Може да симулира пожар в метрото или катастрофа, за да обучава полицаите
Пожар в метрото. Паникьосани пътници, задушаващ дим във въздуха, десетки щуращи се хора по перона. Спокойно, свалете очилата! Тревогата е само във виртуалния свят - цялото действие се развива в лаборатория. При това не някъде в бъдещето. Става дума за Лабораторията по виртуална реалност, която се намира във Факултета за германско инженерно обучение на Техническия университет.
Тя е най-старата у нас, създадена през 2008 година частично по проект на МОН и частично - финансирана от Университета Карлсруе, който е партньор на факултета. За да я направят, се наложило изцяло да изчистят едно помещение от стари и неизползвани машини. Сега обаче в нея се учат не само студентите на факултета, а и на целия Технически университет.
Основното предимство на лабораторията е възможността потребителят да се потопи изцяло в средата и да има усещането, че присъства в нея, разказва ръководителят на лабораторията проф. Стоян Малешков. Тя дава възможност изображението да бъде представено по различен начин на двете очи на наблюдателя и той да получи ефект на стереоскопично представяне. Това става благодарение на специални очила, както и на различни интерфейсни устройства. Така изображение, което без очила виждаме само в две измерения, става триизмерно след поставянето им. По този начин производителите могат да видят характеристиките на изделието си още преди да е произведено, и ако се налага, да коригират нещо в него.
Благодарение на интерфейсните устройства могат да бъдат направени и различни сечения на обекта, така че той да бъде видян в разрез. По подобен начин например са проверявали дизайн на мотокар, изработен от техен партньорски факултет. Лабораторията може да представи въпросния проект и в умален вид, но може да го видите и в мащаб едно към едно.
Интересно приложение на подобни лаборатории е възможността чрез тях да се тренира управление на кризисни ситуации - пожар, катастрофа. Подобни продукти има в Германия и Холандия, а на нас са предоставяни демоверсии с учебни цели, разказва деканът на факултета проф. Стефан Стефанов. Такъв продукт дори е бил демонстриран пред нашето МВР и Академията, където се обучават бъдещите служители на реда.
"Пожарникарите бяха възхитени от това, че могат да се обучават как да действат например при пожар в метро. Да организираш такова обучение в реална среда е на практика невъзможно", разказва проф. Стефанов. Ако обаче родното МВР поиска да въведе обучение в подобна лаборатория, трябва да отдели поне стотина хиляди евро за оборудването й и закупуването на лиценза за този продукт.
"На нас ни е предоставен с учебни цели, ако започнем да обучаваме някого срещу заплащане, това вече ще бъде бизнес и партньорите ни няма да бъдат съгласни", казва проф. Стефанов.
По същия начин подобен продукт може да симулира катастрофа и хората, заети с овладяването й, да тренират как могат да позиционират автомобилите в подобна ситуация. По света има и възможности по този начин да се тренира и реакция при авиокатастрофа, но тези продукти вече са многократно по-скъпи, тъй като е нужен и модел на пилотската кабина. Двамата пилоти седят в нея, а системата, която управлява симулираната реалност, накланя и движи кабината като при съвсем действителна катастрофа. Такава лаборатория може да бъде използвана и в ситуации, в които не трябва да се докосва нищо с ръце - например при операция, където е необходимо да бъде разгледан някакъв материал в стерилна среда. Специално устройство сканира тримерни изображения на ръцете и те, без да докосват нищо, управляват сцената, разказва проф. Малешков.
Младите остават у нас и с немска диплома
Говоренето на български тук е като пушенето - само извън факултета
Студентите ни започват с 2000 лв. още преди да завършат, казва проф. Стефан Стефанов
Проф. Стефан Стефанов е декан на Германския инженерен факултет към Техническия университет, който дава двойни дипломи на своите възпитаници - българска и немска. "Стандарт" го попита как се реализират младите хора, които завършват факултета.
- Проф. Стефанов, как се реализират студентите на Вашия факултет, в Германия ли отиват?
