Прокобата „Латинка” и уроците на Дънов

"Изгрев" пази тайни на половин век

Ако някъде в София слънцето свети сутрин най-силно, то това е в столичния квартал „Изток”. Всеки, който е живял там, е слушал легендите защо великият Дънов е избрал именно това магическо място за ритуалите и беседите на Бялото братство, в които проповядвал за силата на любовта, мъдростта, истината, справедливостта и добродетелта. Сигурно магическото място е вдъхновило собственика на "Артекс" да направи проекта за сградата „Летера” и да напише със златни букви, че е „създадена да възвисява”. А по-късно е впечатлил с езотерични истории за „божията защита” поредица от по-първите хора във властта, начело с Цветан Цветанов. И, естествено, ги е окуражил в покупката на апартаменти, с цени отдавна „забравени от бога”.

Но едва ли новодомците са наясно, че около лъскавата фасада, в която се отразяват ярките слънчеви лъчи и се докосват редките видове канадски борове и секвои, тегне прокоба от половин век, когато един от най-великите българи, пожела смъртта си недалеч от мястото. Дънов е имал пророчески способности и виждал много напред във времето. Именно затова е твърдял, че след края на Втората световна война комунистите ще го задържат и измъчват, а после ще го ликвидират и закопаят под морените на Витоша. Видял нещо ужасно в своето бъдеще и е искал да избяга от лапите на развилнелите се след 9-и септември мракобесници.

Години наред се мълви из поклонниците му, че на мястото, на което е погребан техният патрон, един ден той щял да се яви и да отправи предсказания. Затова и около гроба му витят мистерии и драматизми. Те тръгват ден след смъртта му, когато комунистите отказват да погребат Дънов на мястото, което той е посочил приживе. Намесва се лично Георги Димитров от Москва, който получава телеграма от ученик на Дънов и веднага разпорежда да се спази волята на Учителя, на когото и комунистическия лидер дължи живота си. Комунистите, които охранявали тялото, били изплашени, че дни наред, докато чакали заповедта от Кремъл, то само се мумифицирало. И не се осмелявали да го доближат. Оттогава тръгнали легендите, че местността "Изгрев" е "докоснато от Бога място". Но е само за духовно чистите и извисените.

Това е и причината по времето на Живков само най-заслужилите партийци да се сдобиват с жилища там. Но черната статистика показва, че много от тях така и не доживели до старини. Типичен пример е любимецът на Тато – Андрей Луканов, който с нечестна сделка, по думите на строителя на жилището Оризарски, се настани в луксозния апартамент на "Латинка" 15. Синът му - Карло Луканов, преди време си спомни разказите на баща си. След като бил настанен от БОДК на "Латинка" 15 Андрей Луканов купил апартамента за 40 хиляди лева, а по закон трябвало да има разрешение за придобиване на жилище над 120 кв. метра. Партията обаче решила, че заслугите на Луканов не се нуждат от тапии, така и новодомците набързо се нанесли.

Независимо, че получи цялата партийна власт след 10 ноември, 7 години по-късно Луканов бе застрелян пред дома си. Емблемата на БКП и БСП получи 4 куршума в гърба, докато натискаше домофона на 2 октомври 1996 година. Години по-късно всички заподозряни за убийството бяха оправдани, а семейството му бе принудено да се премести в друг квартал, след като ощетените от бившия премиер собственици на сградата най-после получиха възмездие от съда. През 2011 година Карло Луканов предава ритуално на столична община ключовете от семейния дом, а майка му - Лилия Герасимова отсича: Жилището ни на "Латинка" е урочасано!

В едно от малкото си интервюта, тя разказва как убийството става в деня на рождения й ден. А последното нещо, което Луканов вижда преди да излезе е катеричка, която стои на перваза на прозореца. Това животно се появявало всяка година на същия ден.
Улица "Латинка" пази и едни от най-прикриваните тайни от първите дни на прехода. Като тайната вечеря в друг апартамент на Лукановата кооперация – домът на Николай Хайтов. Години след смъртта на великия творец, вдовицата му споделя, че там е проведена и първата среща на Луканов с новите от СДС, сред които Желю Желев, Йордан Василев и Едвин Сугарев. Там уговаряли първия опозиционен митинг и посланията в него. След време Хайтов горчиво съжалявал, че ги приютил за сбирката.

Къщата на Буквите, по чиито стени на глаголица е изписан 91-ви псалм от библията и която чака новите си обитатели - Цветан Цветанов, кумицата му и Цецка Цачева на "Латинка" 8 е доста близо и до три други знакови сгради. Първите две, разбира се, са посолствата на Япония и Русия. Когато през 70-те комунистите предлагат на японците да направят мисията си върху земята на Бялото братство, азиатците деликатно отказват. С мотива, че светска сграда не може да се издига върху свято и енергийно място. Странно, но и руснаците, отказват със същия аргумент и преправят проекта си, макар и чак след намесата на Ванга.
Третата прелюбопитна сграда в района е ресторант. Емблематичният "Монтерей". В него през годините на прехода се събираха генералите около Любен Гоцев, които обитават и сега вече не толкова луксозните апартаменти в трите блока наоколо, известни като дипломатическите. За разлика от новите си съседи, генералите никога не са парадирали с лукс и богатство. И най-вероятно неволите на новодомците от ГЕРБ ще бъдат забавна тема на седмичните им обяди месеци наред.