Баба Марта вече е почти на прага. Ето, че отново дойде онова време от годината, в което малки и големи ще се окичат с бели и червени конци. В навечерието на един от най-хубавите празници в годината трескавото избиране на мартенички най-вероятно вече е приключило и утре всеки ще закичи любимите си хора за здраве и късмет. Всички знаем легендата за произхода на мартеничката. Освен обаче от двата цвята конци в годините празничните бижута доста са се изменили. Традициите не са това, което бяха. Вече можете да се накичите с мартеница от плат, мъниста, глина, дори и от хартия и тесто. Всеки, който иска по-нетрадиционно украшение за тазгодишния 1 март, вече има доста богат избор. А "Стандарт" подбра най-оригиналните идеи.
Защо се кичим с мартеници? Защото вярваме, че ни правят по-здрави и ни носят благополучие. Представете си какво би станало, ако се комбинира силата на мартеницата да помага със силата на ангела да пази? Ето какво - ангел за наричане - мартеница. Една много добра идея за подарък на ваш близък, който хем е оригинален, хем има интересно предназначение. Ангелина прави ангели за наричане от хартия през цялата година. Тези за 1 март обаче са малко по-специални. В тях е комбинирана бялата и червена прежда, които носят здраве, и хартията, която е връзката на небесното със земята. Допълнителните украшения - като
орнаменти от типична българска носия
например правят ангелите пазители още по-специални и красиви. Как става наричането обаче? Отделно от фигурката има лепенка сърчице, която се залепя едва след като си наречеш какво искаш да ти се случи. "Първоначално, когато започнах да ги продавам, хората ги купуваха за подаръци за някой близък и наричаха някакво пожелание за него. След това обаче реших, че наричането е нещо много лично, което човек трябва да прави сам за себе си. Затова съветвам моите клиенти, когато подарят такова ангелче на някого, да кажат, че е за здраве или късмет например, но да оставят новия му притежател сам да си нарече какво иска да му се случи и да залепи сърчицето", разказва ангелското момиче Ангелина. На красивата фигурка има и малко звънче, което е символ на ангелския глас. Чрез него небесният пазител разговаря със своя собственик
и сбъдва неговите желания
"Хората много ги харесват. Някои защото вярват, че биха им помогнали, други - просто защото са красиви. В крайна сметка на нас ни се случва това, в което вярваме", допълва Ангелина. Най-силно впечаталение й е направила нейна клиентка, младо момиче, което купило ангелче за своя приятел пилот, за да има кой да го пази, докато е в небето.
Освен ангели за наричане има и други нетрадиционни украшения, с които можете да се накичите. Пример за това са книжните мартенички, които изработва 24-годишната Ирина Иванова. Още от малка тя обичала да се занимава с различни изделия от хартия, като предимно правела картички за различни поводи на своите близки. С годините хората покрай нея забелязали, че се справя много добре и дори започнала да получава поръчки - картичка за изписване на новородено бебе, картичка по повод абитуриентски бал, сватба и други. Така младото момиче решило, че трябва да разшири дейността си и вече втора година прави красиви мартеници от хартия. "Самото подреждане на хартия във формата, в която искаш, не е толкова трудно.
Най-много време отнема лакирането
на получените фигури, за да запазят вида си такъв", разказва Ирина. Казва още, че нейните изделия не са за всеки вкус, но хората все по-често се опитват да избегнат традиционната мартеница от прежда и да подарят нещо различно, което хем носи традицията в себе си, хем е ново и оригинално.
И, ако дотук винаги сте се закичвали с мартенички, представете си колко различно би било тази година да хапнете първомартенския си подарък. Благодарение на въображението на талантливи хора това вече е възможно, стига да се престрашите да опитате мартеница бисквитка или мартеница кексче. Освен че са невероятно красиви тези сладкарски изделия са и много вкусни. По тях можете да видите изобразени плетеници, пискюли, както и главните герои на този месец - Пижо и Пенда. Сладкарите, които правят тези вкуснотии, казват, че някои хора предпочитат да се насладят на вкуса им, а други ги взимат за украса. Това е възможно, благодарение на тестото, от което са направени сладкишите. Тъй като е постно - в него няма яйца и мляко, кексчето
може да издържи до десетина дни, без да се развали
а добре опакованата бисквитка - дори 5-6 месеца. Така можете хем да украсите със сладките по повод Баба Марта, хем след като мине празникът, да ги хапнете. Вкусните мартеници са истинска находка за офиса. Вместо с традиционните гривнички от прежда, можете да орисате колегите си с мъфин в бяло и червено след празниците.
