София. Когато преди време БАН се оплака, че бюджетът й за цялата 2013 година е по-малък от този за подслушване, това прозвуча по-скоро като леко екзотична съпоставка. Последните дни показаха, че далеч не е била екзотична. Къде са отишли държавните пари, заделени за СРС-та и какъв батак сътвориха "бръмбарите" - вече е ясно на всички. Какво обаче ще се случи с държавата заради недофинансирането не само на академията, но и на цялото ни образование, вероятно ще усетим след години. Защото, за разлика от подслушването, девалвирането на образователната система е бавен, на пръв поглед недоловим процес, чиито резултати обикновено се осъзнават в пълния им размер едва когато сривът вече е настъпил.
Макар че вече ги осъзнаваме. Което обаче далеч не значи, че правим опити да ги решим. А ако правим, то е само на парче. Най-простичкото нещо - никой в държавата за толкова години не се и опита да обвърже в единна политика приема в училища и университети и кадрите, които са необходими на трудовия пазар. Всъщност няма и кой да направи това. За да се случи, е нужно държавата да има някаква визия за това как иска да изглежда след 10 или 20 години. Никой политик не гледа толкова надалече - техният хоризонт са следващите избори.
Само преди няколко дни НСИ излезе с данни, според които всеки четвърти български студент в момента учи "Администрация и управление", въпреки че за съкращения в администрацията говорим сигурно от 10 години. Всеки десети следва за инженер, а математиците едва ги е хванала статистиката - те са 0,2 на сто от студентите. В същото време плачем как на страната ни липсвали инженери, как математиците бягали зад граница и колко калпави кадри давали университетите на бизнеса. Най-простото нещо изглежда да съпоставиш двете статистики и да направиш нужните промени. Преди дни обаче излезе и новият прием в университетите по държавна поръчка - почти без изменения. Не видях спад на бъдещите администратори, които държавата явно ще продължи да дотира и тази година, докато с другата ръка върти метлата сред чиновничеството.
Какво правим всъщност? Произвеждаме си готови безработни кадри, но на сравнително висока цена. Евтини безработни на тази държава не й трябват - тя предпочита да им плаща четирите години обучение в университет, да ги назначи и едва след това да ги прати в бюрата по труда, като първо им плати обезщетения за съкращение. Ако все пак избягат в чужбина - берекет версин. Ако останат тук - сами са си виновни.
Който и да се опита да промени това, ще срещне жестока съпротива. Служебният премиер Марин Райков на едно от последните заседания на кабинета прави намек, че на държавата 51 вуза са й твърде много.
Нито един кабинет с пълен мандат обаче не би си позволил да пипа това статукво. А ако започне, скоро ще спре - особено когато разните местни филиали и университетчета заплачат колко са регионално значими, как без тях ще се увеличи безработицата в района, а освен това със закриването им ще отпадне единственият начин бабите да вдигнат пенсиите си, като дават стаи на студенти под наем. Много от университетите ни в момента са просто щитове срещу безработица - и на преподавателите в тях, и на студентите, които иначе трябва да излязат на пазара на труда, на който всъщност работа няма.
Никой не иска да го признае публично - затова всички партии дъвчат предизборното изречение "Образованието е приоритет за нас", докато всъщност го смятат за деветата дупка на кавала. По-"мозъчните" страни във времена на криза инвестират в образование, именно защото очакват то да ги извади от кризата. Очевидно у нас това се приема като някаква шмекерия - как ще даваме пари за нещо, от което така и няма да видим практическа полза до края на мандата си. Няколко поредни кабинета повтаряха до втръсване мантрата: "ще дадем пари срещу качество", въпреки че е до болка ясно, че за да бъде постигнато качеството, първо трябва да бъдат дадени парите. Ако то се постига и без тях, значи най-вероятно не му трябват. Да не говорим, че никой така и не каза какво точно разбира под качество - ако имаме предвид специалисти като тези, излизащи от повечето западни университети, не е много ясно какво ще прави с тях един бизнес в замиращо състояние, оцеляващ на ръба на фалита и незнаещ дали утре ще го има. Качественият специалист най-вероятно ще иска качествена заплата. Колко работодатели могат да му я платят? Да не говорим, че е пълно с фирми, които използват хората си с висока квалификация като в една прословута реклама, където със скъп лаптоп се подпираше кракът на масата. За да искаш качество, трябва първо да си платиш, а у нас нито политици, нито бизнес са готови да го направят. Затова, хайде холан, да заложим на евтиното! Приемайте ги директно от бюрата за безработни, плащайте жълти стотинки на университетите, за да ги обучават, и се молете да емигрират, защото така ще бъде по-добре за статистиката. Парите и без това са нужни за държавата за по-важни неща.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
