Събота,

6 скандала потънаха във венецуелската мъгла

От: Екатерина Николова -
A
A
A
  • Докато избираме Мадуро или Гуайдо, забравихме за "Ало, Банов съм", КТБ и аферите с ТЕЛК

Бременна ли е Изаура? Този бразилски тв въпрос сън не даваше на цяла България през далечната 1986 г. 33 години по-късно нова латиноамериканска тревога, но с венецуелски привкус, отне спокойствието в държавата: кой клати Мадуро? Ще рече човек, че вечната дружба между нашия народ и Боливарската република е откак свят светува. Или че всеки литър бензин, златен пръстен или прост банан идват с директно карго от Каракас.
Венецуелска война с ГЕРБ разпали президента  Румен Радев. Ни в клин, ни в ръкав, сякаш всички родни проблеми са отдавна решени  и забравени, той излезе и размаха пръст на Външно. Поиска страната ни в никакъв случай да не подкрепя европейската позиция в полза на младия опозиционен лидер Хуан Гуайдо, който се провъзгласи за президент на мястото на Николас Мадуро и светкавично получи подкрепата на САЩ и още десетки страни по света. Вместо да се съобрази с мнението на държавния глава ведомството на Екатерина Захариева тутакси подкрепи Гуайдо. За по-голям авторитет часове по-късно същото направи и Съветът по сигурността към МС под личното ръководство на Борисов. Като в окопна война хората на Радев в съвета гласуваха против. Нинова ги приветства, а Тома Биков прати Радев да става президент на Венецуела. От Щатите Цветан Цветанов преброи евроатлантиците у нас. От поведението на управляващите се възторгнаха и десните, които дори заговориха за импийчмънт за Радев. Тежка венецуелска мъгла покри коридорите на властта дни наред.
И както винаги става в мъглата, най-малко шест скандала бяха размити и забравени.

1. Аферата "Ало, Банов съм". След шумните разправии между власт и опозиция, скандалът рязко утихна. Никой не обърна внимание на зам.-главния прокурор Иван Гешев, когато съобщи, че и Елена Йончева и министър Боил Банов са разпитани. Вече никой не търси сметка и на митичния чиновник, сменил културата с образованието, който по първоначални данни имал една мисия в живота - да записва шефовете си.

2. Злоупотребите с ТЕЛК-ове. Дни, след като прокуратурата бръкна в социалната рана с документите за инвалидност и разкри, че в цели области ТЕЛК-ове се дават на здрави хора, аферата потъна вдън земя. Останахме с впечатлението, че националната далавера е патент само на двама братя от Долни Дъбник, които макар и 100 процента слепи бръмчали из Плевенско с луксозните си коли.

3. Аптекари с жълти жилетки. Покрай френския протест на фармацевтите българинът научи нова дума - верификация. Но не разбра нито защо е нужно лекарствата да се верифицират в аптеките, нито защо това ще доведе до техния фалит. Остана само горчивото чувство, че системата убива точно продавачите на лекарства, които с грипа този месец отчитат рекордни печалби. И неприятното усещане, че министър Ананиев е поредният управляващ, който променя правилата на играта когато трима с плакати протестират под балкона му.

4. Кражбата на века КТБ. Най-накрая делото тръгна по същество. За това помогна и промененият закон, който прекрати месеци наред проточилото се четене на обвинителния акт. Някой обаче разбра ли това? Чу ли какво става в зала? Не. Защото наблюдаващият прокурор по делото Иван Гешев е принуден всеки ден да отговаря на въпроси за Банева, Иванчева и Лозан Панов.

5. Изборният кодекс. Някак в кулоарите на парламента и обществения дебат останаха и конкурентните предложения за поправки в изборните правила, внесени от ГЕРБ и от БСП. Червените нападат управляващите, че правят "държава в държавата", ГЕРБ отговарят, че премахването на втория протокол е погазване на демокрацията. Но кой какво предлага, никой не разбира. Ясно е само, че Нинова не харесва ЦИК, въпреки че социалистите доминират в комисията, и иска да я смени. ГЕРБ пък брани ЦИК, въпреки че мандатът й изтича.

6. Брекзит. Покрай венецуелските кахъри съвсем отървахме съдбата на българите на Острова. Тази седмица стана ясно, че Тереза Мей е готова с нов вариант, който ще представи пред Брюксел. С него се иска отлагане на датата за Брекзит от 29 март на 24 май. Този гратисен период едва ли ще повлияе на нашенците, работещи в кралството, но със сигурност ще се отрази на евроизборите, които са 2 дни по-късно.

И накрая, вперили поглед в Гуайдо и Мадуро, родните партийци изтърваха как отбрана група политици отлетяха за САЩ за традиционната молитвена закуска с Тръмп. Съставът на делегацията е доста променен. Ключово място в нея имат лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и депутатът от БСП Жельо Бойчев. Съвсем в тайна пък остана участието на зам.-столичния кмет Тодор Чобанов, още повече, че ден преди да отлети за Америка лично водеше церемонията по общото честване с Македония на 147 години от рождението на Гоце Делчев. Присъствието му до културния министър на проамериканския премиер Зоран Заев означава, че много скоро можем да видим Чобанов в нова роля.

Но да се върнем на Венецуела.  Латиноамериканската страна през 2001 година бе емблема на успеха за бизнес и туризъм. 18 години по-късно тя е символ на мизерията и разпада на икономиката и държавата. Нейна визитна картичка вече не са златото и петрола, нито най-високите водопади в света, а 4 милиона души, които през последните гладни години напуснаха страната с еднопосочен билет. Търсачката в Гугъл вече не лови най-девствените карибски плажове, а Кулата на Давид - най-високото гето в света, небостъргачът, в който днес живеят само неколцина клошари. А дали българските политици избират Мадуро или Гуайдо, изобщо не е важно. Важно е никога да не допускат България да тръгне по пътя на Венецуела.

Още коментари, анализи и интервюта по горещите теми - четете в петъчния "Стандарт", който от утре е на вестникарските сергии

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички