- Господин Тончев, свидетели ли сме на нова криза в Европейския съюз заради политиката за бежанците ?
- Според мен големият проблем на Европа по този въпрос е, че няма единно виждане. Моето мнение е, че един модел от типа на този в САЩ и Канада, който вече е доказал своята ефективност, би могъл да се приложи и в Европа. Но виждаме, че са доста противоположни мненията сред страните от ЕС. Всъщност проблемът с бежанците е факторът, който внася най-голям разкол и най-големи противоречия в общността.
Виждаме, че на принципно различни позиции стоят най-основните играчи в съюза, които определят нещата, имам предвид Франция и Германия. Германският канцлер Меркел някак си държи на един крайно избистрен либерален модел, който не се възприема от останалите страни. Френският президент Макрон пък настоява за централизирано решение на въпроса, което е може би най-близо до това, което имам предвид и аз като предлагам да се приложи американския модел. И на базата на тези разногласия проблемът остава открит и много болезнен.
- Какво е предимството на американския модел за проблема с мигрантите ?
- В САЩ има зелена карта, има ясно определени критерии за мигрантите, които могат да останат. Ако този модел се приложи в Европа, това означава всеки, който пресече границите на ЕС с намерение да остане, да се знае какъв е, какви са му намеренията и на какво би могъл да разчита. Докато сега виждаме, че се получава един абсолютен хаос. Всеки пристига отнякъде и всъщност чака да получи социална помощ, някакви привилегии, но без да поема никакви ангажименти. И без изобщо властите в ЕС да са наясно какви са намеренията, качествата и възможностите на тези хора.
- Защо Европа вече няколко години не може да постигне споразумение за промяна на политиката за бежанците? Как гледате на призива на премиера Борисов ЕС да си затвори границите ?
- Ние сме прекалено малък фактор, за да можем да окажем решаващо влияние върху окончателното решение на ниво ЕС, но една инициатива от страни като България, би могла да бъде чута. И премиерът Бойко Борисов се опитва да даде тон в тази дискусия, а тези дни се очакват много важни решения в ЕС точно по тази тема. Знаем, че ще има среща между Макрон и Меркел, а след това вече и среща на върха в Европейския съвет
по въпроса с мигрантите. Струва ми се обаче, че ЕС все още е далеч от едно цялостно решение, тъй като не се вижда цялостната визия, около която да се обединят всички, за да може въпросът да бъде решен.
- Доколко е реалистично да се стигне до затваряне на всички външни граници на Европейския съюз ?
- Виждам това решение не просто като възможно, а като единствено. И да се разработи оттук нататък прецизна система как да се допускат мигранти в рамките на Европейския съюз. Но решението трябва да бъде цялостно и трябва да бъде едно за всички държави и прието от всички. Но това иска централизиран подход, нещо, което не се харесва на много от страните и най-вече - на Германия и на канцлерката Меркел. Но тя е притисната много сериозно от вътрешни противоречия, включително от коалицията си в собственото правителство. Така че не ми е ясно до каква степен тя е склонна да отстъпи.
- Дали пък тази правителствена криза в Германия не е последствие от случващото се в Италия, която отказа да допусне кораб с мигранти ?
- Правителствената криза вече възникна в Германия и се очаква решението, което трябва да дойде от Меркел. А Италия е един от примерите, но не е само тя. Мигрантите бяха повод да се надигне доста сериозна националистическа вълна в много европейски страни и въпросът е докъде може тя да достигне, ако проблемът не бъде разрешен.
- Ако отново има напрежение по повод бежанците, това доколко ще засили влиянието на играещите контра на Брюксел евролидери като унгарския премиер Виктор Орбан и водача на управляващата партия в Полша "Право и справедливост" Ярослав Качински?
- Ако не се намери решение на въпроса, безспорно е, че тази вълна ще продължи да набира все по-големи размери и да обхваща все повече държави.
- Смятате ли, че българите са притеснени от проблема с бежанците?
