- След карантината изолация ще споходи излишните - тези, които нямат човешко лице
- В постсоциализма едни даряват, други дамгосват, времето на щампите, клишетата и популизма отлетя с безгрижния живот
Докато сме се вторачили в новия световен ред, бодлите на пандемията късат пред очите ни веригите на стария. Коронавирусът трайно се настани в бита ни и само за месец изтри лустрото на богатите, отприщи страстите на бедните и свали маските на политиците.
Свикналите на охолен живот днес ги дебне двойна опасност – както коронавируса, така и депресията. Не толкова световната, колкото личната. Парите се стопяват. Луксозните почивки се отменят. Телефоните замлъкват. Лъскавите коли красят гаражите.
Модерните дрехи са храна за молците
За капак – домашната прислуга излезе в отпуск, а фризьорските салони и фитнес залите – хлопнаха кепенци. Скука до небето. Прехвалени футболисти се борят с панически атаки заради липса на фенове, звездният хайлайф търка чинии в кухнята, вместо паркета по партита.
По-бедните не са по-щастливи. Семейните кавги са ежедневие. Децата са изнервени повече от жените, мъжете лежат по диваните. Какво друго да правят? Нито сервизите работят, нито мачове има. Около любимото квартално кафене днес обикалят предимно полицаи.
Докато чакаме бъдещата свобода, ни завладява славното минало. И порядките, които за 30 години бяхме позабравили. Отново на мода е доносничеството. Един наднича от балкона дали познатите са с маски. Втори пише на Мутафчийски, ако през панелката чуе продължителна кашлица. Трети зорко следи дали децата, върнали се от чужбина, не са нарушили карантината. Четвърти звъни в полицията да обяснява как съседът ги мами с мотивите в декларацията.
Даже се намери бдителен гражданин, който си пусна на повторение новините по телевизията, за да разгадае всяка подробност от лаптопа на премиера. И установи, че министър Банов
нарушава разпоредба от стария подреден свят
когато единственият кахър на здравните чиновници беше дали се пуши в офисите. Човекът от Добрич пусна жалба до столицата и вече седмица не спира да пита: Ще го глобите, нали? Министърът пък, завалията, се оправдава: Нямам заплата, дарявам я...
Социалистическото ежедневие се връща с пълна сила. Тича се до магазина по пантофи. Там се купуват само български стоки. В къщите се почиства и яде като за световно. Съседите си разменят захар и брашно. Цялото семейство се събира пред телевизора, за да слуша премиера. По булевардите колите са рядкост, предимството за паркиране изчезна със зоните. Хората не се шляят безцелно по улиците, а забързано крачат към къщите си след работа. Въздухът е чист, улиците се мият редовно.
Няма изкушения, няма обири, няма престъпления. Хората са спокойни вътре, защото навън полицията ни пази.
Градовете се борят за оцеляване, но на село нещата са наред. Там хората работят неуморно и се грижат за прехраната ни.
Постсоциалистическата идилия нарушават само политиците. Още си живеят в срутилия се неолиберален свят на префинена изтънченост и фалшива загриженост. След като преигра с критиките към кабинета, президентът реши да даде заден и да поиска примирие. Като не получи отговор, пак го подкара по своему - красиви думи за хората и удари под кръста за властта. Реши и да конкурира премиера с джипката. Но докато Борисов обикаля заводите, които шият маски, шлемове и защитни облекла,
Радев отиде да брои патроните
И то при най-близкия авер на банкера - беглец Цветан Василев.
Цвета Караянчева пък за пореден път доказа, че заслужено оглавява точно този парламент. А извинението й, че не е искала да запази високите заплати на колегите си потъна в калта, с която се замерваха депутатите, докато лицемерно намаляваха възнаграждения си.
Патриотите също свалиха маските си на малък партньор във властта, след като заиграха твърдо контра на мерките както срещу здравната, така и срещу икономическата пандемия. Като се прибави и поредната груба провокация на Волен, не е сложно да се види краят на този изкуствено създаден управленски тандем.
Може би в опозиция ще бъдат доста по-полезни. Защото коронясаната за такава – БСП, и с маска, и без маска, хич я няма извън камерите. Но щом те се появят, на трибуната в пленарна зала веднага изгрява Корнелия Нинова знаково облечена цялата в бяло, за да държи прочувствени речи за черните дни.
Живеят си и те, политиците, в постпреходното време и си мислят, че зловещият вирус следва народната приказка: Всяко чудо за три дни. А като изчезне, пак ще удари техния час. Сигурно затова останаха вцепенени от последното социологическо изследване, според което Радев се сгромолясва, Борисов е недостижим, начело на класацията по доверие е генерал Мутафчийски,
Пеевски е в топ 10
а Нинова е на опашката в компанията на градската десница.
Така е, когато едни даряват, а други дамгосват. Времето на щампите, клишетата и популизма отлетя с безгрижния живот. Така бързо, както ще видим и финалните надписи на постсоциалистическия филм, когато излезем от карантината.
Но на следващия ден - изолацията ще споходи излишните политици. Тези, които в най-критичния момент свалиха маските и показаха, че нямат човешко лице.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
