- Договорите за изтребителите и летище София са пред приключване, чака се развръзка за цената на газа и транзита
- Продажбата на ЧЕЗ може и да не влезе в топ 5, още имаме шанс за автомобилен завод
Едва половината година е изтекла, а битката за сделка на годината в България тече с пълна сила. Ако миналите години напреварата вървеше предимно между споразумения за банкови сливания и препродажби на молове, днес претенденти за първото място са договори в областта на отбраната, транспорта и енергетиката. Независимо, че сделките за американските изтребители F16 и за концесията на столичното летище са на финалната права, все още не е ясно дали големите газови договори - за цената на синьото гориво и транзитното трасе, по което ще тече, няма в послените месеци да се ускорят и да стигнат до парафите. На този фон продажбата на ЧЕЗ изглежда като сделка, която може и да не влезе в топ 5 на договореностите за 2019 година. Особено ако се окаже, че не губим съревнованието за Фолксваген. Или ако не се откажем в последния момент от продажбата на АЕЦ "Белене".
Плащаме авансово изтребителите
След като четирите договора за американските изтребители и боеприпасите за тях бяха ратифицирани на второ четене от парламента, президентът очаквано наложи вето с аргументите "за обвързването на България с ангажименти години наред без да има национално съгласие, което е изключително тревожно".
Борисов пък отново настоя веднага да платим сумата от 2,2 милиарда лева, „защото можем да си го позволим, а и за да не трупаме борчове”. Междувременно финансовият министър Владислав Горанов пласира нови ДЦК на стойност 200 милиона лева от емисията 20-годишни облигации, която за първи път пусна на пазара преди месец. Така само през юни и юли новопоетият държавен дълг е 500,6 млн. лв, като той ще помогне за финансиране на сделката за изтребителите. А до края на годината се очаква да се емитират нови 500 млн. лв. дълг.
За да бъдат платени авансово тези 1,256 милиарда долара, правителството вече актуализира бюджета. В новите разчети планираният дефицит от 0,5 процента се покачва на 2%, като той отново е под маастрихските критерии от 3 процента, затова и по думите на Горанов, това „не би означавало разхлабване на финансовата дисциплина”.
Международна консултантска компания обаче предупреди, че заради авансовата сума може да се очакват намалени или забавени плащания по европроекти през следващите 2 години. А български анализатори допуснаха орязване на капиталови разходи в края на годината.
550 млн. от дупката пълни Концесията на летището
Година след откриване на процедурата за концесия на летище София и още поне 5, през които политически нажежени страсти отлагаха съревнованието и непрекъснато променяха критериите, сделката за столичния аеропорт е на път да се финализира до седмица, ако няма обжалване.
Консорциум "Соф кънект", който включва френския фонд "Меридиам Ийстърн Юръп Инвестмънтс САС" и оператора на летището в Мюнхен -"Флугхафен Мюнхен", е фаворит за 35-годишната концесия. На второ място в процедурата остана смятаният за победител консорциум между "Еърпорт Де Пари" ЕС и ЕЙ и ТАВ Хавалинманларъ Холдинг", а на трето място се класира концесионерът на летищата във Варна и Бургас "Фрапорт България". Министър Росен Желязков обясни, че при избора на концесионер не са се гледали само финансови параметри, а се е търсел и най-добър партньор.
Оттук нататък концесионерът ще обновява аеропорта, ще строи нов терминал, карго- и паркоместа, а държавата ще присъства на летището като регулация, свързана с летищни такси, като граничен вход за държавата, и с всичките си митнически, ветеринарни и други учреждения. Най-голямата печалба на летището е през миналата година – 12 милиона, а само първата такса е в размер на 550 милиона лева без ДДС, припомни Владимир Каролев. Според бившия транспортен министър Кристиян Кръстев пък 48 млн. лв. всяка година ще отиват във Фонда за гарантиране на пенсионната система, което за 35 години прави 2,2 млрд. лв.
Изпълнител или подизпълнител ще сме за Фолксваген
За втората половина от годината се очаква развръзката по третата сделка, която ще отговори на въпроса ще се произвеждат ли у нас автомобили с марката „Фолксваген”.
Въпреки че окончателното решение на немския гигант се чака до есента, предварителни информации разпалват допълнително интригата къде ще е заводът. Само преди дни германската ARD пусна съобщение, че решението е в полза на Измир въпреки по-ниските разходи за труд у нас. Часове след публикацията икономическият министър Емил Караниколов я опроверга, като каза, че запазваме шансовете си. Дори и да не спечелим наддаването, със сигурност ще сме подизпълнители за много от частите за 40 000 „Пасат”–а, които ще се правят годишно.
Септемврийска шорлиста за "Белене"
Още за една от прашасалите сделки на прехода се чака развръзка идните месеци. 30-годишният проект за строителство на Втора атомна бе размразен от парламента преди година, въпреки че и досега срещу него се обявяват както извънпарламентарни партии, така и четирите работодателски организации.
В момента тече 90-дневен срок за търсене на стратегически инвеститор - до 21 август държавата чака заявленията. След това ще изготви шортлиста с кандидати, към които Министерството на енергетиката ще прати покана да подадат оферти. Интерес вече заявиха Фраматом, китайската национална ядрена корпорация CNNC и "Росатом". Процедурата предвижда проектът да се реализира на пазарен принцип, без преференциални договори за изкупуване на произведената електроенергия и без държавни гаранции. Търси се възможност и за участие на Северна Македония, Сърбия и Черна гора.
Междувременно темата за "Белене" бе повдигната по време на разговорите на президента Румен Радев, руския му колега Владимир Путин и китайския държавен глава Си Цзинпин, както и на срещите на шефа на парламента Цвета Караянчева с руския премиер Медведев.
Балкански или Турски поток
Безспорно, най-голяма е неяснотата по газовата сделка. Тя включва както промяна на договора с "Газпром" за цената на синьото гориво, така и за маршрута, през който то ще стига до България и ще пренася газ към Европа.
Независимо от предварителните съобщения, че руснаците са избрали трасето през България за втори ръкав на Турски поток, нищо официално не е обявено. Руската страна прехвърля решението за България на Анкара. Газът трябва да потече по новото трасе през Черно море до края на година, а оттам по системата на ривърса да влиза в България, ако синьото гориво през Украйна спре след Коледа.
Независимо от посещението преди два месеца на руския премиер заедно с една трета от министрите и шефа на "Газпром" Алексей Милер, договорка и за намаление на високата цена на газа, който плаща България, няма.
Затова пък се ускори газовата връзка с Гърция, откъдето ще влиза алтернативното американско втечнено гориво, а нероденият "Турски поток" 2 вече го преименувахме в "Балкански поток".
Борисов намекна на 7 юли, че чака развитие по темата. Най-изненадващо обаче, вместо да се произнесат за трасето от Турция, руснаците пуснаха текст в медиите си, че размразяват куция проект "Южен поток" под предлог, че вътрешното търсене в Краснодарския край е увеличено. По-вероятно е обаче да става въпрос за очаквано високо търсене от Европа. Дали руснаците са се съгласили да пуснат нова тръба през България, за което настояваше нееднократно президентът Радев на срещите си с Путин, предстои да разберем. Отсега обаче е ясно - тази година надпреварата за сделка номер 1 ще е особено ожесточена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
