Две на пръв поглед несвързани събития накараха жителите на два града - Велико Търново и Правец, да настръхнат. И да стягат обществени протести против циганите.
В старата столица 40-годишен ромски рецидивист зверски уби студентката Вероника. За 80 лева. Въпреки че е трябвало да се намира в затвора, а не на свобода. В Правец пък 64-годишният Стоян Иванов бе пребит до смърт в центъра на града от група невръстни роми заради забележка, която им направил.
Каква е неговата вина? Или тази на Вероника? Или на екипите на "Бърза помощ", които бяха нападани и бити? И тази на другите убивани, ограбвани, изнасилвани при ромските набези? Най-лошото в тези случаи е, че виновниците по правило остават ненаказани. А това налива вода в мелницата на националистите.
Корените на днешната драма са твърде дълбоки. И вече твърде стари. В продължение на четвърт век политиците ни си крият главата като щрауси от истинския етнически проблем в България - този с ромите. Които продължават да живеят по законите на своя чергарски бит вече хилядолетия.
Тоталитарният режим се опита да направи каквото може по въпроса. Той осигуряваше някаква работа, възможност за образование и безплатна медицинска помощ, размахвайки същевременно тоягата на репресивния си апарат.
След 1989 г. ромите се оказаха в известен смисъл в положението на негрите в САЩ след Гражданската война - свободни, но без препитание. Първо започнаха да крадат, просят и проституират. После се заеха да изсичат цели масиви с овошки, да разграбват отдалечени вили и къщи по селата, изоставени фабрики и казарми и дори да нападат влакове със скрап. За безпричинните убийства и изнасилванията няма смисъл да говорим. Всичко това се случи, защото никой от новите ни политици не обърна истинско внимание на проблемите им. И не се помъчи да намери начин за откриване на някаква социална ниша и за циганите. Наливаните отвън милиони от различни фондации потънаха в джобовете на ромските лидери и на щатните правозащитници. И всички си затваряха очите пред ромското насилие и мародерство - било от нежелание да изгубят гласовете им за изборите, било да не бъде обвинена България в расизъм. И забравиха знаменитите думи на бившия кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани: "Ако един счупен прозорец не се поправи веднага, започва да руши цялата сграда!" Законът е еднакъв за всички. Или поне на теория е така. И ако доводът "Гладни сме!" може да бъде преглътнат някак си, когато става дума за кражба, просия, ползване на трамвая без билет или на ток без заплащане. Но е несъстоятелен, когато става дума за убийства и изнасилвания. Ясно обаче е едно - прословутият български етнически модел отдавна е със "счупен прозорец". И ако наистина институциите не влязат най-сетне в час, застрашена е цялата държавна сграда. Защото всяко насилие ражда ответното насилие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
