Първият звънец ще бие всеки момент. А малчуганът вкъщи е ужасен - не иска да влиза в клас. Кога и защо ужасът от школото е най-силен? И как да "излъжем" детето да тръгне с песен на училище? "Стандарт" потърси съвета на Младен Владимиров, училищен психолог в столичното 2-ро СОУ.
Най-често със свито сърце чакат първия звънец децата в I, V и VIII клас, обяснява Младен Владимиров. Причината е, че ги е страх от неизвестните, които ги чакат през следващата учебна година. За първолаците, разбира се, това е дебют в школото. Бъдещите петокласници са смутени от срещата с нови учители, гимназистите пък се озовават в нов клас, което е изпитание за всяко дете. Истината е, че най-нетърпеливо чакат първия звънец големите, смята психологът. Тийнейджърите от последния курс са запленени от емоциите през лятото. И нямат търпение да споделят със съучениците си какво са преживели през ваканцията, обяснява Младен Владимиров.
Какво да правим обаче, ако вкъщи не ни чака влюбен пубер, а изплашен 7-годишен мъник, който се страхува да влезе в клас? Да запазим самообладание. За първокласниците тръгването на училище означава преход от нещо, което е било сигурно за тях, към дисциплина, а най-големият проблем е ученето, смята Владимиров. Затова съветът му към родителите на най-малките е да включват детето си отрано във всички инициативи, свързани с предстоящия първи учебен ден - закупуването на дрехи, ученически пособия, раница, дори мобилен телефон. Важно е да не пренасяме тревогите си върху детето. Ако майката например е твърде напрегната в деня на първия звънец, по-добре да помоли някой друг да заведе детето, като в това няма нищо лошо, смята психологът. Родителите трябва да са уверени и спокойни, да се опитат да ентусиазират първокласниците за първия им учебен ден. Добра идея е предварително да са му показали школото, да са го развели из двора, дори да го запознаят с охраната там. За да може детето да формира представа за училището като сигурно и забавно място, обяснява Владимиров.
Петокласниците са още по-стресирани в началото на учебната година, защото при тях програмата е по-натоварена, няма игри като при по-малките ученици, предстои им досег с нови учители и авторитети, обяснява психологът. Затова родителите трябва да са по-внимателни и да наблюдават своето дете няколко седмици. Защото поставянето на нови правила и граници може да доведе до повишено напрежение у петокласника. Владимиров съветва родителите да следят дали детето им е по-раздразнително, започва ли да се усамотява и оплаква от болки в корема например, дали губи апетит или спи лошо.
Това са индикациите, че малчуганът е под стрес, обяснява психологът. В този случай родителите трябва да са много толерантни и търпеливи. А, ако се налага, да потърсят и подкрепата на училищния психолог или поне да разговарят с класния ръководител с молба да наблюдава малчугана в час. Съседското дете също може да се окаже съюз. Ако учи в същото школо, може да го запознаем с нашето, предлага Владимиров - за да не се чувства изолирано.
Подходът към осмокласниците пък трябва да е по-различен, обяснява психологът. Големите деца искат повече автономност.
Добре е тийнейджърът да не бъде придружаван от родител в първия учебен ден, смята Младен Владимиров. Трябва да му се предостави свободата да избере с какви дрехи да бъде облечен и по какъв начин да отиде до школото - пеша, с велосипед, метро или такси. Защото е доста травмиращо за дете, което вече се взима на сериозно, да бъде заведено от мама или тати на 15 септември. Владимиров съветва родителите на по-големите да споделят с тях спомените си от ученическите години. Както и с разговори да убеждават тийнейджърите, че животът в клас е важна част от професионалната им реализация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
