- Докато следим кривата на смъртта, изпускаме допирателната към живота
Едно от малкото полезни неща в тази ужасна пандемията е, че ежедневният сблъсък със смъртта избелва дребните кахъри и дрязги. Едни се разделят с живота си, други - с парите си, трети – с обществената си популярност. Докато Радев мереше мускули с премиера и събираше хилядите си фенове на Шипка, се оказа, че коварната болест вече е пуснала пипала в държавата и друг генерал е припознат от хората за човека, когото ще слушат, за добро или лошо, по време на бедствието.
Но има и такива, за които се задава нов житейски шанс. Най-добрият математик сред властта – Михаил Константинов, беше позагубил ореола си от политическите уравнения. Но сега е по-ценен от всякога, особено след като целият свят излезе от правата линия на комфортния живот и попадна в стръмната крива на смъртта. И тъй като лекарските обяснения на математическите величини повече плашат, отколкото успокояват,
звездата на Константинов изгря с пълна сила
За разлика от повечето си колеги, той има безценното качество - да обяснява и най-сложното по най-простия начин.
След седмици очакване на блага научна вест, от него разбрахме, че 29 март е била повратна точка в кривата на коронавируса. Тогава е бил първият сигнал, че ускорението в планетарния автомобил на болестта, е започнало да бие спирачки. Обяснението му дойде веднага след медицинските анонси за намалели смъртни случаи в Европа през уикенда, но прозвуча достатъчно достоверно, защото бе подплатено с една от най-познатите формули за ускорението. Професорът не казва, че кризата отминава, а че пикът приближава и той ще дойде след няколко подобни събития. На научен език това предполага нулеви или отрицателни стойности на тангенциалното ускорение.
Докато обаче чакаме учените да сметнат къде точно тангентата ще пресече кривата на смъртта, с всеки изминат ден ние пък изпускаме допирателната съм живота. Примери бол.
Оказа се, че депутатите не могат да приемат най-важните два закона в момента – този за удължаване на извънредното положение и за актуализацията на бюджета, защото няма как да се съберат в Народното събрание. Първо, защото нарушават собствения си закон за извънредното положение, което предполага социална дистанция. И второ, защото вече има болен техен колега. Но заедно с колективната вина защо не го предвидиха досега, има и персонална - на БСП. Техен бе отказът да обсъждат подготвените промени за бизнеса и на срещи в икономическото министерство, и в парламентарните комисии.
В търсене на прожектори и телевизионна публика
социалистите проточиха цял ден гласуването на закона, а после и прегласуването му след ветото. В безкрайните часове на политически препирни Марешки и депутатите му дефилираха в залата със защитни костюми, а останалите депутати срамежливо се криеха зад маските и бягаха в тоалетните да мият ръцете си през час и да се мажат с антивирусни гелчета. Сега, когато стана белята, социалистите, са първите, които се жалват, че са издържали стоически, защото повечето от тях били на най-критичните места в залата. И голямата им грижа бе дали ще са отрицателни тестовете им, а не как ще обяснят на избирателите, че държавата плаща само техните изследвания.
Сега, като се успокоиха за собственото си здраве, се загрижиха за финансовата диагноза на държавата. И още преди да са видели предложението за актуализация, вече го отхвърлиха. Корнелия Нинова отново
прати на амбразурата Румен Гечев
Същият, който преди 24 години като икономически вицепремиер на Жан Виденов допусна увеличаване на държавния дълг със 120 млрд. лева за 6 месеца, сега се е разтревожил за финансовата тежест, с която бюджетът натоварва бъдещите поколения. Парите, които финансовият министър предлага като нов дълг, са дори по-малко от средното за Европа, да не говорим за Америка. Ако Гечев си бе направил труда да прелисти предложенията на поне няколко държави, щеше да е наясно, че средното увеличение на държавните задължения е в рамките на 10 процента от брутния вътрешен продукт. А като опозиционер и яростен защитник на пенсионери и социално слаби, Гечев би трябвало да иска завишени суми за тях. И вместо да оспорва парите на Горанов, всеки ден да бие тревогата защо новата схема 60 към 40 е по-изгодна за големите, а не малките фирми, които вече обявиха, че ще уволняват, вместо да поемат риска да плащат част от заплатите, когато не работят. Както и да се престраши да излезе срещу банкерите и да поиска отсрочка не само за изрядните длъжници, сред които едва ли са фирмите на опозицията.
Здравният министър, който със сигурност дава съвети за новите бюджетни сметки, пък обърка други. Гафът със задължителните маски го пусна по
допирателната на общественото търпение
И в същото време извади от реалността и потопи в дълбоката конспирация големи групи от социалните мрежи. Едни извадиха цитати от закона срещу бурките, които противоречели на заповедта на Ананиев. Други видяха в традиционната мобилизация в Русия знак за нова биологична война. Трети се вторачиха в преброяването на антените за 5G в света и почнаха да гадаят следващите огнища.
Докато гледаме кривата на смъртта, все повече изпускаме досегашната логика на кривата на живота. А живеейки още месец във виртуалния свят на изолацията, доста трудно ще намерим тангентата към връщане към реалността. Хубаво е да го знаем още отсега.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
