Колаж: бТВ
Въпросът как да се финансират партиите у нас е стар колкото самата демокрация. Няма разумен човек, който да вярва, че политическа структура може да се издържа само от членски внос. Защото и в най-дебелата домова книга -тази на ГЕРБ, има само 90 000 имена. Затова от зората на прехода стои дилемата
държавата или бизнесът да бъдат основният донор на политическия живот
Хазната плаща субсидии на партиите, за да не са зависими от олигарси, бе тезата на досегашния модел. От 2005 г. на партиите е забранено да имат стопанска дейност и приемат дарения от фирми, подаръците от физически лица не могат да са над 10 000 лв. годишно. Кривиците на системата обаче са прекалено много. Според нея всички партии, спечелили над 1 % на парламентарни избори получават по 11 лв. за действителен глас. Коалициите горят. Така, горкото СДС, например, няма лев държавна пара, загуби половината си къща и щеше да гледа Брюксел само на картичка, ако не бе приютено под крилото Борисово. Чак сега пък лъсна грозната истина, че всички партии с държавни субсидии мълчаливо са прибирали не по 11, а по 13,23 на глас. Защото общата сума, предвидена в бюджета, се определяна на база всички действителни гласове и след това се разпределяла пропорционално. Сега, след разкриването на грижливо пазената 14 години тайна, предстои връщанка. И прокурорско разследване.
Защо данъкоплатците трябва да издържат
партии като тази на музиканта Светльо Витков, които участват на избори, за да спечелят субсидия, мотивират се противниците на модела. С допълнителния рефрен "плащаме за 240 фикуса в парламента" Слави предизвика прословутия референдум. Резултатът от който - 1 лев за глас, вече е приет на първо четене.
Докато БСП плачеше, че е опукала 6-те си милиона за телевизия и глупости в загубените евроизбори, а ГЕРБ доволно потриваше ръце, залагайки на спестяванията си, ДПС даде решението, от което 30 години партиите у нас се плашат: американски модел - 0 лева субсидия и финансиране без лимит от граждани и фирми, но 100% публично.
Американската демокрация е доказала, че системата е честна и работи
Защото в Америка политиката не е срамна работа, а престиж. Най-добрите политици са потомствени. Никой не се срамува да изкаже подкрепата си гласно и финансово. Но и когато пусне чека за кампанията, никой не смята, че си купува закон. През 30-те години преход обаче бизнесът у нас мина през какви ли не преси. Натирен в ъгъла от Жан Виденов, разделен на касти от Иван Костов, пренебрегван от царя, ласкан от Станишев, той дава мило и драго да не бъде прикачен към партия. Готов е да плаща под масата, ако се наложи, но не и да влезе в партиен регистър. Даде ли на опозицията, забравя за държавни поръчки. Подкрепи ли властта, след 4 години палачинката може да се обърне и тогава ще трябва да плаща тройно. А хейтът от всички страни ще му съсипе и здравето, и сделките. Затова най-големият плюс на идеята на ДПС за отворено финансиране, която вече получи подкрепата и на ГЕРБ, е, че ще свали маските. Ще осветли сивия сектор в политиката и ще освети задкулисието.
А дали субсидията ще е 0 или 1 лев, това е без голямо значение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
