- Уреждат битови въпроси - квартири и персонал, но мълчат за бг каузите, които ще бранят
Тридневните драми около разпределението на високите постове в Брюксел извадиха на показ поне два доста нелицеприятни факти за България. Първо – далеч сме от голямата игра в Европа. И второ – представителите ни в Европарламента по нищо не личи, че са българи.
За първата причина имаме някакво успокоение. Оказа се, че сред богопомазаните европейци не е нито една източноевропейска страна. А ние се записахме като единствените, които завъртяхме в обръщение три родни имена- Кристалина Георгиева, Мария Неделчева и Сергей Станишев. Отделен е въпросът кой от тях какво общо има с България. И защо европейските лидери ги отхвърлиха още на първото сито. По-интересно бе, че най-негативните коментари не излязоха от обиграните брюкселски висши чиновници, а от
махленките изказвания на родна земя
Кандидатурата на Кристалина Георгиева за няколко поста веднага възпламени отколешните й неприятели, които се провикнаха чак до Европа, за да припомнят как е провалила избора на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Врагът с партиен червен билет побърза да отпише Сергей Станишев от номинациите за шеф на Европарламента, още докато неговите съпартийци от ПЕС държаха кандидатурата му на масата. Мария Неделчева пък получи 0 българска подкрепа за обидното изказване на шведския дипломат, наричайки я аматьор в гилдията.
И тримата обаче нямат причина да се обиждат за хладното или презрително бг отношение. Защото с годините доказаха, че отдавна се кланят на чужди богове. И когато им е комфортно, забравят ракетата, която ги изстреля в световния псевдоелит. А се сещат предимно в моменти, когато им стане твърде напечено.
Но ако раздялата с тях вече сме я надживели, други ни докарват нова болка и разочарование. Става дума за останалите български евродепутати.
Бяха гръмогласни в кампанията, но онемяха след нея. Релаксираха от стреса един месец, събраха си куфарите и тихомълком заминаха за Брюксел. Сигурно имат доста организационни проблеми там - да си попълнят формулярите, да си подпишат договорите, да си подредят служителите, да си наемат жилища. Огромната им заетост сигурно е причината никой от тях да не вземе отношение по инфарктната ситуация около новите постове. Явно не искат и да променят традицията:
Борисов е там, той да си коментира
Още незапочнал новия европарламент, а вече Бареков ни липсва. Той поне предаваше на живо от залата. Сега, така и не разбрахме, нашите депутати коя кандидатура за парламентарен шеф са подкрепили. И дали някой от тях не е бил с гръб по време на химна, солидарно с британските си колеги.
За разлика от тях, евродепутатите на останалите страни от Източна Европа буквално замениха журналистите. И коментираха на живо срещите и на лидерите, и на депутатите. Разбира се, през призмата на плюсовете и минусите на отделните държави.
Ще е много тенденциозно да търсим вината за мълчанието само в депутатите ни. Истината е, че и те не знаят какъв е българския интерес, за да го защитават. Научихме това още по време на дебата между Елена Йончева и Мария Неделчева. Когато първата евродама на БСП искрено заяви как общите неща между двете се изчерпват само с пола им.
Но ако партийните им пристрастия са изтрили спомените за национални приоритети, то най-логично е някой да им ги припомни. Например, президентът. Нали
Радев е най-големият радетел за отстояване на българщината
И ако последния месец е бил прекалено зает с международни визити, сигурно в разгара на лятото ще намери пролука в програмата си, да ги събере заедно и да ги вдъхнови да работят и за България. Още повече, че има повод - денят на Левски е след броени дни.
Иначе, те ще потънат в текущите си брюкселски проблеми, ще се запилеят по околосветските си обиколки, ще работят за партията си, но не и за държавата, ще се прибират главно, за да покажат новия гардероб. И нищо чудно, олисани в натоварената си програма, да пропуснат да са в зала при важни за България гласувания - като пакета Макрон за превозвачите, двойния стандарт за храните или нещо още по-прозаично -подкрепа за бедните региони в Европа. За сметка на това, всяка година ще ни припомнят за себе си като шампиони по натрупани доходи в поредните данъчни декларации. А след пет години отново ще заседнат в партийните централи, за да чакат пак билет за поредния мандат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
