ГЕРБ и ректори обсъждат как университетите да се съобразяват с пазара на труда
Основните предизвикателства във висшето образование у нас са разминаването между компетентностите на дипломиралите се специалисти и нуждите на пазара на труда, недостигът на кадри в сферата на техническите, природните, педагогическите и други направления, както и недостатъчното кариерно ориентиране на младите хора. Това заяви Милена Дамянова, председател на Комисията по образованието и науката в парламента, по време на кръглата маса "Висшето образование и науката в България - качество и перспектива". Форумът бе организиран от ГЕРБ, Сдружение "Граждани за европейско развитие на България" и фондация "Ханс Зайдел" в Народното събрание.
Дамянова посочи, че една от основните стъпки за промяна в системата, по която вече се работи, са новите текстове в Закона за академичното развитие на академичния състав. Те вече се гледат на второ четене в Комисията по образованието и науката. Целта е да се утвърдят новите правила, по които един учен може да стане доктор, доцент или професор. "С промените се утвърждават минималните критерии и се търси баланс между фундаменталните знания и практическите умения", каза Дамянова. Според нея промяната във висшето образование е свързана с конкретни решения. "Едно от тях е определянето на приоритетните направления в университетите и в науката, определяне на изследователските висши училища и спиране на субсидията за специалности, които имат слаби научни резултати", посочи тя.
Форумът беше открит от зам.-председателите на партия ГЕРБ Йорданка Фандъкова и Цветан Цветанов. В него взеха участие почти всички ректори на вузове или техни заместници, представители на БАН, млади учени, работодатели, синдикалисти и депутати.
"Образованието и науката са приоритет и
основен инструмент за развитие на българската икономика. Законодателните инициативи са важен фактор за
установяването на връзката между образованието, местната власт и бизнеса
каза Цветанов. Той посочи, че 43-тото Народно събрание е приело образователна стратегия и законодателни промени. Цветанов подчерта важността на работодателските организации за подобряване на качеството на образованието. "Трябва да прекратим практиката висшисти да излизат от университетите без реална реализация - приоритетно трябва да се развиват сектори в съответствие със знанията и уменията на младите хора и нуждите на бизнеса", заяви той и изрази увереност, че безработицата у нас ще намалява. "В сътрудничество с бизнеса ще подобряваме образователния модел. Трябва да се стремим към добрия пример на Европейския съюз - развита демокрация и икономика", каза още Цветанов.
Недостигът на кадри в софтуерната индустрия също беше дискутиран в рамките на кръглата маса. "Необходимо е да се осигури равноправно участие на браншовите организации в процеса на планиране на държавната поръчка на университетите и повишаване броя на местата за софтуерни инженери във висшите училища", предложи Дамянова. Според нея все още има изоставане в обучението в предприемачески дух сред младите хора, както и е налице недостатъчно използване на информационните технологии.
Все още не е готов списъкът на защитените специалности в университетите, който трябва да бъде представен от Министерството на образованието и науката, стана ясно на форума. Документът посочва специалностите, които не са масови или не са популярни, но подготвят важни за държавата специалисти и
трябваше да е готов още през март
"София се утвърди като регионален и национален университетски център. За Столична община това е голяма възможност - работим активно с университетите и с Българската академия на науката. Отворихме нашите университети за науката и за иновациите. Това е огромна възможност на нашия град", каза столичния кмет Йорданка Фандъкова. Тя посочи, че за ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" голяма заслуга има първият кабинет на Бойко Борисов. "Бюджетът на програмата възлиза на 1.37 млрд. лв. - от европейско и национално финансиране. Да се възползваме правилно от този голям финансов ресурс е голямо предизвикателство - трябва да се инвестира в създаване на центрове, които да предизвикат интелигентен растеж", каза Фандъкова. Според нея връзката между образованието и бизнеса е устойчива, когато минава през партньорство с държавата и общините. "В София имаме конкретни разработени проекти, това е работещият модел. Столичният общински съвет прие стратегията за интелигентна специализация на София - в сферата на иновациите и научните изследвания. Всички сериозни изследвания възлагаме на университетите и на институтите на БАН.
Така развиваме столицата като интелигентен град
Създадохме и добри модели на партньорство за стажове и подготовка на кадри", посочи Фандъкова.
Тя обяви, че личната й амбиция е Столична община да бъде отворена за иновации, за което са нужни млади хора и опитни професионалисти.
Нуждата от това да бъдат направени необходимите реформи посочи председателят на Съвета на ректорите на висшите училища проф. Любен Тотев. "Трябва да намерим най-верния път. Хубаво е, че българските висши заведения са в добро партньорство със Столична община. Вървейки заедно, ще постигнем повече", посочи д-р Тотев. Според него е правилно да използваме капацитета на университетите за общото благо.
Акад. Воденичаров, председател на БАН, поиска от политиците, когато гласуват бюджета за догодина, да предвидят повече пари за хуманитарните науки, тъй като в момента се набляга на приложните специалности. "Задължително е в следващия бюджет да има по-осезаемо средства и за научни изследвания", категоричен е той. Според акад. Воденичаров е необходимо да се разработи програма за стимулиране на младите учени, както и държавата да подпомага гаранционните фондове, създаването и укрепването на клъстерите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
