Неделя,

Кога идва рецесията

От: Светлана Владимирова -
A
A
A
  • Срив на борсите, за първи път от 12 години американски облигации стигнаха дъното от 2.061%
  • Икономиката на ЕС в застой, Меркел взема спешни мерки
  • Полша и Унгария наливат пари в строителството
  • България стабилна, ръст на потребление, заетост и износ
  • Имаме не повече от 2 години за икономическа трансформация, ако не искаме да потънем, както преди 10 г.

Две седмици след мрачната прогноза на МВФ за забавяне на ръста на световната икономика, вчера дойде и първият сигнал за приближаващата рецесия.
Акциите на европейските, азиатските и американските борси записаха спад средно с 3 процента, кривата на доходността на облигациите се обърна за първи път от 2007-ма. Петролът отново поевтиня, а златото се вдигна  в отговор на опасенията около търговската война САЩ – Китай и Брекзит без сделка. Към това се прибавят и изнесените най-слаби индустриални данни на втората в света икономика за последните 17 години и разочароващите цифри за първата в Европа - Германия.
Основният индекс в Европа FTSE 100 два дни бележи спад, пазарите в Германия и Франция се свиха с близо 3%.

14 август бе най-слабия ден от годината за Dow Jones, който изгуби само за ден 3,05%, S&P 500 се сви с 2,93%, а Nasdaq - с 3,02%. Японският индекс Niikei 225 потъна с 2%, а хонконгският Hang Seng – с 1,4%.

Най-силният сигнал за идваща рецесия обаче дадоха американските облигации, които обърнаха кривата на доходността. За първи път от 12 години доходността по 30-годишните американски облигации не само падна под тази по 2-годишните ДЦК, но стигна до историческо дъно от 2.061%. Предходното потъване бе през 2016 година, ден след вота за Брекзит, когато доходността от книжата удари 2,0889 процента.
Данни на Credit Suisse показват, че последните 5 подобни инверсии от 1978 година винаги са докарвали рецесия. Това става след 18-24 месеца от обръщането. Разбира се, след подобен рязък спад може да се наблюдава в краткосрочен период стабилизиране на пазарите на дълговите книжа. Последното подобно обръщане на кризата  бе през декември 2005 г., две години преди рецесията.

Инверсията и спадът на акциите предизвикаха паника и ожесточени коментари в Америка. Враговете на Доналд Тръмп го упрекнаха, че заплахите от търговски войни плащат инвеститорите и изяждат ръста. Президентът хвърли цялата вина върху Федералния резерв и управителя Джером Пауъл, като го нарече „невеж“. Според държавния глава  отлагането на решението за ново намаляване на лихвените проценти допринася за икономическото забавяне. Федералният резерв тупа топката с по-ниските равнища с аргумента, че инфлацията за юли в Америка достигна най-високото си равнище от началото на годината.

„Китай не е нашият проблем, въпреки че случващото се Хонконг не помага. Нашият проблем е с Федералния резерв и Пауъл. Германия и мнозина други са в играта“, коментира Тръмп в социалните мрежи.
Андрю Бренън, един от сериозните анализатори  на Уол Стрийт, цитиран от Инвестор,  бе стотиците шокирани от американския пазар на облагации. "Рецесия", крещи Бренън и заявява, че ситуацията се усложнява, защото европейската криза на доходността е на рекордно ниска ниво. Мисля, че ключовите неща са свиването на германския БВП и по-слабите китайски данни, обяснява Бренън.

Само преди дни Китай отчете най-слабата активност в индустриалното производство от 2002 година насам заедно със спад в търговията през юли. Според Bloomberg, първият показател е нараснал с 4,8% през изминалия месец в сравнение със същия период на предходната година. В същото време търговията се е увеличила със 7,6%,  като резултатите са далеч под очакванията на анализаторите.
"Очакваме намаляване на основните лихви през есента. Нужни са повече стимули в областта на монетарната политика и кредитирането, коментира главният икономист за Китай в Институтът по международни финанси във Вашингтон Гене Ма.

