Наличие на метан може да подскаже има ли разумни същества там
Българска следа ще има в първата мисия, изпратена към Марс със задачата да търси живот там. Това е приборът "Люлин", който е част от руски неутронен спектрометър. Неговата задача е да установи каква е радиацията около Червената планета и как тя би повлияла на хора и материали, изпращани там за по-дълъг период от време. Днес от Байконур бе изстреляна руската ракета носител "Протон-М", натоварена с апарати на европейската мисия "ЕкзоМарс-2016" и със задачата да установи има ли живи организми там. Досегашните марсиански апарати търсеха предимно вода.
"Люлин" от години е запазена марка за българската апаратура, която лети в Космоса. И вероятно ще бъде една от първите думи, които "ще научат" малките зелени човечета. Днес учените от Института за космически изследвания на БАН представиха българския прибор с това име, който е част от 12-ата успешна бг мисия в Космоса и част от един по-грандиозен проект.
Според проф. Йорданка Семкова и проф. Цветан Дачев, ръководители на екипа, разработил бг апаратурата, тя ще мери радиацията в Космоса, а паралелно с това спътникът TGO ще изследва съдържанието на газове в атмосферата на Марс, които биха могли да имат биологичен произход. Другата негова задача е да картографира подпочвения лед.
"Ще изследваме основно радиацията, която достига орбитата на Марс - това е задачата на българската апаратура. Тя има галактически произход, много е трудно да бъде спряна, тъй като на практика няма защита от нея. А е изключително интересна, тъй като ще отговори на въпроса ни за колко време могат да бъдат изпращани космонавти там и при какви условия", разказва проф. Цветан Дачев. Изчисленията, които се правят от учените в момента, показват, че във вътрешната част на Слънчевата система, до орбитата на Марс, един човек може да преживее 900 дни, без да надхвърля пределно допустимите граници на радиацията. "Нататък вече започват опасни за здравето промени и рискове и въпросът е струват ли си те", допълва той.
Що се отнася до търсенето на живот на Марс, изпратеният в орбита апарат трябва да установи наличието на метан. Уредът е в състояние да различи кога този газ е от биологичен произход, разказва проф. Дачев. А ако е така, това би означавало наличие на някаква форма на биологична активност. Метанът е газът, който най-точно може да даде подобна информация, тъй като е 90 на сто биологичен и се задържа в атмосферата твърде кратко време. В момента учените са раздвоени по въпроса за това съществува ли метан там. "Някои твърдят, че наличие на метан има, а други са на обратното мнение", казва ученият. По думите на проф. Дачев въпросът е колко е чист експериментът, който е бил проведен.
"Що се отнася до въпроса има ли живот там, аз съм скептик. Ако го е имало, това най-вероятно е било преди няколко милиарда години, когато планетата е била все още достатъчно топла и е имала атмосфера. По-късно тя е загубила атмосферата си, тъй като масата й е по-малка от тази на Земята и не може да задържи атмосферата", разказва проф. Дачев. По неговите думи нароилите се фантастични сюжети, в които ние отиваме на Марс и създаваме отново атмосфера на планетата, са утопии. Това означава да се опитаме да работим срещу Слънцето. Ние никога няма да имаме такава енергетика, за да създадем и задържим атмосфера на Марс", разказва изследователят.
Другата задача на спътника е да търси вода и тя на пръв поглед е подобна на тази, която имаше американският марсоход "Кюриозити". Разликата обаче е, че US уредът търси вода само на местата, където е стъпил. Нашата апаратура може да направи глобално изследване, тъй като е в състояние да установи от въздуха има ли подпочвени води на Червената планета или не на дълбочина до един метър. Така може да бъде установено глобалното разпределение на водата по всички дължини и ширини, разказва проф. Дачев. По неговите думи български прибор е летял и до Луната през 2008 година и е постигнал прекрасни резултати. "В продължение на година летя около Луната в орбита от 100 километра. Там впрочем се вижда едно и също с това, което може да бъде видяно на Марс".
Пътуването на модулите до Марс ще продължи седем месеца. Три дни преди пристигането на 16 октомври ще бъде пуснат спускаемият апарат "Скиапарели". Той трябва да кацне на повърхността на Червената планета на 19 октомври. Институтът за космически изследвания и технологии разработва и нова дозиметрична апаратура Люлин-МЛ, като част от руския неутронен детектор АДРОН на марсианската платформа. С нея през 2018 година той ще участва във втората фаза на проекта "ЕкзоМарс", който предвижда доставката на Марс на марсоход и платформа за работа на повърхността на планетата.
С какви пари да правим изследвания
Българската следа в Космоса е още от 30 години, имаме 12 успешни мисии, разказва проф. Дачев. Във връзка с програмата на втория български космонавт Александър Александров тогавашното правителство отделя пари, които биват дадени на БАН за разработването на тази апаратура. "За съжаление, правителството в момента трудно отделя пари за научни изследвания. Включително парите, дадени на фонд "Научни изследвания", потънаха някъде. Така че българската следа много бързо започва да изчезва и основният проблем, който остава пред младите учени, които тепърва ще навлизат, е с какви пари ще правят изследвания. Не става дума за заплата. Заплатите са второстепенно обикновено за учения. Той е програмиран да получава малка заплата, не ламти за много, но иска да има пари за изследвания", посочва проф. Дачев.
На 18-о място сме сред космическите държави
Страната ни се намира на 18-о място в списъка на държавите, които по едно или друго време са изпращали своя апаратура в Космоса. Освен това ние произвеждаме и космически храни от времето, когато излита първият български космонавт Георги Иванов и по този критерий се нареждаме на трето място сред космическите страни. Менюто на Иванов през 1979 година е изцяло българска разработка, като включва лиофилизирани /такива, от които е извлечена влагата/ храни. По-късно учените ни успяват да разработят и космически напитки. В момента част от тях се използват например при експедиции на алпинист и при спасителни акции по време на бедствия и аварии.
С български прибори са проведени над 300 експеримента на борда на различни спътници и орбитални станции. Ние сме и сред първите, които успяват да фотографират спътника на Марс - Фобос.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
