Знам, че едва ли някой вярва на този слух, но след Коледа също ще има молове. Вярно, в тях вече няма да се е вселил този пакостлив дух, който ни кара да купуваме три на цената на две, за да зарадваме всичките си приятелки с еднакви подаръци, които те няма да носят, точно защото са еднакви. Или пък да ни препоръчва да си вземем нов телефон от мобилния оператор плюс още някаква джаджа, която не знаем за какво точно служи, но все ще намерим на кого да я подарим, защото сега е безплатна, а изплащането й ще започне чак догодина. След Коледа, вярно, няма да ги има и тези промоции, от които да си купим две китайски блузи на цената на една и половина и да подарим другата на майка си, която ще се чуди на коя приятелка да я пробута.
Нито пък тази, която ще ни тика пред очите книги от типа "Как да сваля 10 килограма и едновременно с това да не се ядосвам" или "Простих на всички и отслабнах", които ще купим уж за подарък, а тайно - за лична употреба. Нищо, че после няма да ги отворим никога. Или пък само ще ги попрелистим, чудейки се защо сме дали 30 лева за глупости, които можем да прочетем съвсем безплатно от гурутата на здравословното хранене и здравословния начин на живот по интернет. След Коледа няма да са същите нито щандовете за месо, които ни го пробутват с 20 на сто надценка, нито онези за постни храни, които ще се чудят къде да изхвърлят недоизкупените сармички с кисело зеле. Само e-bay ще се зарине от обявени за продажба подаръци, които никой няма да иска.
Ако трябва да бъдем сериозни, Коледа е болест, която трябва сериозно да се преболедува, защото срещу нея няма открити бронебойни патрони, нито лекарства от Световната здравна организация. Не знам дали скоро няма да започнат да я третират като птичи грип или африканска чума по свинете, но ние напоследък започнахме да свикваме с нея. Да се съобразяваме с вечните изисквания да има все повече подаръци, все повече ястия и алкохол и да се чувстваме задължени да живеем в капана на тихата и свята нощ, докато около нас гърмят пиратки.
Твърди се, че комунизмът ни бил отучил да празнуваме Коледа. Парадоксът е, че онези 45 години социализъм вече ни карат да се чувстваме едва ли не задължени да я празнуваме с всичките й аксесоари - неизменното "Джингъл бел" още от ноември, коледните филми, от които направо ти се приисква да се оплачеш в полицията или поне в СЕМ от телевизионен тормоз. Дежурния "Сам вкъщи", след който вече наистина искаш някой носталгичен канал да пусне "Топло" или "Ирония на съдбата". Задължителните опашки в мола, за да чакаш един час пред пробната, само за да установиш, че избраната от теб дреха ти е малка. Книжарниците, които точно през този сезон са избрали да се отрупат с мъдростта на вековете в стил "Паулу Коелю" плюс варианти на готварски книги. Е, това все пак създава работни места и брутен вътрешен продукт, така че вършим нещо полезно, докато ги купуваме.
Но все пак, посрещаме Коледа, а не Моледа. Ако не правим разлика, нека поне си спомним, че предстои и Нова година. И пак ще трябва да преминем през същото изпитание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
