Вторник,

Саждите на срама пред изгорялата Нотр Дам

От: Димитър Недков -
A
A
A
  • Виктор Юго открива в катедралата заличен надпис "СЪДБА", предрича изчезването й
  • Хенри V, Александър І и Хитлер успяват за запазят символа на християнска Европа, останалите без душа хора - не

ДИМИТЪР НЕДКОВ, писател

Най-разпознаваемият символ на връзката на западно-европейската цивилизация с трансцедентната Божествена сила, емблемата на християнска Европа, парижката катедрала "Нотр Дам дьо Пари", популярна като “Нашата Дама Пресвета Богородица” горя през нощта на 15 април в 2019 година на двадесет и първото столетие от Христа. Пламъците тръгнаха от островърхата кула, обозначаваща центъра на Храма – задължителен, основополагащ елемент в готическата архитектура, в който е закодиран човешкият стремеж за едновременното съграждане на идеално сбалансиран материален свят и духовно общество чрез Божията благословия.

Не случайно именно Парижката Пресвета Богородица е един от първите монументални символи, положили началото на епохата на катедралите като новата цивилизационна концепция за равновесие между материалното и нематериалното в човешкото съществуване. Като разбиране за баланс между материята и духа, земното и небесното, осъзнаването на Божествената пропорция като задължителен елемент на всяка цивилизация. Катедралата като макет на Божествения план, по който ние, земните хора, да разчитаме разликата между “добро” и “зло”.

Двеста и петдесет години строителите градят камък върху камък шедьовъра на човешката мисъл и сръчност "Нотр Дам дьо Пари" в сърцето на град, който ще се превърне в столица на европейската култура. Седем века се извисява непокътнат домът на Пресвета Богородица като знак за принадлежността на европееца към Христовата вяра. Английският крал Хенри V влиза победоносно в Париж по време на Стогодишната война, но не докосва катедралата на острова сред Сена. Руският император Александър I триумфира в Париж, но заявява, че не Франция, а колегата му Наполеон му е личен враг и предупреждава казаците си да пазят като зеницата на очите си религиозната емблема на католическа Франция. Нацисткият комендант генерал Дитрих фон Холтиц не посмява да изпълни заповедта от Берлин да бъде взривен цял Париж, за да може именно камбаните на "Нотр Дам" да известят в утрото на 24 август 1944 г. освобождаването на френската столица от съюзниците. За да се стигне до втория ден от Страстната седмица преди деня на Възкресението на Божия син на 2019-то лето Господне, когато пред очите на целия свят, благодарение на виртуалната магия на съвременните технологични постижения, обгърнатата от унищожителни пламъци островърха кула на

"Нотр Дам дьо Пари” се срути в краката на елитарното самочувствие

на парижани и хилядите туристи дошли за селфи с гордостта на християнска Европа.

Какви ли литературни сюжети ще засъчиняват още от днес разказвачите на истории, за да представят на бъдещите поколения алегоричния смисъл на огнения ад, озарил небето над Париж вечерта на 15 април? Що за символика ще се опитат да разчетат тълкувателите на подобни знамения като изгарянето на един Храм. Навярно целият спектър от най-конспиративните теории, до коктейла от всевъзможни теологични тълкувания ще битува доста дълго из всички медийни жанрове. Като, разбира се, ще се започне най-напред с високопарното състрадание, дълбокото съжаление, раздиращото съчувствие и лицемерното съпричастие към сполетялото нещастие от страна на днешните управляващи човешката съдба световни лидери.
Особено тия – съставляващите политическия истаблишмънт на Европа.

В този смисъл – що за знак на съдбата би трябвало да търсим именно ние, европейците?