- Притесняват се и то много сериозно, защото все пак слабата ни икономика и състоянието на държавата ни е такова, че ние имаме много малки съпротивителни възможности. И на тази база много лесно евентуален наплив от бежанци може да разклати обстановката в страната. Все пак България няма тези социални буфери, които имат богатите западни страни. Така че на базата на собствените социални проблеми, прибавянето на още един в лицето на мигрантите, се вижда страшна хипотеза за българското обществено мнение.
- Прави ли българинът разлика между роми и бежанци и отношението към мигрантите по-консервативно ли е?
- Според мен българинът не прави аналогия, или не намира сходство между роми и бежанци. Можем да кажем, че проблемът с ромите у нас е подобен на този с бежанците. Ромите един вид са бежанци в собствената си страна, на базата на това, чие не сме намерили формулата за тяхната интеграция. Сериозно трябва да се работи по този въпрос, но някак си досега всички усилия минават на формално равнище - дайте да им дадем образование, дайте да им дадем социални помощи, дайте да видим как да ги включим в здравна система и т. н. А подходът трябва да е съвсем друг. Необходимо е да се влезе в местата, където те живеят, да се проумее техния начин на живот. Знае се, че в България има и фондации които работят с центрове в рамките на самия ромски квартал и които дават сериозен резултат. Те обхващат още малките деца на 7-годишна възраст, а след първите 7 години вече е късно. И има модел и подход, но усилията на обществото ни не са в правилната посока. Ние с това 10-процентно вече ромско малцинство сме длъжни да намерим решение на въпроса, защото след това ще страдаме много повече.
- Какво успя да постигне българското председателство на Европейския съюз?
- Според мен най-важният резултат от българското европредседателство е това, че успяхме да обърнем погледа на Европа към България. Става дума за европейските институции и за европейските лидери. България някак си беше накрая, в периферията. Върху нас тегнеха щампите за най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС, които плашеха в голяма степен останалите страни в европейската общност. Мисля, че имаме пробив в това отношение, успехме да покажем, че сме един лоялен и надежден партньор и на нас може да се разчита, както и да се работи с нас. Мисля, че това е основният резултат, който показахме благодарение на положените усилия. От темите, които успяхме да наложим по време на председателството, като евроинтеграцията на Западните Балкани, например, те още много дълго ще бъдат разисквани и решавани. Те обаче са нещо по-второстепенно от гледна точка на доверието и на партньорството, което успяхме да изградим.
- Как краят на председателството ще се отрази във вътрешнополитически план. Доколко има риск от трусове ?
- Мисля, че от есента вътрешнополитическата обстановка ще стане още по-нагорещена. В голяма степен председателството успокояваше нещата. Знаем, че още от началото на мандата на това правителство, вървят скандал след скандал и проблем след проблем и мисля, че нещата ще се изострят още през тази есен.
- В каква посока ще се изострят?
- Вътрешната динамика ще предизвика редица конфликти. Мисля, че и опозицията е доста непримирима и отношенията й с управляващите ще бъдат много горещи. А и властта напоследък винаги се оказва в позиция на отбрана, което не би могло да продължи дълго.
- След посещенията на президента Румен Радев и на премиера Бойко Борисов в Русия може ли да се говори за нова тенденция в отношенията ни с Москва ?
- Ние сме функция от отношенията на ЕС и Русия. Мисля, че в глобалната игра на световните сили Европа ще тръгне да подобрява отношенията си с Москва, защото ще види, че тя й е много важен партньор, при това не само като източник на суровини. Макар и санкциите заради анексирането на Крим да бяха удължени от Брюксел, аз очаквам скоро промяна. Останалите мерки спрямо Русия Ще бъдат смекчени, а най-вероятно санкциите да бъдат и премахнати в най-скоро време. Това го налага и политиката на Доналд Тръмп, която
доведе до все по-голям разлом между САЩ и ЕС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
