Икономическото бъдеще на света може да се натрапва като функция на търговска война между САЩ и Китай или като надмощие в енергетиката между Америка и Русия, но в голяма степен то зависи от разположението на силите в центъра между Изтока и Запада, т.е в Европа. Там, където винаги се разиграва глобалният политически покер. Днес той се играе с американски хъс, френски финес, немска предпазливост и британска пресметливост.
За Стария континет 2020 година започва с първа служебна загуба – заради Великобритания. Конкретните цифри в предстоящите търговски споразумения на кралството с Америка и ЕС ще определят както размера на щетите за европейския бизнес, така и пропуснатите ползи за американския. Но тъй като това е дълъг процес, докато се тегли чертата, ще сме свидетели на редица периферни междуатлантически сражения в европейския център на които стои Франция, а не Германия.
Новата европейска комисия може да има германски председател - Урсела фон дер Лайен, но има
френски политически архитект
в лицето на президента на Макрон. И независимо, че Париж загуби един от символите си - Нотр Дам и намери друг – жълтите жилетки и ощетените кандидат-пенсионери, страната приключва годината с далеч по-обнадеждаващи резултати от тези на най-голямата европейска икономика, която на косъм успя да избегне рецесията.
Франкфурт остава финансовото сърце на Европа, но кормилото на европейската банкова система ще се върти от французойката Кристин Лагард. И от нея ще зависи дали ще дава попътен вятър на ново европейско финансово сити или ще започне да мъти водите на Федералния резерв. За разлика от Марио Драги, който напусна шефското място на Световната банка преди 30 години, все пак тя слезе от върха на МВФ едва преди три месеца.
Лагард избягва да коментира САЩ, но често дава коментари за Брекзит. Последният бе буквално преди празниците, когато предупреди бизнес елита, че оттеглянето на Великобритания ще доведе до понижаване на благосъстоянието на редица държави и бизнеси в Европа, като потърпевши освен Великобритания, ще са Ирландия, Холандия и ... Германия.
Нито дума за благосъстоянието на Франция. Още по-малко за това на френския топбизнес. Не случайно. Тази година един французин
обърка генерално прогнозите
на непогрешимите експерти на Форбс. След години американска хегемония, световната класация на милиардерите за 2019 година започна с над 150 милиарда долара на шефа на Амазон – Джеф Безос, а далеч след него се наредиха Бил Гейтс, Уорън Бъфет и Марк Зукърбърг.
Годината обаче се оказа за всички много динамична, а за някои дори драматична. Финансовото щастие на Гейтс, се усмихна и той успя да пробие 100-милиардната бариера. Личното щастие на Безос обаче му изигра лоша шега, а разводът го раздели с 36 милиарда долара и според някои класации вече го е свалил второ място. Но големият печеливш, който се нареди плътно до двамата американци, изненадващо се оказа французинът Бернар Арно, собственикът на групата LVMH. Освен че натрупа 36 милиарда от продажба на луксозните си стоки,
отне и най-големия диамант на американците
– Тифани.
Вън от съмнение, 2020 няма да е скучна за хроникьорите на милиардерската класация. Още отсега някои се вторачиха в поредното потвърждение, че ножицата между бедни и богати в света се разтваря, а най-могъщите хора на планетата са увеличили богатството си с още една четвърт.
А други вече започнаха със залозите кой ще оглави класацията 2020 - американецът Безос или французинът Арно. Страстите тепърва ще се разпалват, защото бизнес съревнованието тече в годината на двама световни политици. Тръмп ще защитава президентската си титла, а Макрон – европейското си лидерство.
Днес, в навечерието на съдбоносната и за четиримата високосна година, трескавото им състояние с нищо не напомня за последната обща снимка на трима от тях.
Преди повече от година, когато първата двойка на Франция стъпи в Белия дом на официална визита, част от която бе знакова вечеря, дадена от президенската двойка на САЩ и първа по рода си в ерата Тръмп. Уважението, демонстрирано от страна на САЩ като домакин, към Франция като гост няма аналог в отношенията между двете страни, гърмяха тогава световните медии.
Нарекоха срещата – тайната вечеря
и фокусираха репортажите си върху гостите по масите, аранжирани с по 10 срещи в средата.
На снимките, заедно с президентите, грееха усмивките на главния изпълнителен директор на Епъл Тим Кук, държавникът Хенри Кисинджър, медийният магнат Рупър Мърдок, управляващият директор на МВФ Кристин Лагард и председателят на групата LVMH – Бернар Арно.
Месеци по-късно Лагард влезе в европейската централна банка, стискайки поредната си любима чанта от Луи Вюитон. Списанието, собственост на American Media, публикува експозе за връзката на Безос с бившата телевизионна водеща Лорън Санчес, а милиардерът нае разследващи, които да открият дали историята е политически мотивирана. Тези разследващи бяха от Washington Post, изданието, собственост на Безос, което пише доста критично срещу Тръмп...
Кой ще бъде политическият господар на планетата и кой ще се покори милиардерския Олимп? Отговорите са в 2020 година.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
