Това не е първоаприлска новина, а петоаприлско предложение. Съвсем сериозно. Да видим какво имаме като евроизбори, както би казал Цветан Цветанов. Всъщност май са окончателно известни само предложенията на ГЕРБ и на Светльо Витков. Останалото тъне в розово-демократична мъгла, а ДПС традиционно се държат като друга държава – ще пратят посланик, ще научим кого предлагат за евродепутат.
При ГЕРБ нещата са ясни. Цялото внимание върху листата им е съсредоточено около спомените на различни десни деятели за белите хавлиени чорапи на Сашо Йорданов. Че изборът на СДС е странен (спори се дали е техен избор или поредната проява на чувството за хумор на Бойко Борисов), е вън от съмнение. На „Раковска" 134 все трябва да е останал някой, който знае английски и френски, например... Или не?! Аз лично не разбрах защо Владо Кисьов се оттегли. Но така или иначе, моите прогнози са, че ГЕРБ
ще успеят да вкарат дори и Лили Павлова
Но това не е важният разговор. Не е важно кого изпращаме в най-важния за историята на ЕС парламент, а къде точно ще ги изпратим. Най-общо казано – ЕНП, либерали или евросоциалисти. Добрата новина е, че през този мандат България май няма да захрани нито една от националистическите и евроскептични партии. И повечето кандидат-евродепутати на ГЕРБ са с опит и имат доверието на европейските си колеги от семейството на ЕНП. Те ще продължат една линия, започнала още от първия ни преговарящ – именно Владо Кисьов, продължена сравнително успешно от Надежда Михайлова, Кристалина Георгиева, Меглена Кунева и Мария Габриел, и затвърдена от общото представителство на България в ЕНП през последния мандат. За сега не е ясно ще успее ли и Радан Кънев да се добави към нея, както и не е ясно, ако влезе, ще бъде ли в ЕНП или ще чака Европейската партия да изгони Орбан и Бойко Борисов, както поиска генерал Наско.
При социалистите нещата са отчайващи. Те още не са изяснили изобщо ще кандидатират ли председателят на ПЕС за евродепутат. Това е
наистина шокиращо. В крайна сметка от Георги Димитров насам не е имало българин толкова продължително време и на толкова висока позиция в Социнтерна. 
Може би Станишев трябва сериозно
да се замисли дали да не подпали нещо
Сградата на „Позитано” 20, например. И на последвалия процес да обясни, че в България диваци и варвари са само ... социалистите. Има и друг спасителен вариант – ГЕРБ да го включат като гражданска квота в своята листа с ясното съзнание, че няма да е в редиците на ЕНП, а на ПЕС. Звучи ви екзотично? Аз пък го намирам за мъдро и оригинално едновременно. Нещо като цар за министър-председател. Правили сме го веднъж и горе-долу ни се получи. А и управляващите ще покажат широта на духа, несвойствена за тези географско-душевни ширини. Това ще е приятен начин да отбележим и 18-та годишнина от Онова обръщение на Симеон Втори, с което основа НДСВ и всъщност започна най-новата история на България. Замислете се –наистина с него започна. И не с обещанието за химерните „800 дни”, а с факта, че практически сложи край на червено-синята мъгла. До преди 6 април 2001 година цялата политика на България –и вътрешна и външна - се градеше върху мъчителната раздяла с комунизма,
непрозрачната и тегава приватизация
постоянната поляризация на обществото около един все по-малко говорещ на българите сблъсък. И те предпочетоха новата приказка за царя-премиер пред старата за добрите демократи и лошите комунисти. Съвсем естествено по-късно си измислиха и още по-нова приказка – за Бойко, която си е пряко продължение на древната приказка за Ивайло. Но тази приказка нямаше да се случи, ако преди 18 години царят не беше направил Онова обръщение. Така че на 6 април отбелязваме пълнолетието на новия приказен наратив на България. И това съвсем не е лошо. И е редно да го отбележим с нов артистично-политически акт. А именно – Станишев да замени Сашо Йорданов. Нямаше да го предлагам, ако беше се кандидатирал Слави Трифонов. Това също щеше да е подходящо, макар че Украйна най-вероятно щеше да засенчи евентуален негов успех с избора на актьор и шоумен за президент. Но тази възможност не си струва вече да я обсъждаме, защото няма технологично време. Изобщо времето ни притиска и трябва спешно да измислим оригинален и артистичен ход, с който да напомним на себе си, а и на света, че именно ние, българите, сме онзи лактобацилус булгарикус, без който не може да се закваси световното политическо кисело мляко. Аз дадох своето предложение, мислете и вие!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
