Иска ли Вазов да го превеждат?

Нека да пуснем и Менделеевата таблица за начинаещи

"Господине, Вашите въпроси, неясни и отвлечени, биха затруднили и дете от пети клас. Пожалейте тези нещастни девойчета". За защитниците на "Под игото", които не си спомнят откъде е цитатът, става дума за най-популярната в българското образование глава "Радини вълнения", която се мести в пети, шести или седми клас - но все едно, се учи. Репликата е на Бойчо Огнянов към Кириак Стефчов, докато изпитват ученичките на Рада Госпожина, и бележи драматичен обрат в романа /сиреч Рада го залюбва - проверете в речника какво е "сиреч", а може и "залюбва"/.
Дали Дядо Вазов иска съвременните български деца да го разбират, когато го четат, и да пожалее нещастните български петокласници, които вече не разбират език отпреди повече от век - със сигурност. Самият той е казал в друго свое произведение: "И мойте песни все ще се четат", а ако не те разбират, няма да те четат, дори и да имаш връзки с експертите на МОН.
Ако зависеше от Патриарха, той едва ли би имал нещо против думите, които на съвременните деца тежат и звучат архаично, да бъдат пояснени. Виж, ако беше видял как точно са пояснени в новото "преведено" издание на "Под игото", щеше да си вземе романа под мишница и да отиде да го издава било в Македония, било във Влашко. Защото онова, което така нареченият преводач, а по-скоро автор на 6000 непълни синонима на романа е направил, е да отдалечи децата от неговото произведение. Неясните думи можеха да бъдат дадени под линия или с речник отзад или под линия, защото при Вазов целият чар и колорит на романа е свързан и с лексиката. Атмосферата на това, че чорбаджи Марко, гологлав и по халат, вечерял с челядта си под лозницата, няма как да бъде усетена, ако кажем, че Марко е бил без шапка /децата се нуждаели от това пояснение, защото иначе си мислели, че Марко е бръсната глава/, евентуално по анцуг и е организирал семейна вечеря. Една моя състудентка и учителка по литература с основание запита в социалните мрежи как ще бъде заменено "Пийте бре, маскари" и все още чакам най-сполучливия български превод. За "Василе, ставаш без да се прекръстиш, протеснантино", се чудя откъде преводачите ще извадят лингвистичен и семантичен ресурс. Защото един роман не е само думи. Той е атмосфера, Той е епоха. Той има ироничен контекст, който съвременните ученици, пък и някои възрастни, не биха могли да уловят. Неслучайно точно по тази причина открай време в учебните програми присъства основно "Радини вълнения", защото там май архаичните думи са най-малко. Но все пак не трябва да подценяваме децата си, иначе ще трябва да им поднасяме сдъвкано всичко, което класиците на българската литература са написали. Ботев: "Ти ли са, майко, толкова тъжно пяла?" Ти ли се ме ругала три години?", за да го разберат. Ще го харесат ли? Яворов: "Самси. Сред тез озъбени стани". Обявявам конкурс за този, който ще ми преведе "самси". А за "Твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят" на Смирненски направо обявявам награда. Още навремето учителката ни по литература обясняваше "всуе" като напразно, но то е и бездънна безнадеждност, и безизходица, която е трудно преводима на съвременен език, особено ако сме се постарали да го олекотим за децата си.
Да, "Под игото" има своя езикова специфика, но принизяването му с подобни псевдопреводи не е добро за никого. За децата - защото може да разберат сюжета, но няма да проявят желание да прочетат книгата. За книгата - защото нейният смисъл, който средното образование така и винаги е заобикаляло, фиксирайки се върху криворазбран патриотизъм, ще остане понятен само на неколцина по-възрастни читатели. Което не е лошо - "Под игото" и особено "Чичовци" е добре да се препрочитат в по-късна възраст. А за децата - романът с речник отзад. Навремето имаше едно издателство "Библиотека за ученика" - не е трудно да се направи подобно решение. След като се ориентират в света на Хари Потър, и Тери Пратчет, едва ли ще им е трудно с дядо Вазов. А за следващия път предлагам да пуснат превод на Менделеевата таблица за начинаещи.