- Борисов поиска от своите и резултатен, и справедлив вот
За кого бие камбаната в ГЕРБ? Това е въпросът, който си задават всички почитатели на Хемингуей след гневната реч на премиера пред актива на най-голямата партия в неделя. Или поне тези, за които метафората със „синята лампа” е с политически, а не с полицейски привкус.
Борисов може да се мръщи на думите на президента, че страната ни прилича на блато, но е факт, че точно премиерът хвърли най-големия камък в мътните води на властта. И смело извади на показ едни от най-големите страхове за партията и едни от най-грижливо прикриваните грешки на съпартийците му.
Острата му реч срещу обезличаването на ГЕРБ, липсата на съпротивителни сили към атаките на опозицията и самозабравянето на местни велможи изкара от унес над 2000 висши партийци. Голяма част от които след изпълненото с похвали слово на Цветанов, очакваха да чуят размислите на Борисов предимно за международното положение. След това се готвеха да форсират двигателите към родните места, за да покажат актуалните селфита с началниците. А после да завъртят предизборния волан, както си знаят от години.
Ако предупреждението на Борисов за включване на синята лампа разсмя много от кметовете, то финалът му за обичта, която не е даденост, изпари всички усмивки от лицата им.
Осъзнаха, че Борисов изобщо не се е шегувал, когато посочи най-голямата заплаха за ГЕРБ - хората в нея. Че изобщо не е забравил нито предателствата, нито пакостите им. Че може да е мълчал, но изобщо не е спал. Че е разгледал внимателно автомобилния парк, излъскан за срещата. И е проявил любопитство колко време прекарват с избирателите, и колко - с ласкателите.
Отдавна премиерът е наясно с имената на кметове, които обират славата с новите обекти по места, но често имат най-малката заслуга за тях. Калпавите им проекти, написани от новоизлюпени партийни функционери, наместили се на общинската софра, често изправят на нокти цели институции и поставят под съмнение оперативни програми за милиарди. А при първия нерешен проблем, същите лустросани градоначалници се крият зад гърба на правителството или нарочват за враг неудобен съпартиец.
Аналогични случаи изобилстват и в министерствата. Където фаворизирани чиновници, мислейки че угаждат на шефа, пробутват абсурдни текстове в наредби и закони, след което пламват искри и в правителството, и в парламента. И вечно чакат за арбитър премиера.
Десетгодишната история показва, че дългото мълчание на Борисов винаги предвещава буря. Тя се надигна още през лятото, когато премиерът обиколи страната, за да нагледа структурите. Взе със себе си и Горанов, за да погледне и сметките. Последвалото няколко месеца затишие подсказваше, че ревизията не е била напразна. А в неделя стана ясно, че резултатите са шарени. Едни са увеличили доверието, други са го изгубили.
Колко са в златната среда, знае само Борисов. Отсега е ясно, че този път той лично ще подпечатва визите за участието и в европейската, и в местната надпревара.
Вече постави и новата летва пред своите - поиска двоен успех. Не само резултатен вот. Но и справедлив.
Кандидатите трябва да могат да печелят не само проекти, но и уважение. Да се грижат за финансовото здраве на общината, но не по-малко да милеят за живота на всеки един от хората в нея. Да отворят кабинетите си както за всеки инвеститор, така и за всеки молител.
И който от тях е успял да се превърне в естествен лидер, ще получи подкрепата на Борисов. Който разчита само на аритметиката, ще се раздели с номинациите. И ще се изправи пред синята лампа, червения картон или жълтата жилетка. И дори Цветанов няма да може да му помогне. Той няма и да иска.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
