Добрината се крие не в голямо тяло, а в голямо сърце. Всеки, който е виждал крехката 18-годишна Антонина Лозанова от Видин, знае това. Особено бабите от околните села, за които няма празник, на който да не поканят най-свидното си чедо. От благодарност. Защото от 4 години Антонина е единственият човек, който мисли за тях и се грижи на Коледа и на Великден да имат на трапезата си всичко онова, което слагат и останалите българи. За разлика от много свои връстници Антонина се е посветила на кауза, за която не жали сили и средства. Нещо повече - тя успява да вдъхнови малки и големи да й помагат в благотворителната инициатива “Бъди човек” в помощ на самотните възрастни хора от Северозапада. От 2014 г. до днес възпитаничката на Профилираната природо-математическата гимназия „Екзарх Антим I“ разнася сама - с помощта на родители, роднини, приятели и съмишленици, стоки от първа необходимост на самотните възрастни хора от селата в региона.
Тазгодишната кампания вече започна. В сградата на основно училище "Любен Каравелов", където в момента се помещава природо-математическата гимназия, Антонина е поставила кутия за дарения. Средства, с които ще бъдат закупени стоки от първа необходимост, се събират и в разкритата от нея специална банкова сметка. Съпричастността вече стигна отвъд океана и средства за възрастните хора от Северозапада даряват наши сънародници от Америка. Фото студио “Видинчаните” на майка й Светла Лозанова, в което Антонина работи през уикендите и ваканциите, пък е пунктът за събиране на готови хранителни пакети и хранителни продукти. Адресът е ул. "Дунавска" 30. В мисията тази година се включи и неделното училище към Видинската митрополия. На Лазаровден то организира благотворителен базар, средствата от който също ще бъдат за купуването на храни.
Най-малко 50 самотни възрастни хора от с. Върбовчец ще зарадва в навечерието на Великден Антонина. Тя ще раздаде храните на 21 април. Както всяка година, и тази най-големият й проблем е транспортът. Обикновено родителите й и приятели помагат с кола.
Всеки, който иска да се включи в кампанията на Антонина, може да изпраща средства на банкова сметка:
IBAN: BG56RZBB91551009907289
Титуляр: Антонина Любомирова Лозанова
Хранителни продукти се събират на адрес:
Видин, ул. "Дунавска" 30
Студио “Видинчаните” - Светла Лозанова
------------------------------------------
- Антонина, как се роди идеята за кампанията "Бъди човек"?
- Кампанията "Бъди човек" не е създадена от мен, аз само се включвах в нея. Откри я майка ми, преди около 5-6 години. В последствие поех отговорността и започнах да я провеждам сама за целия град. Когато бях малка много рядко си ходех на село, тъй като прадядо ми и прабаба ми починаха, когато бях малка, даже прадядо ми не доживя да ме види. Всичките ми приятели събота и неделя, както и през лятото, си ходеха на село при баба и дядо, а пък аз нямах тази възможност. От тогава това е една празнина в мен, нещо, което е останало недоизживяно. Затова провеждам кампанията с огромно желание, хъс и енергия, опитвам се да запълня тази "дупка" в мен. След "Северозабравени" реших, че е време да създам нещо, което да обедини хората в този край, и то да е нещо хубаво. Така се роди идеята за "Северосплотяване", което от тук нататък ще е наименованието на всяка кауза, свързана с подпомагане по какъвто и да е начин, организирано е от мен и подкрепено от всеки гражданин на страната или дори извън нея.
- С какво радваш на Коледа и Великден старите хора във видинските села и на колко души досега е помогнала инициативата ти?
- По време на кампанията радваме хората не само с хранителни пакети, но и с внимание. Ежегодно помагаме поне на 50 души, като се връщаме при тях вече три години и те ни очакват всеки път. Обичам хората от село Върбовчец, те са ми на сърцето, а и това село е доста близо до моето родно - гара Орешец. През годините сме посещавали и други села и ще продължаваме да посещаваме, но за мен това село е специално, защото от него започна всичко. Подпомагаме хората с продукти, които са от нужда за всяко домакинство - макаронени изделия, консерви, плодове, сладки изделия, хляб, сапун, веро, салам, кашкавал, масло и други.
