Направиха ни на маймуни, но нека не забравяме, че ще дойде денят, в който думата ще има Негово Величество Обикновеният Човек.
София, 2019-та година. Есен с кестени за късмет. Да де, ама с тоя късмет все изпускам автобуса. А той се движи... - общо взето, от дъжд на вятър и то само от който дъжд на който вятър пожелае. Ако е редовен, то – противно на всякаква логика – е претъпкан. Имаме нови автобуси, вярно. И как няма да ги имаме – при тази цена на билетчето. Ама ето, претъпкани са и закъсняват.
Накъдето и да се обърнеш, мирише на кучешка урина и тук-таме по тротоара е украсено с екскременти. Идва ми – при положение, че никога не съм имала куче – да си купя един сноп найлонови торбички и да чистя по пътя за работа. Ама така ли трябва да е?
И боклуците ми идват свръх. Излиза, че не е проблем камионът за боклук да ме събуди с тракането си в пет и половина сутринта, но също така остава възможна ситуацията с преливащите контейнери в някои от крайните квартали.
А бе, както казах – София, 2019. Ни повече, ни по-малко. И мръсна, и прашна, и тъмна, и страшна. Само дето тези песнички ги пеехме преди доста време. Сега София е многолика: и тъмна, и мръсна, но и в някои райони слънчева и красива.
А пък времето е благоприятно. Идеалното време един политик – младеещ, харизматичен и спретнат – да влезе в кадър и да обещае. Да обещае чистота и ред. Да обещае действия и мерки. Дори да прогнозира – някакви устойчиви растежи и някакви нови автобуси за градския транспорт. Облекчение на трафика чрез – забележете! – не просто надлез, а пътна мрежа във въздуха. При това такава пътна инфраструктура, която да може да се ползва и от инвалиди.
Този
нов герой на българската политика
може да обещае дори и безплатен градски транспорт – по примера на Румъния. Той може да обещае... всичко. А ако бъде избран за кмет, обещанията му ще се въплътят в хиляди проекти и проектченца, които ще бъдат невъзможни за осъществяване в рамките на мандата. И в крайна сметка всички ние ще си бием главата – защо, аджаба, точно тоя избрахме.
Разбира се, „тоя“ може да бъде "тая". И да бъде красива феминистка, с избелени зъби и искрящо руси коси. Може би ще раздава шоколад и напитки на всяка работна среща. Може би ще ни подава по едно бонбонче през решетките. А може и просто да се усмихва, смятайки, че по този начин върши работа.
Но не трябва да забравяме стоенето нащрек в дните на предизборните кампании. Всички ще се надпреварват за нашето внимание и да, повярвайте ми, онези шик идеи, с които даден кандидат ни притегля към себе си, отдавна са превърнати в поредния шантаж. Ако някой обещае да паркираме в синята зона или да ни предостави възможности за работа в завод, който тепърва ще се строи, значи той има изгаряща нужда от нашия глас. По всяка вероятност и паркирането ще струва скъпо, и работата в завода ще носи неудобства. Сериозни неудобства. Като това да съжаляваме, че не сме част от малцинствена етническа група.
Стръвта – това са обещанията
Рибите, които трябва да клъвнат – това сме ние. Зарибяващите този воден резерват, в който досега са вършали рибарите и са унищожавали водите и дъното, са те: кандидатите. Кандидатите, които ни забраняват да пием бира в парковете. Кандидатите, които допускат убийства в тези паркове. Кандидатите, които ни карат да плащаме за некачествена услуга – претъпкан автобус или преливаща от боклук кофа. Кандидатите, които са концентрирали властта в себе си и спасение не дебне отникъде.
Всичко това ужасно много ми напомня една стара телевизионна игра – Колелото на късмета. И така, участнико, ти имаш отлични умения по зарибяване, перфектни познания по пропаганда и владееш до съвършенство изкуството на преговорите, в които винаги печелиш. Честито, взимаме те за кмет.
Голямото зарибяване започва. От днес до деня на вота ще ни бъде изключително трудно да различим лъскавото стъкълце, което свраката ще донесе в гнездото, от истински стойностния диамант. Ще бъде дори невъзможно да изгледаме репортаж, да прочетем новина или да изслушаме коментар, без в тях да са заложени хитроумните послания на кандидатите от местния вот.
Ще посегнат дори на рекламите по време на снукъра
А това си е сериозен повод да кършим ръце недоволно.
Но в името на успешния политически сезон, ето няколко съвета към кандидатите:
• Брандирайте любимата си паста за зъби с вашия облик.
Така всеки път, в който посегнете да измиете зъбите си, ще си казвате „Аз съм чудесен!“. А да си чудесен е задължително условие за успех. Същото важи и за мюслито – бъдете смели и брандирайте със замах.
• Застанете вдясно от някое болно детенце или вземете в ръце ранено куче.
Емоционалният шантаж върши чудеса. Остава и да целунете някой старец по морното чело, и вероятно ще влезете в топ десет на новините от деня.
• Включете се в кампания по почистване…
…И направете така, че всички да научат за това.
• Изиграйте едно хоро.
Дори да не сте патриот, едно хоро или ръченица ще привлече доста аудитория. За качество не става дума въобще, но вие си тропкайте.
• Пробягайте два километра в опасни условия, на токчета или… на зиг-заг.
Ако не можете, и петдесет метра са достатъчни, стига да има налице някоя благородна кауза с гарантирано медийно отразяване.
Ако се съмнявате в ефективността на гореизброените средства, то опитайте да:
• Примамите 16-годишно момиченце, което да се обяви в подкрепа на вашите каузи;
Обикновено разплаква, но и разгневява по-чувствителната публика.
• Спонсорирате най-големия музикален фестивал във вашия град;
Това е забавно, а и донякъде изискано събитие, което си струва усилията. Погрижете се за тоалетните по време на феста, бирата го налага.
• Организирате срещи с инвеститори в региона.
Ако има нещо работещо, това винаги са парите. Когато съберете инвеститори с граждани, това е надежда. По-добри условия за бизнес е равно на повече работни места. Хората знаят това.
Скъпи кандидати, преди всичко – и въпреки всичко дотук – ми се ще да имаме едни честни избори, в които да си кажем правичката къде ни боли и от какво имаме нужда. А вие да ни разберете – нас, вашите избиратели. И да дадете шанс на нашите малки, може би отдавна загубени каузи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
