2500 млади без педагогическо образование кандидатстват за 140 места
700 000 евро пристигат от Европа по нов проект, който търси нетрадиционни начини за борба както с ромската неграмотност, така и с ниския престиж на учителската професия. Парите са от Еврокомисията и са по съвместен проект с още пет държави - Румъния, Испания, Латвия, Австрия и Германия, като цялата сума е общо 2,5 млн. евро. Идеята е да бъдат събрани млади професионалисти, които обаче не са педагози, и да бъдат изпратени в образователната система, предимно там, където учат деца от социално уязвими групи. Ноу-хауто за тази идея е на неправителствената организация "Заедно в час", която от години събира млади хора без педагогическо образование, обучава ги и ги изпраща в училищата под мотото "Преподавай като лидер". С идеята, че един по-разчупен метод на преподаване и иновативни методи ще накарат дори деца, отдавна загърбили училището, отново да го обикнат. Или поне да намерят в него някаква перспектива за себе си. Тази година обаче зад идеята застава и МОН - за да тества възможна ли е промяна.
В България от години битува представата, че младите хора не искат да бъдат учители. Под 5% са младежите, които в момента преподават в българските училища, а учителите, на които предстои пенсиониране в близките десет години, са около половината от всички педагози. Преподавателите на "Заедно в час" обаче разчупват тази представа. Особено тази година, когато проектът се прави съвместно с МОН и Пловдивския университет и цели да изпрати в рискови и уязвими общности 140 млади учители. Кандидатите за тези места вече надхвърлят 2500, а срокът за подаване на документи изтича днес. Не е без значение фактът, че на тези младежи "Заедно в час"
дава допълнителен материален стимул
към основната заплата, за да ги обучи и превърне в част от себе си. Основното обаче, на което се залага при подбора им, е доколко са мотивирани не просто да преподават, а да променят света наоколо. Най-важните въпроси към тях са свързани именно с мотивацията им, както и с готовността да учат непрестанно, която ще им е много необходима в следващите няколко години.
Търсят се хора с всякакви специалности - сред кандидатите тази година има инженери, режисьори, журналисти. Около 15% от желаещите да влязат в класната стая са завършили в чужбина или са изкарали поне семестър навън по програма "Еразъм". Има хора, които са се дипломирали в САЩ, Великобритания, в различни немски университети, някои от които много престижни. Горна възрастова граница няма, но мнозинството са под 30 години и имат искрената надежда да запалят желание за четене у деца, които никога досега не са проявявали интерес към ученето. В рамките на една година те ще преподават в училища, в които или учат компактни групи роми, или просто съществува риск от отпадане на деца от училище заради многобройни отсъствия, гурбет на родителите и други. Паралелно с това обаче ще карат и магистърска степен в Пловдивския университет, която на финала ще им даде учителска правоспособност. Ще бъдат разделени на две групи - първата година експериментът ще се проведе със 70 младежи. Останалите 70 ще застъпят през втората година. Докато учат в Пловдив, те всъщност ще имат пресни впечатления от практиката от какви точно знания и умения се нуждаят, за да могат да помогнат на децата и да ги задържат в училище. Повечето от учителите се обезверяват през първата година, затова всички преподаватели ще имат наставници и супервайзъри, които да им помагат както при планирането на уроците, така и при проблемите, които ще срещнат. Идеята е, че идвайки от други специалности и професии, младите хора ще вкарат нестандартна глътка въздух, ще обновят както начините на преподаване в училище, така и подхода към деца, които много често традиционната образователна система отблъсква.
Много от сегашните учители на "Заедно в час" преподават през проекти, вместо да вървят по уроците от учебника. Учители по история например
карат децата да издават "вестник" на Римската империя
и под формата на новини да разказват за спечелени и изгубени битки, които в учебника просто са изброени. Или създават картонени макети на истински замъци, релефни карти с очертания на планини и морета. Идеята е, че "проектите" доближават децата до учебния материал, тъй като те не просто механично го зазубрят, а го пречупват приз опита си - когато помниш как си съобщавал "в ефир" за битката при Клокотница, знанието остава у тебе далеч по-дълго.
След края на часовете всеки ден учителят и неговият наставник правят разбор на уроците и на това, дали са постигнати целите, които младият преподавател си е поставил. След това се пристъпва към разработването на новия урок - отново с поставяне на цели и набелязване на конкретни стъпки за постигането им. Писането при учителите на "Заедно в час" е много повече, отколкото в традиционната образователна система, но затова пък във всеки момент учителят може да направи анализ на това какво е търсил и какъв резултат е получил в крайна сметка. Опитът на организации от типа на "Заедно в час" в други страни показва, че след такъв тип преподаване дори деца, които досега не са показвали интерес към училището, започват да учат повече. А основното е, че хоризонтът им се разширява и започват да искат да постигнат повече и по-различни неща, отколкото гетото може да им даде - а това е една от първите стъпки да се интегрират в света около себе си.
Самите учители, които ще наставляват младите преподаватели, както и директорите на училищата, също ще преминат през специално обучение. Училищата, които искат да се включат в тази инициатива, трябва да подадат в МОН документите си до 15 май, след което ще бъдат избрани част от тях. Обикновено практиката е, че кандидатстват повече училища, но се избират такива, в които има среда младият преподавател наистина да се почувства добре - тоест и директорът, и педагогическият екип са готови да го приемат. Целият проект ще трае три години, разказа Евгения Пеева от "Заедно в час". След това той
ще бъде оценен от немски специалисти
за да се прецени дали действително този начин на изпращане на млади лидери в класните стаи променя образователната система и дава резултати. Практиката до момента показва, че за част от самите младежи, участващи в проекта, настъпват промени в мотивацията им с какво да се занимават след това. Някои от тях остават да работят в "Заедно в час" вече като супервайзъри или като част от други проекти, мнозина се насочват към неправителствения сектор. Общото е, че при всички оставя удоволствието от факта, че са променили нечий живот за по-добро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
