9 обрата в живота на Борисов

Победите и неуспехите в живота му са подвластни на две числа, сборът на които е 13
Трябва ли човек да бяга от съдбата си или е по-леко, когато й се подчини?

В последното десетилетие, щом дойде юни, винаги се намира нумеролог, който да разсъждава дали 13-ия му ден е фатално число за рожденика Бойко Борисов или направо за цяла България. Заради юбилея му тази година, размислите бяха в пъти повече. Затова и разказите за живота му на върха далеч надхвърлиха спомените за времето, преди да изкачи политическия Олимп.
Макар Борисов да изглежда, че държи здраво в ръката си успеха, другата я стиска в юмрук срещу бедите и разочарованията, които не го отминават. Победите и неуспехите имат странен цикъл в живота му, подвластен на две числа - 9 и 4. Случайно или не, техният сбор прави 13.
Деветката и четворката са последните цифри в годините, които не само променят съдбата на Борисов, но и го трасират в нови коловози. Те донасят 9 обрата в живота му. И за пореден път потвърждават, че понякога, когато загубиш битката срещу другите, откриваш нов начин да спечелиш войната срещу себе си.

2019 - Борисов на 60

Едва ли някой се съмнява кое събитие тази година преобърна живота на Борисов - раздялата с Цветан Цветанов. 18-годишното приятелство, което никой не вярваше, че ще бъде прекършено, приключи категорично седмици преди рождения ден на лидера на ГЕРБ. Това имаше своята предистория месеци наред, когато отношенията им започнаха да буксуват дори публично. Докато премиерът жънеше успехи на европейската сцена, вторият в ГЕРБ овладяваше партийните структури и контролираше ресурсите. Неподчинението на парламентарната група на решения на премиера първоначално се възприемаше като игра на добрия и лошия, но накрая стана играчка-плачка.
Апартаментгейт бе тазгодишният рубикон за премиера. Цветанов си тръгна от партията, а Борисов си върна ведрия поглед. Подкара с пълна газ и джипката, и партията. Без съмнение, от 7 юли ГЕРБ го чака рестарт. Но за разлика от партийната промяна, хората вече чака и управленска.
Обществените облаци продължават да се сгъстяват, а търпението и доверието в премиера слизат надолу. Строителните и заводски успехи в държавата вече са на заден план. А дойде времето Борисов да докаже, че може да изпълни обещанието си за европейски ни доходи. Ако не го направи- ще се запъти към 10-тия обрат в живота си.

2014 - Борисов на 55

Числото 4 е на мисълта, на движението, след него свършват страданията, а настъпва друг, по-добър живот.
С голяма доза истина това важи за Борисов през драматичната 2014 година. Месеци преди рождения си ден, Борисов е на протести по улицата, заедно със свои и чужди, за да сваля кабинета Орешарски. Радостта от спечелените майски евроизбори и подадената оставка от премиера обаче е пирова. Само броени дни след ЧРД на Борисов, гръмва четвъртата по големина банка у нас - КТБ. Борисов се заклева за втори път като премиер, но вместо фенове пред кабинета му са се събрали измамени вложители и закъсали инвеститори. Цветан Василев вече се е скрил в Белград, но на бял кон се е върнал Иван Костов с Реформаторския блок. Предизвикателствата и предателствата за Борисов тепърва престоят.

2009 - Борисов на 50

Числото 9 е най-мъжкото число, най-висшето от единичните числа. Тези, които се намират под негово влияние, са смели и всеотдайни, дарени да правят нечовешки постижения. Единственото, което ги застрашава, е собствената им импулсивност в делата и думите.
Такъв запомнихме Борисов през една от най-успешните му години, когато за последен път на избори видяхме какво означава народната любов. Месец след рождения си ден Борисов се закле като премиер в 41-вото Народно събрание, събрал историческите 162 гласа „за“. А само месец по-късно получи първите подаръци от Брюксел - отблокирани пари по програма САПАРД, както и безсрочна винетка за европейската магистрала, по която лети вече 10 години.
Но годината за него не беше само цветя и рози. Макар победата да изглеждаше лесна, Борисов я изстрада. И едва ли някога ще забрави ударите под кръста, особено с видеото от САЩ и прословутата фраза за "лошия материал". Въпреки уроците, Борисов и до днес позволява непознати задгранични камери да му устройват сюрпризи.

2004 - Борисов на 45

Месец преди рождения му ден президентът Георги Първанов го удостоява със званието „генерал-лейтенант“. Тогавашният главен секратар едва успява да отпразнува годишнината си, защото обикаля световните спец служби. Търсят го за десетки съвместни операции. Събира награди в Америка и Европа, а в България брои трупове. Статистиката за убити подземни босове по това време чупи всички рекорди. Годината започва с взривения асансьор, в който намира смъртта си Стоил Славов. Месеци по късно в ресторант-градината на "Славия" е разстрелян Бай Миле. А след него, посред бял ден, куршум застига и Димата Руснака.
Независимо от рейтинга си, който е в небесата, Борисов изглежда все по-умислен. Приятелите го натискат да смени попрището, а враговете му се опитват да го откажат. Най-вече с публични въпроси за връзките му с Румен Николов - Пашата. Той ми беше от най-добрите състезатели в националния отбор по карате, беше сред най-добрите барети във Варшавския договор, раздразнено споделя един ден генералът. Но веднага след това рязко намалява и отговорите, и срещите си с него.
Разочарованието на хората от царя и юпитата, изкарва преждевременно Борисов от амплоато му на полицай, за да влезе в кожата на политик. Прощъпулника си прави на парламентарните избори като кандидат в листите на НДСВ. Макар да печели убедително, той се отказва от парламентарното кресло и се връща в МВР. Но бойното му политическо кръщене вече е факт. Напуска поста още следващата година след конфликт с тогавашния министър Румен Петков. Но вече е напълно наясно със себе си - полицейските пагони остават в гардероба, а кубинките са лъснати за нов поход - политическия. По ирония на съдбата точно тогава стъпва в длъжност грузинският премиер Михаил Саакашвили. Човекът, за когото вече 15 години градската десница твърди, че Борисов е българското му политическо копие.