Какво иска да ни подскаже Провидението, чрез искрата, подпалила символа

на нашата вяра в Божественото ни начало като земни твари, натоварени с мисията да постигнем равновесието между духа и материята, баланса между “доброто” и “злото”. Всъщност, колко от нас ще си спомнят  думите, с които оня майстор на описанието на контрастите в човешката душа Виктор Юго обяснява защо е написал романа си "Парижката света Богородица". В предисловието той разказва, че бродейки из катедралата открива издълбан надпис в една от кулите на катедралата. Гръцката дума “ANAГКН” означаваща “СЪДБА”. Нямало е как титулуваният от някои конспиративни теории като Велик магистър на митичния Орден на Сион писател Юго да не се замисли върху откритието си – що за предупреждение е искал да остави за поколенията неизвестният майстор-каменоделец чрез фреската си обозначаваща “съдбата” като неизбежност. “По-късно боядисаха или изтъргаха стената и надписът изчезна. Впрочем, кажи-речи, от двеста години вече постъпват все така с дивните църкви на Средновековието. Как ли не ги осакатяват – и отвън, и отвътре. Свещеникът ги пребоядисва, архитектът ги остъргва, после идва народът, който ги разрушава – уточнява самият автор на първата страница, писана през март 1831 година –...И тъй, днес няма нито помен от загадъчната дума, издълбана върху мрачната кула на “Парижката света Богородица”. Нищо не е останало и от неизвестната участ, изразена тъй сбито и тъй печално, освен недълговечния спомен, който и посвещава авторът на тази книга. Човекът, който я е написал върху стената, е изчезнал преди няколко столетия от числото на живите, думата е изчезнала на свой ред от стената на църквата, а и самата църква ще изчезне може би скоро от лицето на земята. Тази дума даде повод за настоящата книга”.

Аз нали ви казах! Предупредих ви! – навярно си шепне от снощи самият Виктор Юго, гледайки ни оттам, отгоре – как се суетим ние, днешните европейци, около димящите отломки на неговата “Парижка света Богородица”. Нима още тогава, преди близо двеста години е провидял в нас, европейските народи, че ще разрушим вековните Храмове, съградени да ни подскажат необходимата Божествена хармония, за да опазим този свят!?! Ние, днешните европейци – прокламиращи на всеослушание Европата като “нашия общ дом”, но все повече загърбващи християнския дух и вяра, във всичките му конфесии, превръщащи този “общ дом” в нашия общ Храм.

Нима има дом по света, който да издържи на злите езици на опустошителния огън на безверието

обхванало разпадащите ни се от най-вулгарния материализъм все още човешки души!?!

Навярно там някъде горе, около Виктор Юго, озарен от снощните пламъци на катедралата, в която е бил опят и помирен с Бога, преди да поеме вечния път, е бил и генерал дьо Гол – оня най-голям любовник на Франция и радетел на Обединена Европа на съюзени чрез националното си достойнство Отечества. Дали стичащата се сълза на легендарния герой на съпротивата срещу фашистката окупация не е и резултат на днешните безумни препирни между европейските управници в надпреварата им за все по-голяма, все по-неограничена, все по-недемократична власт над европейските народи в преследването на икономическите интереси на транснационалния капитал, превръщащ във все по-осезаема реалност онази прословута антиутопия на Джордж Оруел, изфантазирана веднага след края на превърналата в пепелища Европа Втора световна война.

Какво ли си е помислил пред телевизионния екран и Пастирът на стадото - самият папа Франциск, гледайки пламтящата, лично подопечна му “Парижка света Богородица”. Нима още през 2004-та не отиде лично на крака пред сбрания в европарламента в Страсбург днешен политически евроелит, за да ги предупреди, че така, както са я подкарали – непоправимото ще се случи. А именно – рухването на Общия християнски Храм.

Да не отнемат душата на европееца, подменяйки духовните му ценности

историческата идентичност на населяващите континента народи, да не омаловажават трансцедентната опора, съхраняваща се в борбата със злото – това ги помоли най-смирено Светия отец. Ръкопляскаха му. И още с излизането му от залата се захванаха с довършването на плана си – превръщането на европееца в роботизиран материалист, форматиран в километричните екселски таблици на брюкселската концепция за икономически растеж. И в лишен от своята душа, национална идентичност и достойнство аморфен европеец – все по-често влизащ в Храмовете единствено като носител на принадена стойност към

превърната в туристическа индустрия религиозна взаимовръзка между Твореца и творението Му

Да. Днешните евроуправници ще се постараят бързо да заличат саждите от срама на позора на изгорялата “Парижка света Богородица”, за да избягат от неизбежния въпрос – и Храмовете ли вече подпалихме в тази все повече раздирана от непреодолими противоречия, уж единна Европа?!? А и нищо чудно надигащото се все по-голямо недоволство сред широките народни маси на обикновените, редовите европейци да призове брюкселските елитарни управници за една обща снимка пред димящите руини на изгорялата “Парижка света Богородица”. Ей така – за спомен от Европа!!!

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички