- Как училището за премиери се докара до просешка тояга
Има моменти, в които „Господари на ефира” много ни липсват. Особено Златния им скункс. Ректорът на УНСС Стати Статев би бил достоен притежател на статуетката след като се оказа, че точно Икономическият университет не може да си управлява кадърно средствата и е докаран до фалит. За съжаление, това не е нито фейк новина, още по-малко виц. А печалната истина, че учебното заведение, в което преподават най-големите корифеи в областта на икономиката и мениджънта, е останало както без източния си корпус, така и без пукнат грош. А уважаемият ректор, който от 8 години с рекорден рейтинг управлява най-големия ни ВУЗ, се е провалил в писането на най-важната си обществената поръчка - за ремонт на пропадналото преди 6 години крило. През последните години Статев така и не усвои европарите, но сега успешно блъфира предизборно премиера Бойко Борисов
да му плати с държавна пара масрафа, барабар с неустойките
И си издейства нова отсрочка за забавения калпав проект.
Ако на такива схеми УНСС учи студентите си, не е изненада, че най-много политици са завършили това висше учебно заведение. Като например, повече от половината премиери на прехода - като започнем от Любен Беров, минем през Ренета Инджова, Иван Костов и Стефан Софиянски, и стигнем до Марин Райков и Пламен Орешарски. Ако продължим със статистиката, ще открием, че и 7 министри от настоящия кабинет са негови възпитаници, както и близо една четвърт от всички депутати в парламента.
Как така, при цялото това политическо лоби, УНСС се е докарало до просешката тояга? Възможните отговори са два: Или това е най- опозиционният ВУЗ, или там е най-некадърното ръководство. Ще е голяма ирония, ако кажем, че преподавателите в УНСС са новите дисиденти в края на прехода. Особено с ректор, завършил най-идеологическата дисциплина „Политикономия” по времето на соца и известен с фразите: ”Мой дълг е да служа на Държавна сигурност” и „При нас случайни хора няма”.
Истината е, че икономическият университет отдавна е отделна губерния в държавата, лежи на стара слава, а сравненията с миналото не са в полза на настоящето. Изтъкнатите асистенти, доценти и професори в началото на демокрацията постепенно бяха заменени с провалени политици, лоялни към властта икономисти и окопали се около ръководството посредствени кадри. А кадърните и амбициозни преподаватели трудно се издигат, а част от тях ползват учебното заведение като трамплин за научна кариера навън.
Ниският праг за влизане във вуза удари и по самочувствието на студентите
Беше време, когато оценка под 5,50 не гарантираше място в университета. А за първенците на випуските се биеха институции и предприятия. За да не останат извън борда сега, от кандидат-студентите се иска само едно: число, различно от 2. За прехвърляне в модерни специалности вече не е важен интелектуалният багаж, а цифровият. А числото на безработните абсолвенти отдавна е двуцифрено.
За съжаление, повечето уроци на преподавателите нямат решение в уравнението на живота. Така, както отпуснатите от държавата милиони може да излъскат фасадата, но няма да запушат вътрешните пробойни. Нито ще заздравят връзката между университета и бизнеса, нито ще стимулират иновациите. А сегашната финансова гавра с вуза със сигурно ще премахне и малкия сантимент в стотиците бивши студенти, които УНСС ги направи отличници, а бизнеса им - милионери. За съжаление, днес никой от тях не протегна ръка на Статев. Защо ли? Отговорът е в абривиатурата. Навремето УНСС означаваше: Утре Ние Сме Силата. Днес посланието е: Утре Носи Съответните Суми. Няма нужда от коментар.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
