София, Професионалното ни образование е в колапс. Бизнесът от години се оплаква, че младите хора излизат от училище неподготвени за практиката. В самите техникуми пък се записват предимно ученици с пословично нисък успех, които трудно се справят с технологиите. Просветното министерство готви промени в тази сфера с нов закон за професионалното образование. Днес идеите за реформа бяха представени в МС на форум под патронажа на премиера Пламен Орешарски.
Учениците да търкат два дни чиновете, а три да учат занаят във фирмите. Тази промяна ще засегне професионалните гимназии след въвеждането на модел, прилаган в Швейцария и Германия. Той ще бъде включен в новия закон за професионалното образование. Очаква се проектът да бъде внесен в парламента до Коледа, съобщи министър проф. Анелия Клисарова. Така в училище ще се преподават само общообразователните предмети и теорията по специалността. Във фирмите, където ще учат занаята, стажантите ще получават заплати. В Германия младежите получават 80 на сто от възнаграждението на квалифициран работник, но у нас това едва ли ще бъде възможно. За да стартира проектът, трябва да бъдат направени промени и в Кодекса на труда.
В Германия бизнесът дава част от парите
В Швейцария и Германия, където дуалната система работи от години, по-голямата част от парите се осигуряват от работодателите. Те осигуряват средствата за обучението на младежите в реална работна среда и след това ги назначават. Специално в Швейцария бизнесът дава 60 на сто от нужната сума. Ако някой бранш иска повече кадри, фирмите в него плащат специална вноска, от която се формира финансирането на обучението. 40 на сто дават държавата и кантоните. В някои от случаите обучението по професия може да започне и още от 6-и клас.
Швейцария ни помага с 1,5 млн. франка
Швейцария и Германия са готови да ни помогнат при стартиране на пилотни проекти, свързани с дуалното обучение. Посланикът ни в конфедерацията Меглена Плугчиева съобщи, че Швейцария ще ни даде 1,5 млн. франка за въвеждането на такъв модел. Все още не е решено къде ще заработи той и за нас парите бяха изненада, уточни по-късно Анелия Клисарова. Германия не е готова да сложи пари на масата, но може да помогне със самото въвеждане на проекта, а средства да бъдат взети от еврофондовете, каза посланик Матиас Хьопфнер.
Частни стипендии за млади таланти
При новата система бизнесът също ще плаща частично за обучението на кадрите, поясни министър Анелия Клисарова. Според нея обаче това в никакъв случай няма да бъдат 60 на сто от сумите, както е в чужбина. Със сигурност обаче фирмите ще поемат заплащането на менторите на младите хора. Те ще могат да дават и стипендии на кадърните ученици, освен субсидиите, които отпуска държавата.
Вчера работодателите подкрепиха идеята, но поискаха да бъде изяснено как ще се разпредели финансовата тежест - колко точно ще плащат те и колко - държавата. От Българската търговско-промишлена палата поискаха да бъдат ясно дефинирани правата и задълженията както на фирмите, така и на учащите. Те предложиха също държавата да плаща субсидията за ученици и студенти по различен начин - една част при приемането на младите хора, и друга - при стажуването им. Синдикатите пък поискаха уточнение как ще бъдат защитени стажанти и чираци, които са под 18 години.
Тийнейджъри стават банкери
Държавата слага чадър над техникумите, в които се изучават важни за икономиката в регионите професии. Както се въвеждат защитени паралелки, така ще има и защитени професионални гимназии, които ще могат да съществуват и при по-малък брой ученици.
Министър Клисарова поясни, че в техникумите вече няма да се изучават удобни за училищата професии, а такива, за които има глад на местния пазар на труда. Сега в някои градове има професионални школа със специалности, които не се търсят от нито една местна фирма.
В момента най-търсените специалности в професионалните училища са свързани с туризма и ИТ сектора. Изчезващи и нежелани от учениците са позициите на асансьорен техник, работник в жп транспорта, шлосер, фрезист, посочи Клисарова. В столицата тази година пък едва под 10 ученици искаха да учат технология на месопреработването и на безалкохолните напитки и тези паралелки бяха закрити. Публична тайна е, че по изпитен резултат, с който училищата приемат след 7-и клас, на дъното се оказват все професионални гимназии, особено по селско стопанство. Те обикновено са и с най-ниски резултати на матурите. Изключение правят предимно професионални школа с икономическа насоченост. Директорката на Националната търговско-банкова гимназия Емилия Иванова заяви вчера, че в тяхното училище дуалната система е вече въведена, като учениците "работят" във виртуални фирми, митници и банки и така усвояват основите на бъдещата си професия. В тези фирми обаче ги ръководят съвсем истински наставници от практиката.
Борим се за 1 млрд.лева за наука
България се бори да получи 508 млн. евро или над 1 млрд. лева за наука по новата Оперативна програма. Това съобщи вицепремиерът Зинаида Златанова по време на честването на 144-та годишнина на БАН. Отделно от това страната ни чака още 200 млн. евро за иновации по Оперативна програма "Конкурентоспособност". Председателят на академията Стефан Воденичаров пък заяви, че те се борят да си върнат бюджета отпреди 4 години. Оттогава той е намален с 35%. Воденичаров се надява на 84 млн. лева при 59 млн. сега. Дори и ако бюджетът се върне в стария размер, той отново ще бъде недостатъчен за всички дейности на БАН, подчерта академикът.
60% от фирмите търсят специалисти
В България няма работа за хората, но няма и хора за работата, заяви шефът на Българската стопанска камара Божидар Данев. На форума стана ясно, че младежката безработица до 25 години е 25%. В същото време обаче 60 на сто от фирмите се оплакват, че не могат да намерят достатъчно добре подготвени специалисти за работата, която предлагат.
Вицепремиерът Даниела Бобева пък заяви, че у нас 25,7 на сто е делът на промишлеността в брутния вътрешен продукт, докато за Европа средната искана стойност е 20%. Според нея най-естествено е дуалната система да бъде въведена именно в отраслите, свързани с производството. Тя разказа също, че по времето, когато е била в гимназия, професионалните практики са били задължителни и самата тя е електромонтьор."Това ми помага да си сменям крушките", пошегува се тя.
Орешарски: Учениците трудно решават казуси
Учениците ни добре рецитират, но трудно решават практически казуси. Това заяви премиерът Пламен Орешарски по време на форума. Според него студентите знаят античната история и устройството на Вселената, но трудно анализират съвременните процеси и ги е страх от новите технологии. Премиерът посочи, че просветните реформи, започнали при мандата на Тройната коалиция, са били замразени в последните четири години. Той уточни, че образованието ще е приоритет в политиката и в бюджета за 2014. Според него обществото разбирало за дискусиите около реформата в образованието от публикации във всекидневниците, че "Славейков сменя Вазов или Яворов отстъпва на Ботев". Според Орешарски по-напредналите икономики подсказват различни решения за реформа в професионалното обучение, например дуалния модел в Германия. Въпросът бил дали той да се пренесе в автентичен вид у нас. Премиерът посочи също, че България ще получи 100 млн. евро по структурните фондове, за да може с тях да се осигуряват работа или преквалификация на младежи, които не са успели да си намерят работа до 4 месеца.
Ученици искат да назначават директорите
Учениците искат мнението им да има реална тежест при назначаването на директорите и учителите, както и при решенията за изключване на техни връстници. Това става ясно от декларация на Съюза на българските ученици. Освен това те искат фиксиране на стипендията за успех като 15 на сто от минималната работна заплата, както и възможности за стаж в публични институции за тийнейджъри над 16 години. Настояват и в школата да има квота от 10 на сто само за млади учители.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
