София. В България липсва стратегия за развитие във всички сектори, липсва и приемственост между различните правителства. Това заяви водача на листата на АБВ Ивайло Калфин по време на дискусия между жителите на плевенското село Тотлебен и представителите на АБВ.
АБВ иска да види друг тип икономика и това може да стане с частната инициатива и с участието на държавата. Това е важно и по този въпрос трябва да има национално съгласие, подчертаха от движението.
„Ако не знаеш какво искаш да направиш с една система, тя няма как да проработи", коментира евродепутатът и посочи основните приоритети за развитието на България, по които трябва да се постигне национално съгласие между основните политически сили, независимо от позицията им на политическия хоризонт.
„България е най-несоциалната държава в Европа, с най-малко отношение към хората с ниски доходи", коментира Ивайло Калфин. Той обясни, че ако знаеш какво искш, Европейският съюз ти дава огромни лостове за да постигнеш. Първият проблем обаче е този със справедливостта в държавата. Калфин очерта няколко начина, по които ситуацията в страната ни може да се промени, що се отнася до доходите и социалната справедливост.
Евродепутатът е категоричен, че е необходима промяна в данъчната система у нас. Данъците в момента се събрат от бедните хора, каза той и допълни, че 80% от българите живеят под прага на бедност, според последните статистики. – 60% от приходите в хазната обаче са от ДДС върху основните продукти – храни, лекарства. Калфин обясни, че Европейският съюз предоставя много инструменти, които могат да бъдат приложени в България. „1 лев има различна стойност за различните хора", коментира евродепутатът и подерта несправедливостта на плоския данък.
Един от приоритетите на европейските социалисти е въвеждане на данък върху операциите на капиталовите пазаро – 0.01%, каза Калфин и обясни, че тази мярка се прилага вече в редица европейски държави. А изчисленията сочат, че това за БГ би означавало 400 млн. лева допълнително в държавния бюджет.
Необходимо е и ограничаване на дейността на офшорните компании, посочи Калфин. Той обясни, че около 1000 млрд. Евро в момента не се плащат, а се крият от офшорните компании, което по изчисления е около 200 000 средно на европеец. Важни обществени сектори не могат да бъдат възлагани на офшорни компании, категоричен е Калфин. Това също е предложение, което идва от Европа, каза евродепутатът и допълни, че в интерес на справедливостта офшорните компании не бива да имат достъп до държавни поръчки, държавни средства, важни, монополни бизнеси в държавата.
Ивайло Калфин коментира, че от ЕС идват големи количества средства, проблемът обаче е в това, че тези пари стигат до една много малка част от хората. И това води след себе си еврослеприцизма у нас – по-малко от половината българи са положително настроени към членството ни в ЕС. Калвин оприличи потоците на евросубсидиите на фуния чийто тесен край сочи надолу – парите влизат в страната ни и се разпределят сред малцина – няколко монополни компании. Той е категоричен, че въпросната фуния трябва да се обърне наобратно – финансовите потоци да се разпределят върху максимален брой предприемачи – да бъде подпомогнат дребния и средния бизнес. И именно това дава гаранция за засилване на българската икономика и за създаване на нови работни места.
Калфин подчерта необходимонстта от създаване на гаранционен фонд в България. Целта е този фонд да даде възможност на хората да не си залагат жилището, за да реализират идея за бизнес. А и така банките сами ще свалят процентите си, за да имат достъп до този фонд", обясни Калфин. Той допълни, че това е практика в много европейски държави.
Сред мерките за съживяване и растеж на българската икономика е създаването на държавен инвестиионен фонд, каза още Калфин. „Без да се намеси държавата като инвеститор няма как да тръгне икономиката", коментира евродепутатът и обясни, че целта не е държавата да регулира и да управлява икономиката, а да може да инвестира в помощ на частните предприемачи, обясни Калфин и допълни, че когато говорим за доходи и работни места – налице са всички европейски инструменти и АБВ настоява за тяхното прилагане.
Сред приоритетите на АБВ е и уеднаквяването на правата на работещите в Европа българи с тези на местните хора. Ивайло Калфин обясни, че в европейските държави работят над 2 млн. българи - толкова, колкото работят и в България. Повечето обаче са поставени при крайно несправедливи условия – мизерен бит, ниски заплати, без здравни ии социални осигуровки. Българите са равноправни граждани на ЕС и трябва да бъдат поставени в еднакви условия с всички о станали европейци, коемнтира Калфин. Той подчерта и необходимостта от държавна инициатива за създаване на български училища в европейските държави там, където има българи. Целта е децата на нашите съграждани, ако пожелаят, да могат да се върнат в България и досегашномто им образование да не е в разрез с българската образователна система.
Ивайло Калфин посочи още един проблем на представянето на страната ни в Европа – липсват инициативите на България в ЕС, отсъства националната ни позиция в Европа. Евродепутатът е категоричен, че трябва да се засили гласа на държавата ни в ЕС. И подчерта, че на този етап у нас липсва дебата за бъдещето на Европа.
Калфин е категоричен, че в Европа депутатите ни могат да бъдат полезни, само ако имат държава зад гърба си. „Българинът трябва да усети ЕС, в момента ЕС е за малко хора", коментира евродепутатът.
България изостава, защото не знае къде отива. Необходима е промяна и тя може да бъде постигната само с определяне на целите и с определяне на начините за постигането им, обясни Ивайло Калфин и подчерта острата необходимост от национално съгласие и дискусия между основните политически сили по ключовите за държавата теми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
