Понеделник,

Яхтеният барометър на световната икономика

От: Иван Ватахов -
A
A
A

Рязък спад в продажбите на луксозни яхти, за който се заговори в последните дни обезпокои съня не само на производителите на първокласни морски возила, но и на наблюдателите на процесите в световната икономика. Обикновено обект на обсъждане по лайфстайл страниците на вестници и уеб сайтове, сега яхтите се оказаха истински барометър за състоянието на глобалното икономическо развитие.

Намалeният интерес на богаташите към луксозни возила показва, че светът е навлязъл в политическа нестабилност, коментира агенция „Блумбърг“, която първа съобщи за новия плавателен феномен. Според изданието SuperYacht Times за първите 9 медеца на годината производителите са продали само 102 яхти, докато през 2018 г. са продадени почти 2 пъти повече - 199. За останалите месеци до края на годината е малко вероятно да наваксате този резултат.

Изданието, което е интервюирало експерти и анализатори, стига до извода, че причините за спада в продажбите на супермаркети могат да се търсят във Великобритания, предвид Brexit, в наченатата търговска война между САЩ и Китай, както и до и други развития, които разтърсиха икономическа стабилност. Да не говорим, че дори и богатите вече започнаха да се опасяват от новите климатични условия и глобалната заплаха.

А защо точно яхтите могат да бъдат барометър на състоянието на икономиката? Защото богаташите харчат пари за тях, не за да  оцелеят, а от необходимостта да имат повече положителни  емоции. Същият барометър могат да бъдат още вечерите в скъпи гурме ресторанти с много звезди на „Мишлен“ или дори най-модерно осигурените пластични операции.

На фона на десетките мрачни прогнози на световни анализатори и институции, малко вероятно е заможните да започнат скоро да купуват яхти. Особено догодина, когато изборите в САЩ ще затиснат всички останали събития. Може да не се харесва на много хора, но за момента именно Тръмп е този, който по своя уникален завъртя да по-бърз ход най-голямата икономика на планетата.

Богатите на кораба на обречените

Най-богатите хора в света са обеднели малко миналата година, тъй като политико-икономическите проблеми и нестабилните фондови пазари са свили богатството на милиардерите за първи път от 2015 г., сочи доклад на банката UBS и консултантската компания PriceWaterhouseCoopers.

Богатството на милиардерите в света е намаляло с 4,3% до 8,5 трлн. долара миналата година, показва докладът. Рязък спад е отчетен в Китай, включително Хонконг, и в Азиатско-тихоокеанския регион като цяло.

Частното богатство в Хонконг е намаляло с 4% през 2018 г. до 319,8 млрд. долара, а продължаващите месеци наред антиправителствени протести в града под китайско управление и навлизането на икономиката в рецесия помрачават перспективите тази година.

Някои хонконгски магнати започнаха да местят личното си богатство в чужбина на фона на задълбочаването на притесненията заради протестите.

Нетното богатство на най-богатите хора в Китай е намаляло с 12,8% в доларови изражения заради сътресенията на фондовите пазари, по-слабата местна валута и забавянето на растежа, сочи докладът. В резултат, заможни китайци отпаднаха от списъка на милиардерите.

Въпреки спада Китай продължава да произвежда по един милиардер на всеки 2-2,5 дни, посочва в доклада ръководителят на отдела за клиенти с ултрависоко богатство Джоузеф Стадлър.

В глобален план броят на милиардерите е намалял навсякъде с изключение на Северна и Южна Америка, където технологичните предприемачи са продължили да подкрепят редиците на най-богатите хора в САЩ.

„Докладът показва устойчивостта на американската икономика“, където има 749 милиардери към края на 2018 г., казва Джон Матюс, ръководител на отдела за управление на частното богатство на UBS в САЩ.

Суперкорабите

Вероятно всички суперголеми кораби на света – от ранга на онези танкери-гиганти, които сме виждали по телевизия – ще са необходими за да транспортират в брой или в злато целия световен дълг – държавен и частен в момента. По информация на Международния валутен фонд (МВФ) акумулираният планетарен дълг е ударил рекордните 188 трилиона долара (188 с тринадесет нули отзад!). Зловещата цифра съобщи българката-председател на Фонда Кристалина Георгиева.

И макар да призна, че основната част от натрупания дълг се дължи на частния сектор, тя  бе категорична, че показателят „държавен дълг в напредналите икономики е на ниво, на каквото не е било след Втората световна война“.

"Националният дълг на развиващите се страни е на нивото, което за последно се наблюдава по време на дълговата криза през 80-те години. В страните с ниски доходи през последните пет години се наблюдава рязко увеличение на дълга", заяви шефката на МВФ.

