Кой е Дядо Коледа? Въпреки бялата си брада, той съвсем не е стар. В миналото е имал много предшественици в съответствие с езическите традиции на различните народи. Християнските мисионери се опитвали да премахнат въпросните ритуали, което се оказало почти невъзможно. Първоначално Свети Мартен бил този, който поставял сушени плодове и кестени под прозорците на послушните деца. След това дошъл редът на Свети Никола. Той бил много по-щедър и популярен и заслужено става „баща” на познатия на всички днес Дядо Коледа. Той е „роден” през 1822 година - в поемата на Кларк Мур „Коледната нощ”. Свети Никола, вдъхновителят на произведението, губи своя религиозен ореол, за да се превърне в чаровен дебеличък старец с дълга бяла брада и зачервени от студа бузи и нос. Дядо Коледа става събирателен образ на всички светци. През 1881 година публикуват негово изображение, което и до днес шества по света.
Първото украсено дърво е в Елзас
Дървото на зимата запазва зеленината си в сезона, когато природата отдъхва. Не напразно казват за нея, че е царицата на гората. При римляните елхата символизирала живота. Скандинавците пък засаждали елха пред къщите си, за да привлекат добрите духове, предлагайки им подслон през студените дни. Но елхите не се украсяват само защото така са по-красиви. Украсата, променяща се през вековете има много по-дълбок смисъл. Елхата е била приета в християнското празнуване едва през XVI век. Постепенно хората започнали да слагат клонки в къщите си. За първи път цели елхи като коледна украса се появили в Елзас. Всеки окачен предмет е символизирал основните епизоди от Греха и Спасението. Червените фрукти като символ на Забранения плод напомнят за опрощението, а на върха грее Витлеемската звезда.
Украсяването на коледната елха е от най-вълнуващите ритуали преди празника. Съществуват различни легенди и предания за това как е станала символ на Рождество.
Коледната звезда се налага все повече като един от символите на Рождество Христово заради красиво оцветените си листа. Произхожда от Централна Америка - от южната част на Мексико и Гватемала, далеч преди появата на първите европейци. Още древните ацтеки са използвали растението, за да произвеждат червена боя, а с млечнобелия му сок са смъквали висока температура. В Испания пък се свързва с Великден. Редица легенди разказват, че през XVI век в Мексико бедното момиче Пепита е събрало плевели и ги е положило като дар пред олтара на храм. От плевелите поникнали красиви коледни звезди, обагрени в червено. Те символизират Витлеемската звезда, а червения цвят е като кръвта от разпъването на Христос.
Епископ повлича крак с подаръците
Обичаят да се правят подаръци на Коледа води началото си от IV век, когато епископ тайно зарадвал на Рождество три деца, чийто баща бил много беден. След смъртта си добрият свещеник е обявен за светец – Свети Никола. От тогава хората си поднасяли изненади в навечерието на Коледа. Послушните деца получавали по един портокал, а непослушните имали право само на обелките от него.
В яслата, където се хранят животните, Дева Мария ражда Христос. Идеята да се възстанови този декор е на Свети Франциск от Азиси. Той искал да покаже на обикновените хора скромното място, от където се е появил Исус. Празни ясли, магаре и бик – това били първоначалните елементи на живата картина, изобразяваща обстановката около Божия син. След това прибавили фигурите на Дева Мария, Йосиф и Исус. От XV век заменили живата картина със скулптури от дърво.
Венецът - или короната от тръни
Венецът заема важно място в украсата на дома. Той символизира безкрайността и вечния живот със своята кръгла непрекъсната форма. Но и напомня короната от тръни, която била поставена върху главата на Исус по време на неговото разпятие на кръста. Украсите, използвани за венците – ядки и пуканки - са смятани за символ на възкресението и продължителността на живота. Въпреки че коледният венец сега се е превърнал по-скоро в декоративен, значението и важността му остават същите.
Светлината и огънят са главните символи на всички езически празници, особено на зимните. Топлината прогонва студа и злите зимни духове. В древния римски празник Сатурналии восъчните свещи са били незаменим атрибут. В християнската традиция коледните подчертават значението на Христос като Светлината на целият свят. Свещта озарява пътя ни, осветява го, внася яснота в живота и неговото разбиране, символизира победата на светлината над мрака. Именно свещите са превърнали райското дърво в коледна елха.
Звънчетата гонят злите духове
Коледните звънчета и мелодичният им звук идват от езическите зимни празници. Когато настъпвал студът, слънцето си тръгвало, нараствала силата на злия дух, който се страхувал от силния шум. Затова трябвало да се шуми, крещи и пее. Традицията е силна и до днес. Само че сега камбанките не прогонват злите духове, а приветстват раждането на Христос. Звънчетата са традиция на много европейски страни. В Скандинавия, например, камбанките бележат края на работния ден и началото на празника, а в Англия звънят радостно, посрещайки Христос, като символизират погребението на дявола.
Традицията да се яде печена или пълнена пуйка също датира отдавна. Първоначално се приготвяла гъска. Пуйката била внесена от Америка. Смята се, че за първи път се е появила на коледната трапеза на френския крал Шарл VII. Сътрапезниците му били очаровани от вкусната птица.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