Първата по големина икономика в Европа – Германия, също се задъхва. Канцлерът Ангела Меркел се завърна от отпуска доста песимистично настроена. „Вярно е, че сме се запътили към един труден период, ще реагираме в зависимост от ситуацията, заяви тя. Това е първият сигнал, че правителството се замисля за пакет от мерки за стимулиране на растежа. Случи се ден след прогнозата, че растежът тази година ще достигне едва 0,6% заради търговските войни, износът ще бъде силно ударен, а германският БВП се е свил с 0,1% през второто тримесечие спрямо първото.
Очакваните мерки на Меркел ще станат ясни едва след 12 септември, когато се очаква да се види и какъв ще е прощалният подарък от гуверньора на Европейската централна банка Марио Драги. Ръководството на кредитната институция вече даде сигнал, че се подготвя за отпускането на по-голяма парична подкрепа за стимулиране на икономиката на еврозоната, ново свиване на лихвените проценти и покупка на активи.

Италия е другата държава, която очаква с нетърпение стимулите, защото е на прага на рецесия още от края на миналата година. За последното тримесечие на 2018 г. БВП на Италия се е свил с 0.2%, след като се повиши с 0.1% през предишното тримесечие. Макар предсрочните избори засега да се отдалечават, премиерът Джузепе Конте коментира, че очаква икономическите турбуленции да продължат през цялата година.

Страховете за рецесия завладяват цяла Европа. Последните данни сочат, че икономическият растеж на икономиката на ЕС продължава да е в застой. Растежът на държавите от еврозоната е 0.2% за последното тримесечие на миналата година.
Докато опасенията около глобалната търговия и Брекзит растат, източната част на ЕС обаче изпреварва своите западни партньори.

Българската икономика нараства с 3,3 процента през второто тримесечие на 2019 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година, въпреки че леко забавя темпа. БВП в номинално изражение достига 28 099 млн. лева за периода април-юни, а брутната добавена стойност се увеличава с 3.1%.
Страната ни е на девето място в класацията за бързо развиващи се икономики, като челните позиции продължават да държат Унгария, Полша и Румъния.
За разлика от Германия, където свиването на икономиката води до натиск върху правителството, кабинетите и на Варшава, и на  Будапеща "наливат" пари в икономиката.
Почти 5 процента е ръста при икономиката на Унгария, където европейската статистика отчита бум на строителството и на цените на имотите. Обемът на инвестициите в недвижимо имущество в Будапеща само за първата половина на годината достигна 462 млн. евро, което е с 24% повече спрямо същия период на миналата година.
Виктор Орбан планира нови стимулиращи мерки за икономиката, които трябва да влязат в сила през 2020 година, а централната банка на Унгария вероятно ще "разхлаби" още монетарната си политика, за да подкрепи кредитирането.
Подобна е и ситуацията в Полша, където правителството увеличи разходите си в навечерието на изборите в страната през октомври.

Само през първата половина на годината строителните компании в Чехия са започнали изграждането на близо 6000 нови апартамента в страната, което е най-високото равнище от 2008 година насам. В Румъния най-голямата банка Banca Transilvania е отпуснала над 100 000 нови кредита през първата половина на годината.
Едни от най-впечатляващите макроикономически резултати за България дойдоха с данните за износа, защото показват, че родната икономика не само не свети предкризисно, а продължава с растежа.  За шестмесечието експорта стигна рекордните 27,8 милиарда лева и ако динамиката се запази до края на декември, за годината  обемът му ще надхвърли 30 милиарда евро, което е удвояване спрямо 2010 година.
Любопитна подробност е, че износът към трети страни расте по-бързо от този, насочен към ЕС, макар водещата роля на общия европейски пазар да остава неоспорима. По отношение на вноса се забелязва незначително увеличение, а търговският дефицит се свива с 1,4 милиарда лева за първата половина на 2019 година спрямо предходната.

Анализаторите смятат, че ръстът на заетостта и заплатите, както и на потребителските и ипотечните банкови кредити засега не предизвиква голямо нарастване на потреблението на вносни стоки - от автомобили до електроника, но това постепенно ще започне да се случва. А ускорените темпове на износ на фона на по-високите вътрешни разходи и заплати показва, че индустрията ни е конкурентоспособна. Но забавянето на германската икономика ще се усети първо при износителите за тази държава.
Засега основният двигател на икономиката си остава потреблението, индивидуалното нараства с 4,9% на годишна база, а потреблението, финансирано с пари от държавния бюджет, се увеличава с 5,2%.  Инвестициите продължават да формират 15,4% от БВП.

Дори  рецесията у нас да изглежда още само като мираж, имаме не повече от 2 години за икономическа трансформация, ако не искаме да потънем, както преди 10 години. Това не означава, да спрем да харчим, а да се замислим кое производство ще ни донесе допълнителни доходи занапред и какво трябва да преструктурираме, защото ще ни е излишен  товар в трудните времена. А те очевидно се задават - от средата на другата година. 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички