- Корабът е на безопасно място в пристанището, но той не е построен за това
...За да живее България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни, поцепени нравствени кастрати!
Борис Дрангов
В днешния ден думите на Борис Дрангов за нравствени великани и нравствените кастрати са все по-актуални. Макар и идващи от дистанцията на времето, те отекват в главата ми с надеждата да създадат ефекта на пеперудата. Сякаш тези думи, казани преди близо 100 години, са изречени като предсказание, описващо действителността, в която живеем.
Питам се, дали борбата за гласове не ги прави заложници на собствените им цели? Питам се, дали това не разми партийната идентичност и това кое е ляво и дясно в политиката?
В днешните времена е повече от ясно, че глобализацията работи срещу държавната идентичност. Питам се дали люшкането между глобализация и национализъм не е причината за световната нестабилност?
Питам се, дали господство на клиента и покупателното робство работи срещу идентичността на бизнеса?
Питам се дали, очакванията на обществото не премазват личната идентичност?
Питам се, дали личните очаквания не размиват личното истинско щастие и собствената ни идентичност?
Виждаме, че всички говорят за единение, национални приоритети, всички са и леви, и десни, и патриоти, преди всичко национално отговорни.
Но, основният въпрос, който все повече ме вълнува е, къде са хората в доктрината на политици? Питам се, защото все повече виждам, че
ние сме просто изборни гласове, не хора
не човеци, просто гласове. През изминалите седмици, отново станахме свидетели на борбата за нас – гласовете...
Ситуацията на 3 март, например, ми напомни следната история:
Един бял кон се разхождал из пустинята, някъде между Ирак, Сирия и Турция. Започнало да се смрачава и станало студено. Конят си помислил, че е редно да си намери подслон и тръгнал да търси хотел. Намерил и на входа му прочел, че хотелът е само за черни коне. Той отчаяно тръгнал да търси решение. За негова радост бил от умните коне и за това го осенила спасителна идея. Запрепускал към най-близкия оазис, окупиран от сирийски бунтовници. Видял нещо между локва и езерце, почерняло от мръсотия и влязъл в него. Отъркалял се и запрепускал отново към хотела. Там вече го приели и той помолил да го събудят много рано – към 4:30 часа. Станал в поръчания час и отново запрепускал из пустинята. Улисан в своя бяг, замръкнал в нищото. Започнал пак да търси хотел и намерил. Оказало се, че тук имат противоположно правило и хотелът бил само за бели коне. Тогава се отправил към най-близкия оазис, намерил чиста вода и започнал да се къпе и търка ентусиазирано. С изненада открил, че черното не пада. Започнал още по яростно да се плиска с вода, но черното не падало и не падало. Конят замръзнал на място, вгледал се втрещено в отражението си, изпръхтял, затворил очи и си помислил - Събудили са друг кон!!!
Дали и ние, препускайки в ежедневието си, забравяме за правата и свободите, които имаме,
дали не си позволяваме да мислим, че
вместо нас, са събудили друг
И, за да бъдем себе си, не трябва ли да излезем извън зоната на собствения си комфорт - глобално, партийно, стопански, личностно, защото все пак: Утре започва от днес! Всички помним тази песен на Диана Експрес.
„От утре няма да пуша вече.“
„От утре започвам диета.“
„От утре започвам да спортувам.“
„Утре ще отида на лекар.“
„Утре ще и кажа, че я обичам.“
„Утре ще направя велики неща.“
Можем да изброяваме още.
Да, ама Не!, както гласи емблематична реплика на големия български журналист Петко Бoчаров – светла му памет!
Този тип манифести прави всеки от нас и те са сигурна диагноза, че се намираме в „блатото“ на собствения си комфорт. Страхът да го напуснем, парализира всяка наша дейност и нова идея. Страхът да го напуснем ни кара всяка вечер преди лягане на съставяме изречения включващи думата „утре“.
Списъците с „новогодишни обещания“, които никога не изпълняваме, приказките с приятели за това колко „тъп“ е животът ни, как някакви невидими елити нарочно правят така, че той да е именно такъв – жалък и неуспешен са сигурна диагноза, че в момента се намираме в зоната на собствения си комфорт.
И всъщност зоната на комфорта за нас гласовете е различна от зоната на комфорта на политиците. Ако за нас тя е
състояние на липса на тревожност
в което човек се намира, използвайки ограничен набор от поведения, с които получава стабилни резултати, обикновено без чувството, че се излага на риск (според определението), то за тях тя е съизмерима с възможностите, които имат да влиаят, манипулират и управляват нас, чрез властта, която им даваме и илюзорната зона на комфорт, която те моделират.
Всъщност изборът е наш, дали да останем в “блатото“, в което се намираме или да излезем от него и се гмурнем в океана от вълнуващи възможности и събития, за които само слушаме, но никога не участваме и наричаме истински, пълноценен живот.
Нека упеем да си останем българи дори и извън зоната на комфорт.
Още актуални коментари четете в блога на Димитър Тодоранов - dtodoranov.wordpress.com
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