1999 - Борисов на 40

Краят на 90-те години също бележи пирует в кариерата на Борисов. Тодор Живков умира месеци преди Борисов да отпразнува юбилея си. "Ипон" вече е натрупала достатъчно популярност покрай охраната на бившия първи партиен вожд, но Бойко има нужда от друг знаков клиент, който да го изстреля сред новия икономически елит от приватизатори. Съдбата му се усмихва тъкмо навреме. Най-голямата сделка за годината е продажбата на Лукойл, а Валентин Златев е новият силен човек на Вагит Алекперов и Кремъл у нас. Малко след като влиза във владение на завода край Бургас, Златев поверява охраната му в ръцете на Борисов. Партньорство, което през следващите години ще донесе и на двамата плюсове, минуси, много въпросителни. И дори ще ги противопостави един срещу друг още през втория мандат на Борисов, когато започнаха масовите хайки за картел и контрол върху цените на горивата. Но тогава, преди 20 години, съвместната им работа проправи пътя към новия голям клиент на "Ипон" - царят.

1994 - Борисов на 35

През 1994 година бях див каратист, припомни си преди 5 години Борисов, когато Николай Бареков му извади офшорна фирма, направена в онова далечно време. Какъв бизнес, финанси, аз по това време нищо не съм разбирал, възмути се премиерът. Прав е, все пак става дума за годините, в които думата на охранителите тежеше повече от тази на политиците и овластените финансисти. Фирма "Ипон" работи с пълна сила, а нейна емблема става не трибуквена абревиатура, а името на най-скандалния политик - Тодор Живков.
За разлика от разстрела на семейство Чаушеску, съдбата е доста по-благосклонна към него. В Последните си години той дори е реабилитиран от БСП. Под домашен арест е, но обикаля свободно страната последните си 5 години, които се оказват второ висше за Борисов. Той имаше късмета научен ръководител по специалността "Държавност" да му е шампионът по управление, изкарал на върха над 30 години. Със сигурност сред първите уроците, освен съвета "Внимавай с Косово", е и бил и този: "Не допускай никаква конкуренция за лидерство в партията". Е, 20 години по-късно му се наложи да си го припомни.

1989 - Борисов на 30

Големите промените сварват Борисов като преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност ВИПОНД, току що защитил дисертация и получил научно звание. Вятърът на промяната обаче не го подминава. Борисов затваря страницата с научната кариера, за да отвори нова - като частен предприемач. Година по-късно "Ипон" вече е една от охранителните фирми, които никнат като гъби, усетили дефицита в пазара на сигурността. Борисов не обича да се връща в спомените за първите години на прохождащата у нас демокрация. Но ясно помни една обида на отиващата си държава на социализма, която променя съдбата му. Излязла наяве след разговор с баща му, когато Борисов е едва на 20 години.

1979 - Борисов на 20

Това е годината на големите му надежди и разочарования. Влюбва се завинаги в каратето. И разлюбва окончателно комунистите. Ето разказа му:
Казармата за мен беше превратен момент. Исках да кандидатствам или в първи факултет на Симеоново - Държавна сигурност, или във втори -Народна милиция. Само че тогава може би изживях най-големия срив в живота си. Една вечер татко ме изведе от нас, за да поговорим. Каза ми: "Заради дядо ти не можеш да кандидатстваш. Водят го враг на народната власт. Единственото изключение, което може да се направи, е да кандидатстваш във факултета на пожарната". Кандидатствах и когато ме приеха в пожарникарския, отидох в Школата в Плевен да карам казарма. Бях смазан. Но реших да се докажа. Оставих "отличника" още на третия ден в казармата. Осъзнах, че само силните са добре в живота. Слаб ли си - лошо.
Казармата кали Борисов. Но Плевен остана чужд и далечен за него. Оказа се и за целия ГЕРБ.

1974 - Борисов на 15

Първите знаци от съдбата идват за Борисов още когато е гимназист. Играе всеки ден мач, мечтае да стане футболист. Но бързо израстване и не втвърдяване на костите на краката разбиват на пух и прах плановете му да стане ако не българския Роналдо, то поне легендарния голмайстор на "Бистришките тигри". Медицинската забрана да играе го вкарва задълго в класната стая и го прави зорлем пълен отличник. Години по-късно той признава, че го е направил от любов към съревнованието и от желание винаги да е пръв.
Желание, което, за добро или зло, не го напуска и днес. И продължава да му носи както сладки победи, така и горчиви разочарования. Кара го да търси отговор на въпроса: трябва ли човек вечно да бяга от съдбата си или по-леко се живее, ако й се подчини...