Кои са преподавателите, които оставят незаличима диря в сърцата на своите ученици? Вече втора година "Стандарт" и Министерството на образованието и науката търсят заедно тези хора чрез кампанията "Любим учител". Тази година за своите любими преподаватели гласуваха деветокласниците от няколко училища - 31 СУЧЕМ и 134 СОУ в столицата, езиковата гимназия "Петър Богдан" в Монтана, гимназията с преподаване на чужди езици "Симеон Радев" в Перник и природо-математическата гимназия "Сергей Корольов" в Благоевград.
В броя на в. "Стандарт" от 21 юни ви представихме любимите учители от столицата - преподавателите по литература Георги Велев и Калина Михова. Миналия вторник в приложението "Образование" прочетохте защо децата избраха Бисерка Александрова и Елизабет Алексиева. Днес ще ви представим любимата учителка на Благоевград Марияна Митова.
Марияна Митова намери призванието си в класната стая
За нея учителството е всичко. И работа, и хоби. Но преди всичко - призвание. Влага в професията си цялото си сърце, цялата си душа. Затова и при награждаването й в кампанията на в. "Стандарт" и МОН "Любим учител" в Природо-математическата гимназия "Сергей Корольов" в Благоевград над 300 ученици станаха на крака и я аплодираха. "Да докоснеш душата на дете и да останеш там - това е най-голямата отплата за един учител. Благодаря и на учениците, и на колегите, и на ръководството на гимназията. В работата си се водя от мисълта на Плутарх, че ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален. Учителството е моят живот. Ученици, обичам ви като мои деца. Вашата обич е най-големият ми подарък. Ако не съм с вас, денят ми е сив. Помнете, че навсякъде и винаги трябва да сте сред първите.
Посвещавам тази награда на вас
сподели развълнуваната и разплакана учителка Марияна Митова, преподавател по български език и литература. Тя често е награждавана за своя принос в образованието. За нея учителят не бива да е само зад катедрата, а и на чина на ученика. "Преградата между нас трябва да е стъклена, за да се виждат проблемите. Не бива да се гони абсолютен авторитет от един учител, тъй като по този начин всява страх у децата. И спира пътя си да види техните пълни възможности, знания и характери. Трябва да си толерантен с тях, добър, безкористен. Всеки от нас сам трябва да си направи реформата, а не да чака. Да знае как да работи в час, как да запали децата по своя предмет", казва 39-годишната преподавателка.
Тя започнала своя път в образованието преди 15 години в Десето основно училище. Но закрили школото и от 2006 г. е в природо-математическата гимназия. "Старото ми училище вече е старчески дом. Този факт говори много за ситуацията в страната ни. 30% от моите ученици вече са в чужбина, непрекъснато някой ми идва на гости. Не ме забравят, а това е най-голямата отплата за един учител - да чуе "Добър ден" или "Благодаря" от своите възпитаници, да си имат взаимно доверие, да си споделят всичко. Често ми благодарят и родители, които забелязват положителната промяна у децата си. Това е показателно за работата на всеки педагог", категорична е Марияна Митова. Тя смята, че не е единственият човек в клас, който преподава уроци на останалите. Самите ученици също й "преподават" своите уроци. Необходимо е да си в крак с времето, да не изоставаш, ако искаш да си уважаван и ценен за децата. Личните проблеми остават извън класната стая. Влезеш ли в клас, си длъжен да си усмихнат, позитивен, лъчезарен, диалогичен. "Контактът с тях ме подмладява. Не е важно колко знае учителят, а какво ще научат възпитаниците му. Да остане трайна следа у тях от даден урок.
Често провокирам вниманието им с нещо любопитно
което касае живота на поета или писателя, който разглеждаме в час. Те се заинтригуват и научават повече за въпросния автор. За мен общуването с децата е чисто и свято като музиката", казва Митова, която живее в музикално семейство. Съпругът й Петър е музикант, синът й Антоан също завършил музикална паралелка в гимназия. Признава, че никак не е лесно да си учител в елитно училище. Не може да се оставиш по течението и за един ден. Защото децата са много интелигентни и знаят много. "Всеки час си на "педал". Това означава да отделиш часове за подготовка вкъщи. Не спирам да чета, да уча за иновациите в нашата сфера. Чиновниците ни броят само престоя в училището и отсичат, че малко работим. Но за да изкарам 5 часа днес, съм се трудила доста и вкъщи. Учим езици, компютри. Иначе губиш уважението на децата. В училище съм в свои води, преди време отказах да стана асистент в университета. Прекрасно е, когато видя учениците да поемат по своя път в живота, тогава стават ясни плодовете от труда ни", споделя учителката. Любима мисъл й е:
Всичко е възможно, невъзможното просто отнема повече време
От всеки учител зависи дали ученикът ще заобича или намрази неговия предмет. Защото няма силни и слаби ученици, има повече и по-малко мотивирани. Трябва да ги провокираш, да ги мотивираш. И тя се справя. Доказват го обичта и доверието на учениците към нея. "В госпожа Митова ценя това, че тя се държи с нас с уважение. Харесвам това, че тя обича работата си и се опитва да ни накара да учим. Прави нещата интересни и затова я харесвам. Също така тя е човечна". Това признание на едно от децата казва почти всичко за любимия учител в благоевградската математическа гимназия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
