В началните училища мъжете се броят на пръсти
Близо половината от преподавателите у нас са над 50 г.
От години се говори, че учителското съсловие е едно от най-застаряващите, че младите хора рядко избират това поприще заради ниското заплащане, че професията е силно феминизирана. Според данни на Евростат, публикувани по повод вчерашния Световен ден на учителя, българските преподаватели са сред най-застаряващите в ЕС. Данните на европейската статистическа агенция обхващат учителите над 50-годишна възраст в 28-те страни членки.
България се нарежда на второ място с 42,4 процента такъв преподавателски състав в началното образование от около 14 600 учители. По-напред е Италия, където на възраст над 50 години са 52,7% на сто от близо 237 хиляди учители в сектора. Непосредствено след България са страни като Германия (42 процента) и Латвия, Литва и Естония, с по 40 на сто. Най-малко учители над 50-годишна възраст има в началното образование на Кипър - едва 3,5 на сто, Малта - 12,3 на сто, Великобритания - 17,8 на сто, и Гърция - 18,6 на сто.
В системата на средното и гимназиално образование у нас учителите над 50-годишна възраст са 47,7 на сто от близо 39 хиляди. Най-възрастни са преподавателите в Италия - 57,5 на сто, в Естония са 50,2 на сто, а в Латвия - 49 на сто. Най-малко учители на възраст 50 работят в образователните системи на Малта - 15 на сто, Великобритания и Люксембург - по 25 на сто, и Полша - 28 на сто.
Анализът на Евростат е за периода от 2014 г., когато в началното образование в ЕС са работили около 2,1 милиона учители, от които едва 200 хиляди са били на възраст под 30 години. Около 85% от тези учители в ЕС са били жени и около 15 на сто - мъже. За България дяловете са съответно 94,4 на сто жени и 5,6 на сто - мъже. В системата на средното и гимназиално образование в ЕС са работили около 3,5 милиона учители, от които 64 процента жени и 36 процента мъже. От тях също едва 300 хиляди са били под 30-годишна възраст. В България съотношението на жени и мъже е било 80 към 20.
Специалисти се надяват, че тези тенденции в българското образование ще се обърнат. Положителна стъпка за подобно развитие е взетото във вторник решение от правителството заплатите на учителите да бъдат увеличени средно с 10% от догодина.
Нужни са социални стимули
Георги Велев, учител по литература
в 31 средно училище за чужди езици и мениджмънт
- Г-н Велев, според данни на Евростат учителите у нас застаряват. Свързана ли е тази тенденция и с ниското заплащане?
- Заплатите на учителите ще се повишат и то много точно заради състаряването.
- Правителството предвижда 10 на сто увеличение на заплатите от Нова година...
- Това е малка стъпка в правилната посока.
Моето мнение е, че това увеличение на заплатите не променя качеството на образованието. Вижда се, че реформите срещат много големи трудности.
- С какво могат да бъдат привлечени млади преподаватели?
- За да бъдат накарани младите хора да станат преподаватели, трябват някакви социални придобивки, и то сериозни - например преференции при отпускане на кредити за жилища. Или пък - ако остане 20 години учител, да му се опрощава част от кредита. Те искат да си направят дом и с тия заплати не могат да плащат кредитите си.
- Според изследването на Евростат все по-малко мъже се захващат с тази професия. Защо?
- Свързано е с мизерното заплащане. Мъж учител да храни семейство е малко несериозно.
По света не достигат 69 млн. обучаващи
Около 69 милиона учители трябва да бъдат наети на работа в цял свят, за да се задоволят нуждите на образователните системи в отделните страни. Това сочи доклад на ЮНЕСКО, цитиран от Би Би Си. Най-сериозен е недостигът на начални и гимназиални преподаватели. Такива липси има най-вече в части от Африка и Южна Азия.
По света към момента има 263 милиона деца, които не посещават начално училище или гимназия поради липса на такива в населените места, в които живеят. Около 25 милиона от тези деца никога не са стъпвали в образователна институция. "Ако не се вземат незабавни мерки, ситуацията в Африка ще се влоши значително", се казва в доклада на ЮНЕСКО. Според експертите най-осезаем е проблемът в Бурунди, Централноафриканската република, Кения, Малави и Мозамбик.
На другия полюс са Етиопия, Руанда и Свазиленд, където броят на учителите почти напълно отговаря на нуждите на образователната система. Проблем е и сравнително ниската квалификация на преподавателите. В държави като Нигер, Гана, Сиера Леоне и Либерия по-малко от 60% от учителите имат необходимите за упражняване на професията опит и подготовка. Недостигът на преподаватели води и до чувствително увеличаване на броя на учениците в един клас. В Малави, например, има паралелки от по над 100 деца. В други държави пък липсват ученици в гимназиалния етап. А повече от половината младежи със средно образование трябва да стават учители, за да запълват съществуващите дупки. Това обаче не се случва на практика.
Друго важно обстоятелство, което "краде" от интереса към учителската професия, е ниското заплащане, предупреждават от ЮНЕСКО. В части от Африка преподавателите получават заплати под определения праг на бедността, което ги принуждава да се захващат и с втора работа.
Проблем с недостиг на учители има и у нас. Дни преди старта на тази учебна година от Агенцията по заетостта обявиха близо 1400 свободни работни места за преподаватели.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
