- Днес си късаме косите, че няма преподаватели, но дори на 24 май не ги зачитаме
Зад всяко дете стои добър учител. Пред всяко дете стои бъдещ учител. Думите са на новия български посланик във Ватикана Богдан Паташев, преподавател по история на изкуството на италиански език в Националния учебен комплекс по култура с Италиански лицей. С тях той пожела на възпитаниците си да изберат преподавателската професия и да станат достойни учители. Защото в детското съзнание има само две категории хора - ученици и учители. И само чрез предаването на познанието обществото ни ще върви напред.
Учителят Паташав каза това на учениците си в навечерието на 24 май, по време на грандиозния училищен концерт на НУКК, който по традиция се провежда в НДК. В зала № 1 директорът на едно от най-престижните училища у нас Величка Велянова за първи път представи публично новия посланик. Кариерата му започва с две знакови изключения - той тръгва на дипломатическа служба не от партиен кабинет или коридор на Външно, а от преподавателската банка. И със сигурност остава и единственият,
изпратен на новата си мисия с овациите не на чиновници, а на своите възпитаници
Никой от политиците не видя това. Макар че НУКК е под опеката на държавата, представители на нейните министерства нямаше. Дългият списък на златните медали, извоювани през годината от учениците, както и имената на техните учители, прочетени в залата, не бе толкова вълнуващ, колкото избирателните списъци и проверката на верните хора по секции. Пък и политиците бяха заети за пишат речите си за официалното честване на 24 май днес. Уви, от глупост, по инерция или в случая заради предизборна кампания, пред Храма на книгата в София и пред паметника на Светите братя Кирил и Методий, думи на българските учители не прозвучаха. Преподавателите бяха публика. Начело на традиционното шествие отново застанаха политици. Учените останаха електорат, децата - масовка.
Президентът Румен Радев започна словото си, обръщайки се първо не към българския преподавател, а към шефката на ЮНЕСКО - висок гост на страната ни днес. Просветният министър Красимир Вълчев четеше от листче. Аплодираха го партийни лидери и кандидати за евродепутати, борещи се за преференции.
Чудно ли е тогава, че ректорът на най-старото висше училище у нас проф. Анастас Герджиков се възмути публично, че политиците и тази година окупираха първата редица на празничното шествие в София: „Безобразието се превръща в традиция". Наложи се Герджиков да им припомни, че традицията повелява начело в колоната на знанието да е духовенството, след него преподавателите, след тях обществото.
Кога забравихме, че 24 май е празник не на властта, а на духа?
Когато преди 30 години политици принизиха преподавателя към чистачката и го принудиха да търси оцеляване навън? Или по-късно - когато други политици му отнеха лицето и го превърнаха в чертичка от таблицата с най-малък фонд работна заплата. Или в последните години - когато трети орязаха велики български писатели от учебния материал и пуснаха джендърския дух в школата?!
Днес си късаме косите, че преподаватели няма. Особено по науките на бъдещето - математика, физика, информатика, технологии. Но на колко преподаватели като Тео (известния казанлъшки физик Теодоси Теодосиев) създадохме условия, за да обучат своите наследници тук и сега...На колко дарители за образование като проф. Минко Балкански държавата протегна ръка. На колко от учителите на собствените ни деца се обадихме, за да кажем: Благодарим ви, че ви има, поклон!
Гордеем се пред микрофоните с уникалната си писменост, но в чата продължаваме да пишем на маймуница, а на маса да водим срамния спор трябва ли да изхвърлим пълния член от правописа.
Благосъстоянието на държавата е такова, каквото е нейното образование. А то зависи от Учителя. Не уважаваме ли него - не уважаваме нито държавата, нито себе си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