- Освен родителите ти, от къде получаваш най-голяма подкрепа?
- Не можеш вечно да разчиташ на подкрепа от другите, понякога трябва сам да си си опора. Изненадващо е, че дори когато човек се занимава с благородни каузи, може да бъде хулен. Благодарение на дългите години в залата като волейболистка, волята ми не може да бъде пречупена лесно. Но, когато се появят малки пукнатини, защото все пак и аз съм човек, както всички останали, до мен са моите приятели. Приятелите са семейството, което си избираш сам. На тях мога да разчитам за всичко, но най-вече, както обичам да ги наричам, да са моя емоционален отдушник.
- Какво отговаряш на връстниците си, когато ти казват: това не е твоя работа, защо се занимаваш?
- За щастие нямам в обкръжението си хора, които да ме питат такива абсурдни неща. Покрай мен има само всеотдайни млади хора, амбицирани за промяна и по-добър живот за всички ни. Но ако някой ме попита не бих се забавила да му отговоря следното: "Проблемите в едно общество са проблем за всички в него. Аз не се занимавам с нещо,което не е моя работа, аз го приемам като свой морален дълг и кауза. Работата, по-скоро, я бих свързала с нещо неприятно. А кое ти приемаш за твоя работа и нещо, с което си длъжен да се занимаваш?"
- Ти си отличничка, приета си била по програма на Руския културно-информационен център да учиш в който пожелаеш университет в Москва. Защо се отказа от образование в чужбина?
- От малка мечтая да посетя Русия и вече като по-голяма, бях амбицирана да следвам там. Отидох в гимназия с профилирано изучаване на руски, именно с тази цел. През изминалата година спечелих конкурс организиран от РКИЦ, заедно с него безплатна екскурзия до Москва, както и препоръка за университет. Какво ме спря след толкова години подготовка и тази уникална възможност? Русия е необятна страна, невероятно развита във всяко едно отношение, с много възможности за реализация. Стигнах до извода, че всяка една реализация извън България не би ми донесла нищо друго, освен огорчение. Ще бъда щастлива и ще съм сигурна, че съм живяла един смислен живот само когато намеря своето място в моята родна страна, на родния ми език, заобиколена от българи. Много хора не се примириха с това мое решение, смятат, че изпускам уникална възможност, смятат, че съм сгрешила. Но всеки човек избира как да живее живота си, а така избрах аз.
- Защо искаш да станеш журналист?
- Всъщност до последно исках да се занимавам с кино - да стана режисьор или монтажист. Не си представях да правя каквото и да е било друго. Имам 9 първи и 2 втори места от конкурси за монтаж през изминалата учебна година, както от България, така и от чужбина. Но от друга страна, журналистическата професия винаги ме е привличала поради много причини. Главната е, че ти дава свободата да "препускаш" през спорт, култура, образование, политика, финанси, общо взето всички сфери от обществото. Винаги ми е било трудно да се концентрирам върху едно нещо и до скоро бях много объркана, защото ме вълнуват много неща и искам да се занимавам с различни дейности. Професията на журналист може да ми позволи тази свобода. Две години се подготвях за НАТФИЗ и за нито един друг университет, но през февруари попаднах на конкурс за творчески разработки по журналистика в УНСС като вариантите бяха два - есе или видео. При прочитането на обявата нещо в мен сякаш трепна. Естествено, избрах видео и съчетах нещата, които обичам най-много. Направих клипче "Моите 10 причини да стана журналист", което е впечатлило Академичният съвет до толкова, че попаднах сред първенците, на които се присъжда 6.00 на приемен изпит. Искрено вярвам в такова нещо като съдба, затова - благодаря ти, съдба!
- Кой е следващият социален филм, който подготвяш?
- Наскоро като че ли творя повече в документалната насока. Определено замислям да направя още някой филм на социална тема, но работата е в това, че те не се замислят, те се чувстват. Не мога да издам нищо друго, освен заглавието - "42".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