- За 25 години, откакто съществува факултетът, сме обучили 1566 души. Една от последните анкети, които правихме сред завършилите, посочва, че някъде около 15% от абсолвентите отиват да работят извън България. Ние ги изпращаме да учат един семестър там, за да могат да получат и германската диплома, освен българската. Някои специалности, например машиностроенето, имат задължителна практика от 4 до 6 месеца в немски фирми. Много често фирмите ги харесват и им предлагат работа. От самия дипломант зависи дали ще приеме или не. Но мнозина се връщат тук, защото още отпреди това работят в някои от немските предприятия у нас. Те са най-големите потребители на нашите кадри. От самото начало имаме договор с българо-германската индустриално-търговска камара, дори нейният управител д-р Митко Василев е наш преподавател по маркетинг. Така че студентите ни предпочитат да останат в България при добра работа и добри заплати. Миналия семестър една баварска делегация бе дошла при нас заедно с първия секретар на баварското правителство. В нея бяха 25 баварски фирми. Целта им беше да се запознаят с факултета и евентуално да предложат практика и работа на студентите ни. Попитаха един от студентите ни как си представя бъдещето си и той отговори "Аз не съм отишъл да уча в Германия, макар че имах тази възможност. Избрах този факултет, за да мога да остана тук и да си намеря добре платена работа в немска фирма. Ако отида в Германия, при една заплата от около 3000 евро на месец ще съм по-зле, като се има предвид, че трябва да давам около половината за жилище. Много по-скъпо ми е да живея там, отколкото тук". Нашите студенти, още преди да са завършили, започват със заплата от 1500 до 2000 лева. А компютърните специалисти - дори с по-висока. Имаме компютърни специалисти, които след втората - третата година вземат 4-5000 лева заплата. Специално на един компютърен специалист не му трябва да бъде на някакво конкретно място, за да работи. Той може да работи с чуждестранни фирми и от България. Мнозина от добрите специалисти напускат и София, купуват си къщи някъде в предградията - важното е само да имат добър интернет. А България е една от четирите страни в света, които имат най-бързия интернет, с това нещо можем да се гордеем.
- А кок мотивирате преподавателите си, по-високи ли са заплатите им?
- Труден въпрос. Заплатите им не са по-високи, но ние ги мотивираме, като всяка година ги изпращаме за месец на специализация при техни колеги в съответния партньорски университет. Така постигаме две неща - хем те да не загубят нивото си, и едновременно с това да уеднаквят материята, която преподават. Защото не върви, когато един немски преподавател дойде тук, след това българският му колега да бъде на по-ниско ниво. В някои области ние имаме дори по-добри български преподаватели. Но без немските колеги ние няма да сме немски факултет. Ако видите витрините ни, няма да видите нито едно съобщение на български език. Цялото преподаване е на немски. Всичко е на немски. Както пушачите палят цигари извън сградата на факултета, така и български се говори извън сградата. Разбира се, това е малко метафорично.
- С какво ниво на немски?
- Немският на студентите е на такова ниво, на каквото е езикът на чужденците, които започват да учат в университетите в Германия. От B2 нагоре. Студентът държи изпит по езика тук, а тестът се проверява в Германия. Ако издържи изпита, той може да учи навсякъде в Германия, не само тук. В България има 23 езикови гимназии, в които се държи немска матура. Много от завършващите там обаче отиват да учат в Германия, но все пак има такива, които остават. Това е една много добра алтернатива на следването в Германия, защото там ще получиш само германска диплома, а тук - и двете. Имаме специалност машиностроене, компютърни системи и технологии, стопанско управление и индустриален мениджмънт. Това са четирите специалности, които правят факултета ни по-различен от останалите. Те ни превръщат в едно малко висше учебно заведение в рамките на едно по-голямо. Имаме 16 лаборатории, в които студентите ни практикуват. Повечето се използват не само от нашия факултет, макар че са оборудвани по линия на немския факултет от Германската служба за академичен обмен. Досега тя е вкарала над 7 милиона евро за оборудване на факултета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