Безспорно вече има мартеници за всеки вкус. Гривни, брошки и герданчета можете да намерите и направени от глина, плетени на една кука около тел, както и изработени от подръчни материали като ципове и отварачки на кенчета за напитки. Въпрос на личен избор е да изберете с какво да ви закичи Баба Марта тази година.
Пижо и Пенда се зачеват с молитва
Боли ме, че се кичим с пискюли от Китай, казва майсторката Светла
Мартениците от хартия или тесто може и да са хит в столицата, но в Родопите са традиционалисти. "Mарта", "кичилка", "мартинка" - и с тези имена са известни там пискюлите от бяла и червена прежда. "Правенето на мартеници ставало най-често вечерта срещу 1-ви март или рано сутринта преди изгрев слънце от жените в семейството. Тези, които ги изработвали, трябвало да са чисти и да не докосват огъня, в противен случай тя загубвала своята магическа сила. Тази история я знам от моята баба Мария", разказва Светла Сапунджиева от Кърджали. Младата майсторка обяснява, че тънкостите да сплита бял и червен конец научила от майка си Димана.
"Всички жени във фамилията се отличаваха със своята сръчност. От малка помня как се събирахме край голямата маса в дневната. Това бяха едни от най-хубавите моменти в детството. Подготвяхме мартенички за животните, за дръвчетата, за най-малките деца, за по-големите", спомня си Светла Сапунджиева. И разказва, че правили различни видове мартеници, но най-вече Пижо и Пенда, традиционните пискюли, шнурчета. "Най-интересно ми беше, като овалваха топчета от естествена или силонова прежда, които после се превръщаха в
зайчета, кученца, пиленца
и най-различни животинки", казва Светла. Кърджалийката се гордее, че родът й е свързан с името на голямата етнографка, краеведка и изследователка на Източните Родопи Мара Михайлова. "Тя милееше силно за българските традиции. На всеки 1 март си гостувахме и закичвахме с ръчно изработени мартеници", припомня си Светла Сапунджиева. Според нея днес връщането към традицията трябва да е по - осезаемо. Затова най-много се радва, като види деца да правят мартенички. Самата тя с най-голямо желание изработва щъркели, защото птицата е не само предвестник на пролетта, но и носи вест за дете, за щастие в семейството. "Не почвам без да си кажа една молитва,
за да благослови Господ труда ми
защото мартеницата не е обикновено украшение, тя е благопожелание", вярва кърджалийката.
Разнообразието днес при мартениците е много голямо. Използват се и различни екоматериали, кожа, но най-хубавите са тези от естествена прежда. "Всяка година се опитвам да прибавя към "колекцията си" от десетки модели нещо ново, характерно за даден етнографски регион в България. Например в Габрово и Северна България традиционно стилизираните фигури на мъж и жена се казвали Рачо и Дешка. Въпреки задължителните две неща бял и червен конец, във всеки край има нещо отличително. Взаимствам отделни елементи, но, разбира се, добавям и малко фантазия. Така направих няколко вида гривни и колиета, които много се харесват от младите момичета", казва още майсторката.
Светла е проучила подробно как се правят мартеници в Родопите. Към традиционните цветове - бял и червен, се прибавяли и други - синьо, жълто, зелено, розово, оранжево. После се допълват и други елементи като синьо манисто, сребърна пара. В Родопите съществува вярването, че мартениците имат голяма предпазна сила и могат да се използват като амулет през цялата година. Затова, когато се окичвали мартениците - се наричало
Да си здрав и червен, да остарееш и побелееш!
"Във всеки обичай има много символика и събрана мъдрост", казва майсторката и признава, че днес много я боли, когато вижда как по сергиите българите масово си купуват мартеници, направени в Китай, защото са по-евтини, но често предлаганите модели са близо до кича.
"Този февруари има много гърци в Кърджали, спират се пред сергиите и се чудят на красивите мартеници. Искат да научат всичко за обичая. Търсят съвет какво да купят, за да разкажат, като се върнат. Избират по-големи мартеници - сувенири, най вече традиционните Пижо и Пенда или пискюли. През последните години най-редовните ни клиенти са нашенци, които имат роднини в Турция. Тези дни мина един човек и взе близо 100, за да ги изпрати на свои близки и приятели в Бурса", разказва жената, която посреща всеки с усмивка и с пожелание за здраве и късмет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
