- Станаха медийни звезди, но се оплетоха в теориите си
- Преди на напусне властта ексвоенният министър прави неоценим подарък на приятеля си - връща отнетия лиценз на "Емко"
Пътят до истината е най-късият, въпреки че изглежда дълъг. Необходимо е много време, за да се открие, но много по-малко, за да се измине.
Макар тази фраза да е на няколко хилядолетия,
тя напълло пасва на сагата с отравянето на оръжейния търговец Гербев, който заедно с приятелите си банкера - беглец Цветан Василев и бившият военен министър Бойко Ноев се опитват да я забулят в пълна мистерия и да я представят като най-дълбоката конспирация в България за 21 век. А истината е проста -
това е история, свързана с най-голямата кражба в България за 21 век - КТБ
Целта на конспираторите Гебрев и Ноев е ясна - да превърнат „добрият“ оръжейник в „жертва“ на лошите. Версията им се завъртя дори в чужбина и ще продължи да се върти поне докато не се установи от компетентните органи има ли нещо общо между Гебрев и случая в Солсбъри. За свързването на отравянето на Гебрев с интереса му към „Дунарит“ обаче разминаването във фактите е толкова очевидно, че дори да звучи мистериозно, не се превръща в новина. Защото стана пределно ясно, че по времето на отравянето на Гебрев през май 2015 г., руснаци, а не той са тези, които са имали интерес и собственост в "Дунарит", и които са играли комбина с Цветан Василев. А по същото това време оръжейният ни търговец е бил далеч от мисълта да взима "Дунарит", но близо в дейстивята си
да сложи ръка върху НИТИ
- легендарното предприятие, което произвежда родните автомати „Калашников“. Една от
любопитните подробности е, че сделката за продажбата на НИТИ се проваля през януари 2016 г. и само месец по-късно Гебрев вече пренасочва интереса си към „Дунарит“, като подава документи към КЗК с искане да му бъде разрешено придобиването на русенската оръжейница.
Тези дни поредица от публикации в медиите обаче разбулиха и още една мистеря - защо в подкрепата на Гербев така яростно се хвърли бившият министър на отбраната Бойко Ноев. Оказа се, че приятелството им има дълга история - още преди 2001 г.
Пратка от 30 млн. патрона за „Калашников“, предназначена за Никарагуа, впоследствие арестувана от митническите власти на САЩ, бе първият път, в който фирмата на Гебрев "Емко" губи лиценза си. Това са последните месеци на кабинета на Иван Костов, в който Бойко Ноев е министър на отбраната и споделя отговорност за отнемането на разрешителни. И малко преди да излезе от министерството, той прави неоценим подарък на Гербев - връща му лиценза. Така приятелството им, започнало вероятно още по линия на принадлежността на двамата към бившата Държавна сигурност, е допълнително препотвърдено. От публикации във всекидневници става ясно още, че ролята на Бойко Ноев не се изчерпва само с протекции, които действащия тогава военен министър е предоставял на бизнеса на оръжейния търговец. Ноев бил и
връзката на Гебрев с ексбанкера Цветан Василев
Бившият военен министър е бил до 2014 г. служител на фирмата „Бромак“ – основната фирма на Василев, чрез която същият е бил и акционер във фалиралата КТБ. За това и честите срещи на Ноев и Василев в банковия офис на площад „Гарибалди“, не били тайна за никого.
Днес никой не задава въпроса как министър в правителството на Иван Костов - Бойко Ноев, което проповядваше у нас атлантически ценности, е публичен защитник на оръжеен търговец за когото се пише, че е спечелил "първия си милион" от трафик на каптагон през контрабандните канали на бившата ДС.
Но е факт, че двамата приятели в последния месец са медийни звезди, на които заради предоставено ефирно време могат да завидят много политици. От много говорене обаче Гебрев и Ноев започват сами да си противоречат.
Няколко примера вече бяха цитирани в пресата. Търговецът на оръжие първоначално твърди, че интересът му към придобиването на "Дунарит" е от средата на 2015 г., но после се измества към началото на същата година, за да съвпадне с историята на отравянето. И докато Гебрев сам твърди, че е проявил личен интерес към придобиване на "Дунарит", то Ноев лансира друга версия - ръководството на оръжейния завод, което е под контрола на Цветан Василев преди фалита на КТБ, само потърсило българския "търговец на смърт" с предложението да им стане собственик.
Фактите от онзи период обаче са други. А именно - Емилиян Гебрев твърди, че когато е тръгнал да търси начин да придобие "Дунарит", заводът вече е бил прехвърлен срещу 1 евро от Цветан Василев на белгийския руснак Пиер Луврие, ангажиран от олигарха Константин Малофеев, за когото се говори, че е руският покровител на Василев.
Следващото противоречие в разказите на Гебрев и Ноев е за това кой в какви отношения е бил и продължава да бъде с банкера зад граница. Веднъж бившият военен министър твърди, че Гебрев и Василев са били врагове, но събитията през
последните месеци ги събират чрез общ адвокат
арестът на който засили видимо активността и на оръжейния търговец, и на Цветан Василев.
Независимо от пиар акциите, медиите, особено чуждестранните, изглеждат засега резервини към голяма част от опитите за внушения на Гебрев и Ноев. Особено за това - кой би могъл да стои зад атаката срещу оръжейния бос, сина му и директора във фирмата му. Изказват се предположения, че недоверието се поражда от противоречия за самото отравяне - веднъж се твърди, че търговецът на оръжие е бил в кома цял месец, а втори път се лансира версията, че всъщност отравянията са били цели две.
Странно звучат и внушенията, че отровата е от групата на "Новичок", което бе публично опровергано. Защото така и не стана ясно кога точно Гебрев е поискал от ВМА да изпратят в лаборатория във Финландия материал за изследвания - дали незабавно след инцидента през април 2015 г. или миналата есен, когато за първи път се появява следата за евентуален трети заподозрян за покушението над Скрипал - Сергей Федотов.
Тези серия от противоречия едва ли ще охлади ентусиазма на Гебрев и Ноев към медийни изяви. Но докато те залагат на конспирации, властите ще си свършат работата, за да установят кой е реалния собственик на "Дунарит".
Междувременно излезе и едно
доста интересно интервю на ген. Тодор Бояджиев
В което на въпроса кой кого трови, отговаря с мисъл на Цицерон: Когато търсите кой го е направил, вижте първо кой има интерес да бъде направено. Той не коментира версията, че Гебрев е въоръжавал Украйна и така си е навлякъл руската омраза. Но пък подсказва друга - че е настъпил интереси в Индия, измествайки в търговията руския военно-промишлен комплекс. И завършва с предположение, че мокрите поръчки – този отвратителен инструмент, контролиран от службите, е излязъл от контрол и се ползва от бизнеса. Теза, което вече лансира и бившият вицепремиер и вътрешен министър Цветлин Йовчев. Но хората на Гебрев побързаха да го опровергаят. Може би, защото не се връзва на конспиративната им теория. Но лошото при нея е, че накрая винаги авторът пада в собствения си капан.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
