- Когато ваксаджиите започнат да ти дават съвети за акции или капитализъм по български
- След 30 години демокрация разбрахме, че шума на парите чуват само богоизбрани
Всеизвестно е, че проспериращите български бизнесмени много обичат да се хвалят колко много работят, за да удвоят печалбите си, но никога не разказват как са направили първия милион. Техните публичните речи обикновено започват с благодарност към подчинените и завършват с обобщението, че се гордеят, че живеят в България - земята, населявана от трудолюбиви и находчиви (все повече използват думата креативни) хора.
С което искат да кажат нещо до болка познато -балъците са трудолюбиви, а тарикатите са находчиви. Днес, неуморните строители на прехода нямат нищо против бедните да си мерят свободата и демокрация. Стига само
мечтите им да не включват власт
още по-малко пари. Затова и всяка финансовата игра у нас през последните 30 години винаги е завършвала с предизвестен победител и със хиляди губещи.
Нищо ново под слънцето. Така е било още преди 100 години, ако си спомним историята за бащата на Джон Ф. Кенеди – Джо.
Един ден, в навечерието на Голямата депресия, той се спрял при ваксаджията до входа на офиса си, за да си лъсне обувките за важна среща. От учтивост попитал човека дали успява да изкара достатъчно пари от този занаят, за да храни семейството си. Ваксаджията разпалено разказал как до обед лъска обувки, а след това играе на борсата с акции, от които почнал дори да печели.
Джо Кенеди забравил за обувките, хукнал към офиса си, обадил се на брокера си и му наредил да продаде всичките му акции. На изумения финансов консултант обяснил, че „когато и ваксаджиите започнат да ти дават съвети за акции, е време да продаваш и връхната точка е достигната”.
Е, 30 години вече строителите на прехода в България нямат подобни кахъри. Акциите на българското имане си остават заключени в сейфовете на богатите. А имането им се удвоява след всяка икономическа криза и финансова измама.
Обирите започнаха с пирамиди и фараони
Някъде към средата на 90-те години на миналия век се появиха едни листчетата с написани имена на тях. Даваш 2 лева на този, който ти ги даде и влизаш в играта. Хората бяха полудели по това. Носеха се легенди за люде от различни краища на България, които са си купили апартаменти за 2-3 месеца като са платили в… двулевки. Всеки в схемата очакваше към него да завалят пликове с пари. Уви, това се случи само на малцина. Печалбите прибраха единствено тези, които ги бяха измислили. Всички останали пиха по една студена вода.
После се появиха дружества като Лайф чойс, които предлагаха уникален „финансов продукт”. На притежателите му бяха обещавани 10% месечна и над 150% годишна доходност. След това се родиха и американски доверителни разписки, наричани още „златни сертификати“, лихвата по които беше 217%. Всичко свърши за по-малко от година. Парите изчезнаха, босовете полежаха месеци в затвора, а после и те изчезнаха по света. Там са и до днес.
Финансовите пирамиди повлякоха и банките. И докараха хиперинфлацията и Виденовата зима, когато цените на стоките растяха буквално за минути, а
пенсията се равняваше на 10 долара
Стестяванията на хората се стопиха или изчезнаха в затворените трезори, а списъците с кредитни милионери бяха само прах в очите на нормалните българи. Малко по-късно имената им се появиха, но вече не на стената на срама, а по първите страници на вестниците. Оказа се, че със скритите пари за черни дни, същите хитреци са се сдобили с фабрики и заводи за жълти стотинки с измамните бонови книжки или с директни подаръци от властта.
Масовата измама, наречена масова приватизация бе губеща за всички, които си мислеха, че някой иска да прехвърли държавната собственост в ръцете на клетия български данъкоплатец. Докато хората вярваха, че боновата им книжка ще замени спестовната, новите строители на прехода учредиха фондове, скалъпиха луксозни офиси, прибраха парите и десетилетие обещаваха солидни дивиденти. Някой да ги е видял?
През същото това време държавата реши да възнагради строителите и с втори подарък. Разтвори сергията си, но само за свои близки. Те
напазаруваха закъсали предприятия за 1 лев
а печелившите - с боновете, които вече бяха заграбили от хората. Така се роди фразата: Държавата продаде активи за 30 милиарда за 3 милиарда. И днес командирската свита бяга като дявол от тамян щом чуе шум на самолет или тракане на метал. Сеща се за приватизацията и на Балкан, и на Кремиковци.
Новото хилядолетие обаче докара и ново поколение богаташи. Строители. Спомняте ли си
истерията по отношение на пазара на недвижими имоти? Хората купуваха жилища на килограм без да се интересуват от цената на квадратен метър. Още по-малко дали може да си го позволят и как ще плащат вноските, ако останат без работа. Икономисти, брокери и финансисти се надпреварваха да обещават светло бъдеще за този пазар. Нямаше как това безумие да продължава - семейства с общ доход от 1000 лева да купуват жилище за 100 000 евро и да плащат вноска от 800 лева на месец. Балонът се спука още с първата телевизионна емисия, в която надписът Лемън Брадърс не беше реклама за пореден кредит, а
сигнал за световен фалит
Но както обичат да казват богатите - никога не
казвай никога. Мислехме, че сме имунизирани срещу измамата, а най-голяма още не бяхме преживели. КТБ. Всеки трезво мислещ човек в България знаеше, че в тази банка нещо не е наред. Но въпреки това хората се редяха на опашки да вкарат парите си на депозит, поблазнени от високите лихви и с пълната убеденост, че „щом държавата си държи парите там, значи всичко е наред”.
Вън от съмнение, Цветан Василев направи нещо историческо за целия преход - успя да измами и бедни, и богати.
Сега, в навечерието на 30-годишнината на прехода се питаме: това празник на възцарилата се пазарна икономика ли е или панихида за откраднатата демокрация? Както всички знаем, монетата е с две страни. А шума на парите чуват само богоизбрани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
