Зрелостниците от професионалните гимназии владеят чужд език слабо
16% от учениците искат собствен бизнес след дипломирането
Доколко дават професия професионалните гимназии? Десетки бивши техникуми обучават в занаяти, за които вече няма пазар. МОН обещава изследвания по въпроса как това да се промени, включително и със създаването на специален орган, който да изследва очакванията на работодателите за това какви кадри ще се търсят след 5-10 г. При това както в средното, така и във висшето образование. Към момента обаче съществуват много бегли и спорадични представи за това какво се случва с дипломиралите се млади професионалисти от някогашните техникуми. Последното публикувано изследване отпреди 3 г. показва драстични диспропорции между очакванията им и онова, което намират в професионалните школа. При това то е правено предимно сред ученици във финансово-стопанки и търговски гимназии, така че представя картината само за тази професия.
25% от завършващите професионална гимназия ученици не полагат държавните си изпити по професията, сочи проучване, публикувано на сайта на Центъра за контрол и оценка на обучението /ЦКОКО/. При това положение излиза, че всеки четвърти, учил в професионално школо, на финала излиза без професия. 14% от възпитаниците на бившите техникуми пък на практика не вземат и матурите си и по този начин остават с основно образование.
Най-големият проблем на учениците в тези училища са обученията по практика и тези по чужд език. Анкетата сред учениците е включила както въпроси, засягащи получените от тях знания и умения, така и субективните им оценки за онова, което им дава училището. 74% от учениците са посочили, че
практиката им преминава в класната стая
Възможно е след края на проучването този процент да е намалял, защото в част от училищата бяха въведени подобия на дуалното обучение. Така или иначе обаче 46%, или близо половината, посочват като недостатък на образованието си недостатъчното практическо обучение. 70% пък са заявили, че не са им достатъчни познанията, които получават за професионалната терминология на чужд език. Той е и една от болните теми на професионалното образование - 40% от учещите в тези училища посочват, че нивото им на владеене на чужд език е ниско. Оказва се, че учениците много често излизат с ниво А1 на чужд език съгласно Европейската езикова рамка, като в сравнително малка степен нивото е А2. 69% посочват, че не им е достатъчна и комуникацията, която провеждат на чужд език. Всеки трети смята, че техникумът не му дава най-съвременната теоретична подготовка с новостите в съответната професия.
Проверката на знанията и в тази област набляга на теорията - в 85% от случаите учениците твърдят, че ги изпитват с писмен отговор на въпрос. Повечето от тях са давали по няколко отговора, но въпреки това практическите разработки идват едва на четвърто място след устните изпитвания и решаването на тестове. Само 11% твърдят, че знанията им са били проверявани онлайн. Около 43-44% от учениците са удовлетворени от знанията по теория и практика, които получават. Едва 33% са помирисвали практика в предприятие, а всеки пети е имал участие в учебна фирма.
При избора си на професия около 60% твърдят, че са се ръководили от реалните перспективи да си намерят работа.
Само половината реално харесват професията
за която учат, а 39% смятат, че тя би им дала възможност за растеж в кариерата. 32% са направили избора си под влияние на семейството, а всеки десети е подал документи в съответното училище просто за да има професия. Едва 2,8% са ползвали услугите на център за кариерно ориентиране.
16,2% от децата възнамеряват да започнат собствен бизнес след завършването. 62,5% имат желание да продължат във вуз, а 18% смятат да сменят професията си, след като се дипломират. Едва 7% имат намерението да се реализират веднага, без да продължават образованието си.
Танев с идея за "майсторски" колежи
Просветният министър Тодор Танев от известно време лансира идея за "продължаващо" професионално образование чрез мрежа от колежи. В тях ще се учи веднага след средно образование, което по неговите думи обучава "чираците" и "калфите". Идеята е именно въпросните колежи пък да подготвят "майсторите" в бранша.
По неговите думи този модел успешно съществува и в Германия, и в Швейцария. У нас впрочем също има такива колежи, но системата е недостатъчно развита, защото това образование не дава някакъв допълнителен статус. По думите на Танев за въвеждането му ще са нужни промени само в Закона за професионалното образование, като въпросните колежи могат да бъдат 2-годишни или 3-годишни. Той даде за пример медицинските сестри, които в момента учат в колежи към висшите учебни заведения. Те са 4-годишни и оттам медсестрите излизат със степен "професионален бакалавър". По думите на Танев обаче, за да бъде уплътнена 4-годишната им подготовка, те учат и много ненужни неща, които могат да им бъдат спестени. Той е водил разговори с швейцарския фонд, който ни предоставя пари за дуално обучение, да вземат участие в проект за подобни колежи. По неговите думи няма да има по-нататъшно разширение на университети, но такава мрежа от учебни заведения може да реши въпроса с подготовката на кадри в области, където бизнесът търси хора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