Георгиева припомни, че ръстът на световния дълг се дължи до голяма степен на финансовата криза от 2008 г., когато на частния сектор беше предоставена мащабна държавна подкрепа.

Според ръководителя на МВФ развиващите се страни трябва да поддържат приемливо ниво на дълга, като обръщат повече внимание на инвестиционните проекти с висока степен на възвръщаемост. Това предполага и "увеличаване на отговорността на кредиторите, които трябва да оценят въздействието на новите заеми върху размера на дълга на кредитополучателя", заяви Георгиева.

Еврокораби

Европейската комисия попари всички очаквания, че островът на стабилността в света се нарича Европа. Тя намали прогнозите си за ръст в еврозоната. „Факт е, че вече не се очаква растежът да се поддържа през следващите две години, което е съществената промяна в сравнение с предходните прогнози и се основава на оценката, че много от характеристиките на глобалното забавяне са в сила“, заявиха от комисията в доста витиеват и предназначен само за специалистите документ, определян като есенна прогноза за икономиката на региона.

Но дори и за неспециалистите е видно, че нарастването на напрежението в търговията, рекордните задлъжнялост и несигурност вече са нанесли трайни и непоправими щети върху международната търговия. И тук на дневен ред, в тесен смисъл за Европа, се появява най-тежкият проблем в най-новата история на Континента – Брекзит. Естествено и свързаната с него необходимост от установяване на нови правила за търговия във връзка с напускането на Евросъюза от Великобритания.

В резултат на това Еврокомисията очаква икономиката на 19-те страни в еврозоната да отбележи ръст от 1,1% през тази и 1,2% през следващата година. За сравнение в предишните си прогнози ЕК очакваше ръст на еврозоната от 1,2% за тази и 1,5% за следващата година.

ЕК не е самотна в негативните си очаквания, както видяхме от скорошната прогноза на МВФ в есенния доклад на Фонда за най-големите и развити световни икономики вече са в историята.

МВФ прогнозира растеж на глобалната икономика от 3% през тази година, което е под заложената в юлския доклад прогноза за експанзия от 3,2% и доста под оценката за растеж с 3,5 на сто, направена в началото на годината. Това ще бъде най-слабият световен икономически растеж от световната финансова и икономическа криза през 2008 и 2009 година.

За 2020 година МВФ намали с 0,1 процентни пункта очакванията си за глобалния икономически растеж до 3,4% от 3,5% през юли.

МВФ отбеляза, че преките чуждестранни инвестиции зад граница от страна на развитите икономики са стигнали буквално до застой през 2018 година, след като през предишните години те се увеличиха средно с над 3% от глобалния БВП годишно, или с над 1,8 трилиона долара.

За еврозоната МВФ е малко по-оптимистичен от Европейската комисия, но по-песимистичен сам за себе си, и очаква икономическият растеж да бъде 1,2% през тази и 1,4% през следващата година, като това е под юлските прогнози за растеж съответно с 1,3% и с 1,6 процента.

Германският икономически растеж ще достигне през тази година едва 0,5% в сравнение с 0,7% при прогнозата през юли и 1,2% догодина, в сравнение с прогнозата от 1,7% през юли.

Българската лодка в плитки води

Може би няколко десетки са луксозните яхти на богати хора у нас, но интересът към водното возило едва ли има същия ефект на „барометър“ както при американските и други световни богаташи. Други са факторите, демонстриращи възхода и падението на родната икономика, и те са регулярни и дори банални по характер макро- и микропоказатели.

ЕК увеличи прогнозата си за растеж на българската икономика още за тази година, като сега Брюксел предвижда нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) да достигне 3,6%. В лятната си прогноза ЕК смяташе, че ръстът ще бъде 3,3 процента.

Европейската комисия обаче намалява прогнозата си за следващата година - от 3,4% до едва 3 на сто. През 2021 г. ни очаква ново забавяне на ръста до 2,9 процента.

Икономическият растеж в България ще се забави и ще остане близо до потенциалния. Въпреки слабото външно търсене и повишената несигурност в чужбина, вътрешното търсене ще подкрепи растежа. Очаква се износът да расте умерено. Инфлацията ще намалее с намаляване на временните фактори и поевтиняване на петрола, коментират от Брюксел.

След реален ръст на брутния вътрешен продукт от малко над 3% през 2018 г., растежът остана силен през първото полугодие на 2019 г., записвайки 1,1 процента и 0,9 процента повишение през първото и второто тримесечие съответно спрямо година по-рано.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички