В Трън, например, през зимата въздухът не се диша. За да имаш чиста околна среда, трябва да имаш пари да си купиш чиста енергия - електричество, газ, топлофикация. Да си купиш нова кола, която е доста по-чиста от 25-годишната. Да имаш пречиствателна станция. В Трън ще има ли някога пречиствателна станция? Ако има кой да я плати. В Крумовград обаче един ден ще има пречиствателна станция, защото "Дънди" осигуряват приходи за общината.

- Защо хората често са против идването на голяма компания в региона, където живеят?

- Защото си спомнят замърсяването от тежката индустрия по времето на социализма. Помня, че като пътувахме с влака от София за Бургас, "синята лагуна" на хвостохранилището на МДК-Пирдоп се виждаше. Сега обаче предприятията не могат да работят така. Освен ако не са под политически чадър, като тези на Ковачки, например. Ако не си политически обвързан, те гонят за всичко и няма как да не си чист. Съвременните технологии са много напред. Но хората живеят с идеята, че има ли завод, значи има замърсяване, което не е вярно. Освен това живеят с глупавата представа, че със земеделие и екотуризъм може да сме богати. В земеделието богати са само тези, които имат огромни площи, защото субсидията е на площ. Това са извращения на пазара, които в Европа се случват, но все някога ще свършат, и то зле - много хора ще фалират.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com